Решение № 1738 от 06.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1738 гр. С., 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря К. М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20221110111805 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по Искова молба вх. № 43529/07.03.2022 г. от "Креди Йес" ООД, ЕИК 2... със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. Л. №, представлявано от В.

М.И, чрез Еднолично адвокатско дружество "Д. М.", БУЛСТАТ ..., с адрес: гр. С., ж.к.

М.л., бл. 112, вх. А, ет. 2, офис 11, представлявано от Д. М. М., съдебен адрес: гр. С., ж.к. М.л., бл. 112, вх. А, ет. 2, офис 11 против Д. П. Н., ЕГН **********, гр. С., жк. Н.

2, бл., вх., ет., ап., чрез адвокат М€Л.Л., със съдебен адрес: гр. С., ул. Гургулят №, ет. 1, офис партер.

Предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 вр. с чл. 415 ГПК с правно основание чл. 535, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 463 ТЗ - за признаване за установено между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 2120,17 лв., представляваща вземане по Запис на заповед от 14.09.2018 г., ведно със законната лихва от 24.06.2021 г. до изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че на 14.09.2018 г. Д. П. Н. подписала в полза на ищеца Запис на заповед, с която се е задължила да му заплати сумата от 2124,00 лева. Сочи, че записът на заповед отговаря на формалните изисквания на закона и представлява годно основание за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Сочи, че е депозирано заявление по чл. 417 от ГПК пред СРС, като искането е уважено. В заявлението е претендирана сумата от 2120,17 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението и разноските по заповедното производство. Въз основа на издадените по ч.гр.д. № 36811/2021 г. на СРС, 36 състав заповед за изпълнение и изпълнителен лист, било образувано изпълнително дело № 487/2021 г. по описа на ЧСИ Керизиева. След депозиране на възражение в законоустановения срок, ищецът предявил иск за установяване на вземането си. Моли съда да уважи иска и да му присъди разноски.

Ответната страна е депозирала отговора на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК. Сочи, че процесният запис на заповед обезпечава изпълнението на друга сделка – договор за заем, сключен между ищеца и Д. П. Н.. Счита, че цитирания договор за заем е недействителен, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК. В условие на евентуалност оспорва начисления лихвен процент по процесния договор за заем, като твърди, че същият е неправомерно завишен и е в противоречие с добрите нрави и дължимостта на „пакет допълнителни услуги“.

1

Оспорва и ГПР като твърди същия да надвишава 50 процента и да води автоматично до недействителност на целия договор. Изложени са множество съображения за неоснователност на исковата молба. Счита договорът за заем за недействителен. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 36811/2021 г. по описа на СРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, който е подал възражение срещу нея в срок. Искът е предявен в срок и е допустим, поради което следва да бъде разгледан по същество.

По същество:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с 535 ТЗ, във вр. с чл. 538, ал. 1 ТЗ.

За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да установи наличието на редовен от външна страна и удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане запис на заповед от 14.09.2018 г. с издател ответника, настъпване на падежа на вземането. Да докаже, че записът на заповед е издаден като обезпечение на вземанията по договора за заем от 526602, включващ главница, договорна лихва, неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и при положително доказване от страна на ищеца да докаже, че е погасен претендираният остатък от задълженията по процесния запис на заповед.

Видно от представения в оригинал Запис на заповед по приложеното ч.гр.д. № 36811/2021 г. по описа на СРС, 36 състав, същият е издаден на 14.09.2018 г., предявен за плащане на 15.09.2018 г. за сумата от 2124 лева.

В приложеното заповедно дело е приложен Договор за паричен заем № 526602 към Искане № 71969 от 14.09.2018 г., сключен между ищцовото дружество и ответника Д. Н. за сумата от 1000 лв., месечен лихвен процент 3.33 %, годишен процент на разходите 47.839 % и срок на договора 12 месеца, с размер на погасителната вноска 102,45 лв. В чл. 6 от договора страните се споразумели договорът за заем да бъде обезпечен с поне две от посочените обезпечения: 1) запис на заповед, издаден от заемателя, 2) банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл. 9, ал. 2 от общите условия към договора за заем. Съгласно чл. 8 от договора в случай, че заемателят не предоставел договореното в чл. 6, ал. 2 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или то не отговаряло на условията, посочени в чл.

9, ал. 2 и т. 4 от общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 894.58 лева, платима разсрочено, съгласно приложение 2 към договора за заем.

Съгласно приложения към договора погасителен план, подписан от заемателя към всяка месечна погасителна вноска в размер на 102.45 лева е добавена сума от 74.55 лева, представляваща неустойка при липса на обезпечение. Съгласно чл. 7 от договора, в случай на забава на която и да е погасителна вноска заемателят дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден, считано от датата на просрочието до пълното погасяване на задължението. Приложени са и Общи условия към договора, Молба за заем от 13.09.2018 г. и Стардартен европейски формуляр. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от договора заеателят е декларирал с полагане на подписа си, че надлежно е получил сумата от 1000 лева.

Не е спорно по делото, а се установява и от представения запис на заповед от 14.09.2018 г., че същият е издаден на 14.09.2018 г. с издател ответника, издаден в полза на "Креди Йес" ООД за сумата в общ размер на 2124 лева, платим на предявяване и предявен за плащане на 15.09.2018 г., който запис на заповед е издаден във връзка с договор за заем от № 526602. Относно това обстоятелство спор между страните не съществува и то се установява от представените по делото доказателства.

Видно от приложения по делото запис на заповед ответникът безусловно се е 2 задължил да плати на ищеца "Креди Йес" ООД сумата в размер на 2124 лева с падеж на предявяване. Посочена е датата на издаване – 14.09.2018 г., място на издаване, място на плащане, има означение "запис на заповед" в текста на документа, посочен е конкретен единствен падеж на вземането, подпис на издателя. Записът на заповед е предявена на издателя на 15.09.2018 г.

Съдът приема, че са налице всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.

535 ТЗ и записът на заповед е редовен от външна страна.

С отговора на исковата молба ответникът въвежда каузално правоотношение, за обезпечение на което е издаден процесния запис на заповед, а именно договор за паричен заем 526602 и доколкото такова е въведено, същото става предмет на делото и подлежи на изследване. Това не се оспорва и от ищеца.

Съдът приема, че по делото е безспорно доказано, че между страните е сключен договор за паричен заем 526602 с посоченото по-горе съдържание. Безспорно се доказва и че ответникът е получил сумата в размер на 1000 лева. Получаването на сумата се установява и от самия договор, в който в чл. 4, ал. 1 е посочено, че с полагането на подписа под договора ответницата удостоверява получаването на сумата в размер на 1000 лева. Подписът не е оспорен от ответника.

От заключението на вещото лице по приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в полза на ответника – кредитополучател е отпуснат заем в размер на сумата от 1 000 лв. Вещото лице е установило, че длъжникът е заплатил на 02.11.2018 г. сума в размер на 190 лева, с което плащане е погасена изцяло първа погасителна вноска и част от договорната лихва по втора погасителна вноска. На 13.01.2022 г. е постъпила сумата в общ размер от 1523.78 лв. – плащания по ИЛ. Сумата от 119.76 лева е отчетена като приходи от лихви, а с останалата сума от 1404,02 лева са погасени следните задължения: 405.00 лева – адв.хонорар по ИД, 44 –ДТ, 305 лева-адв.хонорар по ИЛ, 186,70 лева – неустойка 20 ℅ върху просрочена главница; 80 лева разноски за събиране на вземане и 383,85 лева неустойка по чл. 8 от договора. Вещото лице дава заключение, че оставащите задължения по заема са в общ размер 1550,15 лева и включват: 930,85 лева – главница, 183,12 лева –договорна лихва и 436.18 лева – неустойка.

Съдът цени съдебно-счетоводната експертиза като компетентно и безпристрастно изготвена, дала пълен и обоснован отговор на всички поставени въпроси, поради което възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достиганало.

Безспорно между страните е че "Креди Йес" ООД е финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като такава предоставя по занятие заеми, което се установява и от вписания в Търговския регистър предмет на дейност на дружеството.

По отношение на сключения договор за заем е приложим закона за потребителския кредит, доколкото съдът приема, че същият представлява потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Спорно по делото е дали договорът за заем е валидно сключен и дали се дължи плащане по него на договорно основание.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.

20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.

Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д.

№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Видно от договора за заем, в чл. 2, т. 5 е посочен лихвеният процент по кредита, който е 3. 330 % фиксиран месечен лихвен процент по заема. Действително в договора 3 няма отделно записване на общия размер на договорната лихва, но това не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в друга разпоредба, към която да препраща гл. "Шеста – Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи" от ЗПК. Освен това от договора става ясно какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на договора, а именно 229.42 лева /разликата между предоставения кредит в размер на 1000 лева и общо дължима сума по договора 1229.42 лева/, който размер е фиксиран за целия период на договора. Доколкото лихвата е фиксирана за целия период на договора и същата не се променя, не зависи от някакви фактори, предвидени в договора, не е необходимо да се посочват условията по прилагането й, доколкото такива условия няма, не са предвидени в договора – лихвата е фиксиран размер за целия срок на договора.

По доводите за недействителност на договора за заем, поради нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно която в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

Видно от чл. 3, ал. 5 от процесния договор в него е посочен годишния процент на разходите в размер на 47.839 % и условията по прилагането му, а в т. 12 и общият размер на всички плащания по договора в размер на 1229.42 лева – включващ главница и възнаградителна лихва, като видно от договора се приема, че именно възнаградителната лихва формира ГПР. В чл. 8 е посочен размера на дължимата неустойка при неизпълнение на договорно задължение. Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК е относимо към разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и касае действителността на клаузите за вземания, относими към ГПР и невключени в него, което не влече след себе си недействителност на целия договор.