Определение № 4606 от 29.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4606 гр. София, 29.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Дияна Ценева Касационно гражданско дело № 20248002104396 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Мурад“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Търън, общ. Смолян, представлявано от управителя Мурад Е. Г., чрез адв. Д. К., против въззивно решение № 164 от 05.08.2024 г. по в.гр.д. № 88/2024 г. на Смолянския окръжен съд. В касационната жалба са наведени оплаквания за недопустимост на въззивното решение, евентуално за неправилност на същото поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, в която спорните имоти не са идентифицирани с посочване на техния идентификатор и площ, поради което не става ясно коя е пристройката и коя е търговската сграда извън пристройката, кой е идентификаторът на тези сгради и каква е площта на търговската сграда, част от която са тези площи. Поддържа също, че е налице разминаване между изложените от ищеца фактически твърдения и заявения петитум . На следващо място сочи, че въззивният съд не е обсъдил всички доводи и възражения относно допустимостта на първоинстанционното решение, не се е произнесъл по направеното оспорване на нотариалния акт от 1994 г., от който ищецът черпи права; не е мотивирал становището си защо приема, че 1 процесният ресторант не е самостоятелен обект на правото на собственост.

Поддържа, че към момента на продажбата през 1999 г. ресторантът е бил фактически обособен като самостоятелен обект, поради което не е било необходимо изготвяне на инвестиционен проект за разделяне на сградата.

Оспорва обосноваността и законосъобразността на направения от въззивния съд извод, че ресторантът не е придобит по давност от дружеството.

В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане въззивното решение до касационно обжалване са поставени следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да следи за редовността на исковата молба и какви са правомощията на въззивната инстанция при констатиране на нередовност/ в конкретния случай- относно несъответствие между основанието и петитума на иска и липсата на ясна индивидуализация на спорните площи/. 2. По иск за защита на правото на собственост следва ли ищецът в исковата молба да се позове на конкретен придобивен способ и допустимо ли е постановеното от съда решение при липса на посочен самостоятелен способ за придобиване на вещни права. 3. Съгласно разпоредбите на § 5, т. 39 ЗУТ, т.1 ЗКИР и чл. 39 ЗС представлява ли самостоятелен обект на правото на собственост ресторант, който има самостоятелен идентификатор и посочено предназначение по КККР, изграден като пристройка към съществуващата търговска сграда, към която с оглед функционалното предназначение на обекта са присъединени съществуващи санитарни помещения от тази сграда, които нямат връзка с нея. Необходимо ли е в този случай изготвяне на инвестиционен проект, след като с техническа експертиза е установено, че ресторантът е изпълнен по неодобрен архитектурен проект от 1970 г. и е нанесен като самостоятелен обект с идентификатор ***- за обществено хранене, отговарящ по площ на нотариален акт № 139, т.3, дело № 503 от 25.09.2006 г. 4. Приложимо ли е правилото на чл. 92 ЗС при установени и доказани в полза на ответника права на собственост върху дворното място, върху които е построен процесният обект - ресторант, състоящ се от топла кухня, студена кухня, търговска зала, санитарен възел и складови помещения, със застроена площ 340 кв.м и разгърната площ 394 кв.м, за който съдът е приел, че не е самостоятелен обект на правото на собственост. 5. Може ли такъв обект или идеални части от него, които са били предмет на прехвърлителни сделки и публична продан, да бъдат придобити по давност при осъществено добросъвестно владение от различни 2 собственици върху имота и без противопоставяне от ищеца, считано от 24.03.1999 г. до подаване на исковата молба. 6. Задължен ли е съдът да обсъди всички допустими и относими към спорния предмет искания, доводи и възражения на страните, съгласно изискването на чл. 236, ал.2 ГПК, и да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, и в конкретния случай относно правата на собственост на ищеца, оспорването на нотариалния акт от 1994 г. и представените писмени доказателства- АДС № 63 от 09.06. 1984 г. и Заповед № 91-ДС от 12.04.2001 г. на Областен управител на област Смолян, както и необсъждане на гласните доказателства във връзка с осъществяваното от ответника владение върху процесните обекти и площи. По тези въпроси се твърди наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.

280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Жалбоподателят се позовава също и на основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация ПК“ Успех“, с. Търън, изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 18 от 26.01.2024 г. по гр.д. № 201/2023 г. на Районен съд- Смолян, с което е признато за установено по отношение на „Мурад“ ЕООД, че Потребителна кооперация „Успех“- с. Търън е собственик на имот с идентификатор *** с площ 54 кв.м., представляващ по кадастралната карта второ ниво на обект - ресторант с разгърната застроена площ 394 кв.м. с идентификатор ***, построен в поземлен имот с идентификатор ***, и на източната част на ресторанта с идентификатор *** с площ 54 кв.м., представляваща част от търговската сграда извън пристройката по КККР на [населено място], които площи са част от търговски обект - магазин с обем 1358 куб.м., построен в имот с идентификатор ***, с площ 272 кв.м. и с предназначение- урбанизирана територия.

Въззивният съд е приел, че ищецът ПК „Успех“- с. Търън е предявил иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответното дружество, че имот с идентификатор ***, с площ 54 кв.м., представляващ по кадастрална карта второ ниво на обект - ресторант със 3 застроена площ 394 кв.м., построен в поземлен имот с идентификатор ***, и източната част на ресторанта с идентификатор ***, с площ 54 кв.м., представляваща част от търговска сграда извън пристройката по КККР, е собственост на потребителната кооперация като част от търговски обектмагазин със застроена площ 272 кв.м. и обем 1358 куб.м., построена в имот с идентификатор *** с площ 272 кв.м. В проведеното на 18.10.2023 г. съдебно заседание пред първоинстанционния съд ищецът е направил уточнение на исковата молба в смисъл, че застроената площ на търговската сграда, на която счита, че е собственик, е 170 кв.м. и представлява разликата между застроената площ на цялата сграда от 500 кв.м. и площта на ресторанта от 340 кв.м. Като се е позовал на разясненията, дадени в т.4 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г. на ОСГК въззивният съд е приел, че иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е била заснета в кадастралния план или кадастралната карта като част от съседен имот, или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административна процедура за поправяне на непълноти и грешки.

В обобщение е направил извод, че исковата молба е редовна, а предявеният установителен иск е допустим, поради което е пристъпил към разглеждане на спора по същество.

От фактическа страна е прието за установено, че с нотариален акт № 421А от 30.09.1994 г. ПК “Успех“ е призната за собственик на основание давностно владение на недвижим имот, представляващ търговска сграда със застроена площ 500 кв.м., състояща се от магазин от 1358 куб.м. и ресторант от 862 куб.м., построени върху държавна земя, представляваща парцел ***търговска сграда. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 68, т.І, дело № 121 от 24.03.1999 г., е продал на ЕТ „Карата - Хайдар Карагьозов“ ресторант, състоящ се от топла кухня, студена кухня, търговска зала, санитарен възел и складови помещения със застроена площ 340 кв.м. и разгърната застроена площ 394 кв.м., съставляващ имот пл.№ ***, участващ в парцел ***- Търговски и стопански нужди, целият с площ 754 кв.м. Така продаденият имот по- късно е придобит от „ПИМБ“ АД, която го продала на ЕТ “Заро- Захари Карагьозов“, който от своя страна през 2006 г. го е продал на ответника „Мурад“ ЕООД.

След преценка на приетите по делото основна и допълнителна съдебно технически експертизи, които са проследили кадастралния и регулационния 4 статут на процесния имот, съдът е приел за установено, че УПИ *** по плана от 1967 г. през годините е изменило границите си и се е разделило на УПИ ***-търговски и стопански нужди, УПИ ***- търговски и стопански нужди, УПИ *** и УПИ ***- озеленяване. При разделянето на урегулирания поземлен имот се е допуснало търговската сграда да попадне едновременно в два от новообособените УПИ-та, като междувременно се третирала като един общ обект или като два отделни обекта. Към настоящия момент сградата с идентификатор *** е отразена като един общ обект с площ 510 кв.м., попадаща в два имота, съответно с идентификатор *** с площ 969 кв.м., собственост на „Мурад“ ЕООД, и имот с идентификатор ***, за който в кадастралната карта и кадастралните регистри липсват данни за собственост.

В сградата с идентификатор *** е нанесен самостоятелен обект с идентификатор *** - за обществено хранене, отговарящ по площ на имота, описан в нотариалния акт от 2006 г., който обект е разположен на две нива, като площта на второто ниво е достъпно само през имота на кооперацията.

Вещото лице е установило, че в сградата с идентификатор *** няма връзка между етажите, няма стълба към втория етаж, която да осигурява достъп до него през имота на „Мурад“ ЕООД- източната част на обекта. На втория етаж няма конструктивно обособено помещение с площ 54 кв.м., а предвиденото петно в схемата за самостоятелния обект попада изцяло в обема на търговската сграда, като засяга частично склада, разположен в северната част на сградата, и зала, използвана като шивашко ателие. Вещото лице е дало заключение, че сградата на ресторанта е изградена като пристройка към търговската сграда. За търговската сграда няма архитектурни проекти, а за ресторанта е установило наличието на два неодобрени проекта - съответно от 1970 г. и от 1971 г. Пристройката е изградена по проекта от 1971 г., в който са посочени санитарни помещения. Спорните 54 кв.м. от първо ниво на ресторанта попадат в търговската сграда, като представляват входно предверие и тоалетна, които са функционално свързани с ресторанта.

Спорните 54 кв.м. от второ ниво също попадат в обема на търговската сграда.

При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че предмет на прехвърлителните сделки, от които черпи правата си ответното дружество, е реална част от сграда, която част не е обособена като самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като за обособяването липсва одобрен архитектурен проект, макар че реалната част има самостоятелен вход, може да 5 се използва самостоятелно и няма обслужващо основната търговска сграда предназначение. Споделил е изводите на първоинстанцонния съд, че в тези хипотези сделките не са нищожни, но не пораждат вещен ефект. Този ефект ще настъпи едва след осъществяване на другите елементи от фактическия състав на придобиването - одобряването на инвестиционен проект при спазване на строителните правила и норми и неговото реализиране. Оттук е заключил, че вещно-правното действие на договора за покупко-продажба не е настъпило, поради което правото на собственост върху обекта- ресторант не е преминало в патримониума на ответника- купувач.