Решение № 130 от 24.11.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Раднево, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А. Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от А. Цветанов Гражданско дело № 20255520100573 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, чл. 22 ЗПК вр. чл. 10а ЗПК, чл. 11, ал. 1 ЗПК и чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 146 вр. чл. 143 ЗЗП и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на С. Н. Б., действаща чрез Еднолично адвокатско дружество М., представлявано от адв. М. от АКСтара Загора, срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, чл. 22 ЗПК вр. чл. 10а ЗПК, чл. 11, ал. 1 ЗПК и чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 146 вр. чл. 143 ЗЗП и чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между нейния наследодател Г.Г.Д. в качеството на кредитополучател и „СИТИ КЕШ“ ООД в качеството на кредитодател е сключен договор за потребителски кредит № *** от *** година, по силата на който „СИТИ КЕШ“ ООД е следвало да предостави парични средства в размер на 1700 лева на Г.Г.Д., а тя от своя страна да ги възстанови ведно с възнаградителна лихва. Твърди, че съгласно чл. 3, т. 7 от договора годишният лихвен процент на заема е 45 %, годишният процент на разходите е 55,40 %, а срокът за издължаване на кредита е 13 месеца по погасителен план. Твърди, че между същите страни Г.Г.Д. и „СИТИ КЕШ“ ООД се сключил и договор за обезпечен потребителски кредит № *** от *** година, по силата на който 1

„СИТИ КЕШ“ ООД е следвало да предостави заемни средства в размер на 2200 лв., а Г.Г.Д. е следвало да ги възстанови ведно с договорената възнаградителна лихва, като съгласно чл. 3, т. 6 от договора годишният лихвен процент на заема е 45 %, а годишният процент на разходите е 55.26 %, уговорени са срок и начин на плащане в 13 месечни вноски, посочени в погасителен план към договора. Твърди, че след сключване на гореописаните договори, на *** година кредитополучателят Г.Г.Д. починала и оставила като наследници двете си деца - С. Н. Б. и П.Н.Б., но тъй като П.Н.Б. се отказал от наследството на майка си, единствен наследник на Г.Г.Д. останала ищцата като нейна дъщеря. Твърди, че така придобила правата и задълженията, произтичащи от наследяването, поради което за нея настъпил правният интерес да предяви срещу кредитодателя на майка си иск за възстановяване на недължимо платени суми във връзка с договор за потребителски кредит № *** от *** година и с искане за обявяване недействителността на договор за обезпечен потребителски кредит № *** от *** година, тъй като кредиторът претендирал от нея заплащане на суми, които според нея, произлизат от недействителни клаузи, противоречащи с императивни норми на материалния закон. Твърди, че счита, че и двата договора не отговарят на изискванията на ЗПК и съгласно чл. 23 ЗПК е следвало да върнат само чистите стойности на кредитите, без да дължи лихва и други разходи по тях. Твърди, че приложеният в двете кредитни правоотношения ГПР е различен от посочения в договорите за кредит, тъй като била уговорена неустойка за недаване на обезпечение, каквато било ясно на ответника, че не е дадено и ще се дължи неустойка изначално, която била включена в погасителните планове. Счита, че уговореното възнаграждение под формата на „неустойка“ е разход по кредитите, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК, а поради невключването на това възнаграждение в посочения от потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания такъв от кредитора в кредитното правоотношение.

Твърди, че посочването в договорите на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявал "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП и поради това счита, че всеки от двата процесни договора за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК и неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 11, т. 20 от 2

ЗПК. Развива съображения за нищожност на клаузите за неустойки и нарушения на ЗЗП. Твърди, че „неизпълнението“ на задължението да се представи поръчител, отговарящ на условията на ответника, вдига лихвения процент на кредита неколкократно, тъй като тази „неустойка“ представлява прикрита възнаградителна лихва и това се потвърждавало и от факта, че тази „неустойка“ е уговорена и в погасителния план по договорите. Твърди, че предвид неизпълненото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на основание чл.

22 ЗПК договорите са недействителни, като съгласно чл. 23 ЗПК заявява, че дължи само чистата стойност на кредитите, без лихва или други разходи по кредитите. Твърди, че уговореният размер на договорната лихва противоречи на добрите нрави. Счита, че уговорените неустойки в чл. 11, респективно чл. 7, ал. 5 от всеки от договорите са нищожни, тъй като така уговорените неустойки целели единствено да се постигане неоснователно обогатяване и били неравноправни по смисъла на чл. 145 от ЗЗП и съответно нищожни на основание чл. 146 от ЗЗП, за което развива съображения. Твърди, че Г.Г.Д. заплатила, въпреки липсата на основание по договор за потребителски кредит № *** от *** година, сумата от 1417,19 лв. на ответника за възнаградителна лихва, неустойка за непредоставяне на обезпечение, както и други такси към договора, която следвало да се върне. Твърди, че по договор за обезпечен потребителски кредит № *** от *** година била платена сума в размер на заема.

Поради това иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати сумата от 1417,19 лв. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗД, представляваща недължимо платени суми от наследодателя Г.Г.Д. по договор за потребителски кредит № *** от *** година и да се установи недействителност на договор за обезпечен потребителски кредит № *** от *** година поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП, а в хипотезата на евентуалност, в случай, че съдът да не прецени, че целият договор е недействителен, да признае за установено, че следните клаузи по сключения между "СИТИ КЕШ" ООД и Г.Г.Д. като наследодател на ищцата С.

Н. Б. договор за обезпечен потребителски кредит № *** от *** година, са нищожни, а именно: 1. чл. 3, т. 6 от договор за обезпечен потребителски кредит № *** от *** година, съгласно който се дължи възнаградителна лихва в размер от 45 % върху главницата и 2. чл. 7, ал. 5 от договор за обезпечен потребителски кредит № *** от *** година, съгласно който при неизпълнение 3 на задължението за предоставяне на обезпечение по критериите на кредитора или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи неустойка на кредитора в размер на 1784,30 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „СИТИ КЕШ“ ООД, действащо чрез адв. Х. М. – САК, в който взема становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че ищцата няма качеството на потребител по смисъла на ЗПК. Твърди, че съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД недействителност на клауза от договор не влече неговата пълна недействителност. Твърди, че чрез неустойката не се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, а по отношение на формирането на годишния процент на разходите били спазени всички изисквания, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Твърди, че неустойката не следва да се включва в ГПР, а възнаградителната лихва била уговорена в рамките на законовите правила, поради което не накърнява добрите нрави. Излага съображения за оборване на твърдението за заблуждаваща търговска практика от страна на кредитодателя, както и аргументите за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя. Твърди, че неустойката е валидна клауза, за което развива правни и фактически съображения. Твърди, че не е налице в случая неравноправност съгласно правилата на ЗЗП, за което също излага становище. Твърди, че неоснователността на доводите за нищожност на договор № *** в цялост и на доводите за недействителност на неустоечната клауза има за последица неоснователност на иска за връщане на даденото по договора, респективно клаузата за неустойка. Не оспорват, а признаваме получаването на процесната сума, но твърдят, че договорът и отделните му клаузи са действителни по изложените съображения, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да задържи плащанията по договора. Иска от съда да отхвърли исковете.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 06.11.2025 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване 4 обстоятелствата, че:

1. Между лицето Г.Г.Д. в качеството на кредитополучател и „СИТИ КЕШ“ ООД в качеството на кредитодател е сключен договор за потребителски кредит № *** от *** година, по силата на който „СИТИ КЕШ“ ООД е следвало да предостави парични средства в размер на 1700 лева на Г.Г.Д., а тя от своя страна да ги възстанови ведно с възнаградителна лихва, като съгласно чл. 3, т. 7 от договора годишният лихвен процент на заема е 45 %, годишният процент на разходите е 55,40 %, а срокът за издължаване на кредита е 13 месеца по погасителен план.

2. Между същите страни Г.Г.Д. и „СИТИ КЕШ“ ООД се сключил и договор за обезпечен потребителски кредит № *** от *** година, по силата на който „СИТИ КЕШ“ ООД е следвало да предостави заемни средства в размер на 2200 лв., а Г.Г.Д. е следвало да ги възстанови ведно с договорената възнаградителна лихва, като съгласно чл. 3, т. 6 от договора годишният лихвен процент на заема е 45 %, а годишният процент на разходите е 55.26 %, уговорени са срок и начин на плащане в 13 месечни вноски, посочени в погасителен план към договора.

3. Г.Г.Д. е починала на *** г. и оставила като наследници двете си деца С. Н. Б. и П.Н.Б., но тъй като П.Н.Б. се отказал от наследството на майка си, единствен наследник на Г.Г.Д. останала ищцата като нейна дъщеря.

4. Г.Г.Д. е заплатила по договор за потребителски кредит № *** от *** година сумата от 1417,19 лв. на ответника за възнаградителна лихва, неустойка за непредоставяне на обезпечение, както и други такси към договора.

5. По договор за обезпечен потребителски кредит № *** от *** година била платена сума в размер на заема.

С протоколно определение от 06.11.2025 г. съдът е отделил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК като признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелството, че въпросните уговорени неустойки не са включени в ГПР по двата договора за кредит.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест като е възложил на ищеца да докаже по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, чл. 22 ЗПК вр. чл. 10а ЗПК, чл. 11, ал. 1 ЗПК и чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 146 вр. чл. 143 ЗЗП и чл.

5

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД твърденията си за недействителност на договорите за кредит поради противоречие с императивни правила на ЗПК и ЗЗП, при което установяване пък ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД следва да докаже основанието за получаване на сумата.

Ответникът следва да докаже насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договорите за кредит, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.

С оглед установените безспорни факти е видно, че лицето Г.Г.Д. е получила в заем сумата от 1700 лв. по договор за потребителски кредит № *** от *** година, при уговорен е лихвен процент в размер на 45 % и годишен процент на разходите по кредита в размер 55,40 %, при срок на кредита от 13 месеца. Лицето Г.Г.Д. е заплатила по договора за потребителски кредит № *** от *** година сумата от 1417,19 лв. на ответника за възнаградителна лихва, неустойка за непредоставяне на обезпечение, както и други такси към договора. Уговорените в договора за кредит неустойки не са включени в ГПР по договора за кредит.