Решение № 465 от 19.09.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. Дупница, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова Мицевска при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело № 20251510100692 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по предявен от Е. Б. К. срещу „Еос Матрикс“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с който се претендира признаване спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата от 11405.59 лева – главница по сключен договор за кредит с „ОББ“ АД от 05.01.2007г.

Ищц а т а твърди, че процесн а т а сума не се дължи, доколкото не е налице валидно възникнало облигационно правоотношение между нея и „ОББ“ АД. На второ място заявява, че не е надлежно уведомена за сключен между „ОББ“ АД и ответника договор за цесия, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на ответника.

На следващо място твърди, че вземането е погасено по давност.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който заявява, че е налице сключен между ищцата и „ОББ“ АД договор за кредитна линия от 05.01.2007г. като вземането по сключения договор е прехвърлено на ответника с договор за цесия от 31.01.2018г., за който процесуалният представител на ищцата – адв. Б. е уведомен по електронната си поща на 21.03.2025г. Същевременно ответникът признава, че вземането е погасено по давност. Сочи се, че в случая разноските следва да бъдат възложени в тежест на ищцата, доколкото е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, I V състав, като прецени събраните по 1 делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Предмет на така предявения иск е установяване със сила на пресъдено нещо между страните, че не съществува задължението на Е. Б. К. да заплати сумата от 11405.59 лева – главница по сключен договор за кредит с „ОББ“ АД от 05.01.2007г.

В тежест на ответната страна – „Еос Матрикс“ ЕООД е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на валидно облигационно правоотношение между ищцата и „ОББ“ АД по сключен договор за кредитна линия от 05.01.2007г., с параметри посочени в отговора на исковата молба; срок за погасяване на кредита и размер на задължението; предаване на договорената сума на кредитополучателя; настъпила изискуемост на вземането; валидно сключен договор за цесия между ответното дружество и „ОББ“ АД; уведомяване на ищеца за сключения договор за цесия от първоначалния кредитор.

От представения по делото договор за кредитна линия от 05.01.2007г. /л. 17 и сл./ се установява, че между ищцата и „Обединена Българска Банка“ АД /трето лице, неучастващо в настоящия спор/ е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищцата, в качеството си на кредитополучател е получила от „ОББ“ АД, в качеството му на кредитор банков кредит под формата на кредитна линия с първоначален кредитен лимит в размер на 4000 лева.

Предвид представения договор и неоспорването на автентичността му в законоустановения за това срок, съдът намира, че по делото е доказано наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между ищцата и „ОББ“ АД.

По отношение на следващото заявено от ищцата основание за уважава на иска – че не е надлежно уведомена за сключен между „ОББ“ АД и ответника договор за цесия, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на ответника, следва да се изложат следните съображения: по делото е представен договор за цесия от 31.01.2018г. /л. 21-л. 22/, сключен между ищцовото дружество и „Обединена Българска Банка“ АД и приложение № 1 към договора /л. 14 и сл./ с предмет процесното вземане.

По делото е представено и уведомление /л. 28/, с което цецентът „Обединена Българска Банка“ АД уведомява ищцата за извършената цесия в полза на ответника.

Уведомлението е получено от ищцата на 21.03.2025г. на електронната й поща, което обстоятелство се признава от процесуалния представител на ищцата /л. 55, стр. 2/.

Относно изискването за надлежно уведомяване на длъжника от предишния кредитор за прехвърляне на вземането и възраженията на ищцата в тази насока, настоящата инстанция следва да отбележи следното: според константната съдебна практика договорът за цесия е неформален двустранен възмезден договор за продажба на вземане и същият поражда действие за длъжника с уведомяването му от цедента.

2

Същевременно се приема, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3, пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал.3 ГПК /в този смисъл са Тълкувателно решение № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК на Върховен съд; Решение № 244 от 23.I.1960 г. по гр. д. № 8461/59 г., III г. о.; Решение № 674 от 24.09.2009г. на ВКС по гр. д. № 1210/2008 г., IV г. о., ГК; Решение № 640 от 7.10.2005г. на ВКС по гр. д. № 874/2004 г., II г. о.; Решение № 3 от 16.04.2014г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК на ВКС/.

Видно от представеното уведомление /л. 28/ и доказателство за връчването му се установява, че ответникът е надлежно уведомен за сключения договор за цесия.

Независимо, че уведомлението е връчено след датата на депозиране на исковата молба, съдът с оглед горепосочената практика на ВКС е длъжен да съобрази връчването като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал.3 ГПК.

По отношение на последното основание за уважаване на иска – погасяване на вземането по давност, следва да се посочи, че е безспорно установено в отношенията между страните обстоятелството, че вземането е погасено по давност.

С оглед изложените съображения предявеният иск се явява основателен, доколкото се установи, че процесното вземане е погасено по давност.

По отговорността за разноските:

В настоящия случай ответникът е изразил становище, че в случая следва да се приложи нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските по делото следва да се възложат върху ищеца. В тази връзка следва да се изложат следните съображения: по приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК настоящият състав намира, че възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените в закона две изисквания: с поведението си длъжникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал вземането. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна, с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда, разглеждащ спора по същество /в този смисъл са Решение № 185 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2013 г., IV г. о., ГК; Определение № 207 от 16.04.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 216/2010 г., III г. о., ГК; Определение № 501 от 12.07.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 24/2013 г., II т. о., ТК/.

В настоящия случай при изследване на първата предпоставка – наличие на 3 признание на иска от страна на ответника, по делото е безспорно установено, че ответникът е признал предявения иск.

При анализа на втората предпоставка – с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото, настоящата инстанция следва да изложи следното: с оглед представеното от ищцата споразумение /л. 6 и сл. от приложеното гр. дело № 15338/2025г. по описа на СРС, 25 с-в/ се установява, че ответникът е поискал от ищцата да подпише споразумение, с което ищцата да признае, че дължи процесното вземане, както и да заплати същото на посочената в споразумението дата.

Предвид представеното споразумение, съдът намира, че не е налице втората предпоставка от фактическия състав на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1956.22 лева /сумата от 456.22 лева – ДТ и сумата от 1500.00 лева – адвокатско възнаграждение/.

Предвид изложените съображения, РС – Дупница, IV с-в

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Е. Б. К., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК 131001375, със съдебен адрес: ***, че Е. Б. К. не дължи сумата от 11405.59 лева – главница по сключен договор за кредит с „ОББ“ АД от 05.01.2007г.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК 131001375, със съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Е. Б. К., с ЕГН **********, с адрес: *** сума в размер на от 1956.22 лева – разноски за производството пред РС – Дупница.

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4