Решение № 6040 от 08.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6040 гр. София, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

М. Г.

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20231100500030 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 13159 от 21.11.2022 г., постановено по гр. дело № 36570/2022 г. по описа на СРС, 43 състав, е отхвърлен предявения от И. Д. А.

(починал в хода на процеса и заместен по реда на чл.227 ГПК от неговите правоприемници М. И. А. и Л. И. А.) осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5395,97 лева, получена от ответника без основание – вследствие неправомерно и незаконосъобразно принудително събрани суми чрез налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, при прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнително дело № 20098460400298 по описа на ЧСИ О.М., с рег.№ 846 на КЧСИ, с район на действие СГС и след погасяване на вземането по давност, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от правоприемниците на ищеца, конституирани на основание чл. 227 ГПК – М. Г.

А. и Л. И. А., с оплаквания за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържат, че 1 предприетите изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното дело по право са нищожни и не прекъсват течащата погасителна давност.

Считат още и че в конкретния случай приложение следва да намерят постановките на Тълкувателно решение № 2/2015г., с оглед на което давността е била прекъсната от момента, в който е предприето последното валидно изпълнително действие – в случая издаването на заповедта за изпълнение, въз основа на която е образувано изпълнителното дело – 12.07.2009 г., а при условията на евентуалност от момента на образуване на изпълнителното дело – 07.08.2014 г. Молят решението да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен. Претендират разноски.

Въззиваемият – ответник “ЕОС Матрикс“ ЕООД, в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, в който я оспорва, по подробно изложени съображения. Поддържа, че при съобразяване на възприетото в ППВС 3/1980г. давността е спряла да тече към момента на образуване на изпълнителното дело, като новата погасителна давност е започнала да тече от 26.06.2015 г. с приемането на Тълкувателно решение № 2/2015 г., след който момент са били извършвани действия по принудително изпълнение, с които давността е била прекъсвана, поради което и към момента на реализиране на наложения запор вземането не е било погасено по давност.

Моли решението да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като по отношение на оплакванията, касаещи правилността на постановеното решение, настоящият състав на съда намира следното:

Производството по делото е образувано по предявен от ищеца срещу ответника осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5395,97 лв. - заплатена на ответното дружество без основание – вследствие неправомерно и незаконосъобразно принудително събрани суми, чрез налагане на запор при прекратено на основание чл.433, 2 ал.1, т.8 ГПК изпълнително дело № 20098460400298 по описа на ЧСИ О.М., с рег.№ 846 на КЧСИ, с район на действие СГС и след погасяване на вземането по давност.

От представения по делото заверен препис по изп. дело № 20098460400298 по описа на ЧСИ О.М., рег. № 846 в регистъра на КЧСИ се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД от 07.08.2009г. срещу солидарните длъжници И. Д. А., Ц.С.С., М. И. А. и В.Т.В., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.07.2009 г. по гр. дело № 29291/2009 г. по описа на СРС, 27 състав. С молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.

Със запорно съобщение от 25.07.2011 г., връчено на 27.07.2011 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В.Т.В..

Със запорно съобщение от 05.04.2012 г., връчено на 19.04.2012 г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Ц.С.С..

Със запорно съобщение от 13.06.2012 г., връчено на 18.06.2012 г., е наложен запор и върху трудовото възнаграждение на длъжника В.Т.В. при друг работодател.

Установява се, че вземанията, предмет на процесното изпълнително дело са прехвърлени от взискателя “Райфайзенбанк (България) ЕАД“ в полза на ответника “ЕОС Матрикс“ ООД по силата на договор за прехвърляне и продажба на вземания от 03.11.2011г., като с молба от 15.11.2012 г. цесионерът “ЕОС Матрикс“ ООД е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело.

По делото е установено, че в периода 15.12.2012 г. -18.04.2013 г., както и в периода 24.04.2013 г. – 23.05.2013г. по изпълнителното дело са постъпвали плащания с оглед на наложените запори по сметка на съдебния изпълнител (л.

121 – 129 от изпълнителното дело).

С молба от 05.06.2013 г. взискателят “ЕОС Матрикс“ ООД е поискал налагането на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника М. И.

А..

В периода от 14.06.2013 г. до 27.08.2013 г. по сметка на съдебния изпълнител отново са постъпвали плащания от наложените запори. (л. 144 – 3

150 от изпълнителното дело).

С постановление от 29.08.2013 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника М. А..

В периодите 16.09.2013 г. – 29.11.2012 г., 14.01.2014 г. - 30.07.2014 г. и 24.10.2014 г. – 04.12.2014г. по сметка на съдебния изпълнител отново са постъпвали плащания от наложените запори (л. 158 – 165 от изпълнителното дело).

Със запорно съобщение от 08.09.2015 г., връчено на 11.09.2015 г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника – И. А..

На 07.04.2016г. е наложен запор и върху МПС, собственост на длъжниците Ц.С.С. и М. И. А..

Със запорно съобщение от 25.11.2016 г., връчено на 05.12.2016 г., е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника В.Т.В..

С разпореждане от 21.09.2022г. производството по делото е приключено, тъй като задължението е изпълнено.

В конкретния случай вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, се погасяват с предвидената в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД петгодишна погасителна давност, тъй като те произтичат от влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и последиците й следва да бъдат приравнени на тези на влязло в сила съдебно решение. Погасяването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение с общата пет-годишна погасителна давност в максимална степен съответства на целта и принципите на законодателната уредба на заповедното производство - а именно да се реализират по облекчен ред правата на кредитора и с разноски в тежест длъжника, които да са в минимален размер, като в този смисъл е трайната практика на ВКС.

В Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителния процес погасителната давност се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя /чл. 18 ЗЧСИ/. Самото искане да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е 4 длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането му. В цитираното Тълкувателно решение са посочени неизчерпателно примери за такива изпълнителни действия: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.Посочени са неизчерпателно и примери за действия, които не прекъсват давността, а именно: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки и т. н., набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Съгласно задължителното за органите на съдебната и изпълнителната власт тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020г., прието след постановяване на обжалваното решение, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г., ОСГТК, ВКС изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС №3/ 1980 г.

Въз основа на гореизложеното, следва, че от момента на образуване на изпълнително дело № 20098460400298 по описа на ЧСИ О.М. петгодишната погасителна давност за вземанията на взискателя следва да се счита за прекъсната по силата на чл. 116, б. "в" от ЗЗД и е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство в съответствие с разпоредбата на чл.

115, ал. 1, б. "ж" от ЗЗД, като това е продължило до 26.06.2015 г., когато е постановено ТР № 2/26.06.2015 г.

В конкретния случай по делото се установява, че след образуване на изпълнителното дело на 07.08.2009г. спрямо солидарния длъжник – И. Д. А. за период от две години не са извършвани изпълнителни действия, като такива са били извършвани по отношение на останалите солидарни длъжници - В.Т.В. и 5

Ц.С.С.. В тази връзка и с оглед на конкретно наведеното оплакване за наличие на настъпило прекратяване на изпълнителното дело по право, поради настъпила перемпция следва да бъде съобразено, че съгласно възприетото в т.

1 от Тълкувателно решение № 2/2023 г. по т.д. № 2/2023 г., ОСГТК, ВКС в случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници.

За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството.

В конкретния случай макар и при липса на предприети действия по принудително изпълнение срещу длъжника И. Д. А. за период от две години от момента на образуване на изпълнителното дело – тоест до 07.08.2011г., не е била настъпила перемпция, тъй като в този период са извършвани такива действия спрямо други солидарни длъжници. За пълнота на изложението следва да бъде посочено и че съгласно възприетото в т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2023 г. по т.д. № 2/2023 г., ОСГТК, ВКС, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, с оглед на което дори и при наличие на настъпило прекратяване на изпълнителното дело по право на основание чл.

433, ал. 8 ГПК, макар такова по делото да не се установява, извършените изпълнителни действия не биха били нищожни и същите биха имали за последица прекъсване на погасителната давност.

С оглед изложеното, следва да бъде прието, че след образуване на изпълнителното дело, 5-годишната погасителна давност за процесното вземане е започнала да тече от постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. на 26.06.2015 г. /при висящо изпълнително производство към този момент/ Така към момента на реализирането на плащания по процесното изпълнително дело в посочения от ищеца период от 01.12.2015 г. до 26.04.2017 г. вземането, предмет на принудителното изпълнение, не е било погасено по давност. Наред с това в конкретния случай по делото се установи и че след 26.06.2015г. са предприемани други изпълнителни действия, с които давността отново е била прекъсвана (така налагането на запор върху трудовото възнаграждение на 6 длъжника И. А. на 11.09.2015 .), поради което и на още по-голямо основание, вземането на ответника не е било погасено по давност към процесния период от 01.12.2015г. до 26.04.2017 г.