Акт от 20.05.2022, Административен съд - Перник

Р Е Ш E Н И Е

№ 86

Гр. Перник, 20.05.2022 година.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи април през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

Съдия:

Мария Христова при съдебния секретар Н.С.и с участието на представител на Окръжна прокуратура – Перник - прокурора Бисер Ковачки като разгледа докладваното от съдията-докладчик административно дело № 26 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на И.А.И. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Н.Д. от АК Б. с адрес *** срещу Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ /ГДБОП/ – МВР гр. София, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***“ № 133а, за присъждане на обезщетение в размер на 1700 лева за претърпени от И.И. неимуществени вреди, вследствие на незаконното й задържане въз основа на отменената като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение Заповед за задържане на лице № 126633-32 от 23.03.2021 година, издадена от полицейски орган на основание чл. 72, ал. 1 т.1 от

Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на Решение от 24.06.2021г., постановено по НАХД № 5827/2021г. по описа на Софийски районен съд /СРС/, с което решение заповедта е отменена.

Ищцата твърди, че спрямо нея е била постановена Заповед за задържане на лице № 126633-32 от 23.03.2021 г., издадена от С.Л.П. на длъжност инспектор при ГДБОП – МВР, гр.

София, в качеството и на полицейски орган, с която заповед е било разпоредено задържането й за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на 01 РУ – СДВР, считано от 06:40 часа на 23.03.2021г.. И.И. е обжалвала заповедта по съдебен ред, като с Решение от 24.06.2021г. постановено по административно наказателно дело

/НАХД/ № 5827 по описа за 2021 година на Софийски районен съд, НО 136 с-в, е била отменена като незаконосъобразна. Решението на Софийски районен съд не е било обжалвано и същото е влязло в законна сила на 28.08.2021 г. Ищцата твърди, че в резултат на осъщественото спрямо нея незаконно задържане, е претърпяла неимуществени вреди изразяващи се в крайно негативни емоции, както и силна уплаха предвид задържането й в тъмната част на денонощието, когато все още е спяла. Впоследствие е изпитвала чувство на обида и унижение, тъй като е била третирана като престъпник, съпроводено с усещане за безпокойство и смут поради липса на яснота каква е причината за задържането й. Същото е рефлектирало върху авторитета й, доброто й име и професионална чест, с оглед на заеманата от нея ръководна длъжност в голяма фирма. Преживяното от нея е довело до нарушаване на съня, поради което се е наложило да приема приспивателни. Психическият стрес е рефлектирал негативно върху живота й, тъй като е била на етап от същият, в който е искала да създаде семейство и деца, но случилото се е намерило негативно отражение върху тези намерения. С оглед на което претендира на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да й бъде присъдено обезщетение в размер на 1700 лева. за претърпени неимуществени вреди в резултат на съдебно установена като незаконосъобразна административна дейност. Ищцата претендира и присъждане на направените по делото съдебни разноски.

В хода на устните състезания по делото процесуалния представител на ищеца адвокат Н.Д. от АК Б. моли съда да уважи предявеният иск, като основателен и доказан, като развива подробни съображения. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

В хода на устните състезания по делото ответникът – ГДБОП – МВР, гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор и писмени бележки, оспорва предявения иск като недоказан и неоснователен. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност. Обосновава, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин нито факта на увреждането /претърпени от ищцата неимуществени вреди/, нито причинно-следствената връзка на твърдените вреди с отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице № 126633-32 от 23.03.2021г. Направено е искане за отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна и недоказана.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на предявеният иск по основание, но не по размер. Поддържа, че макар да са налице материалноправните предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с които законът свързва присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразна административна дейност, с оглед краткия период на осъщественото от полицейските органи задържане и липсата на оказано психическо или физическо въздействие от вследствие на заповедта, не се следва присъждане на обезщетение в претендирания от ищцата размер от 1 700лв., а в минималния такъв.

Административен съд – Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от Заповед за полицейско задържане на лице №

126633-32 от 23.03.2021 г., издадена от С.Л.П. на длъжност инспектор при ГДБОП – МВР София, в качеството й на полицейски орган, е постановено задържане за срок от 24 часа на лицето И.А.И., ЕГН: ********** в помещение за временно задържане 01 РУ – СДВР впоследствие в ГДБОП, считано от 06:40 часа на 23.03.2021г. Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като от фактическа страна налагането на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1 от ЗМВР е обосновано с данни за съпричастност към извършено престъпление по чл.321, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК във връзка с образувано ДП № 290/2020г. по пр.пр. 1547/2020г. Не е спорно по делото, а и се установява от Заповед за задържане на лице № 126633-32 от 23.03.2021 г., че И.И. фактически е била задържана от 06:40 часа до 20:30 часа на 23.03.2021г. Видно от приложения по НАХД № 5827/2021 г. по описа на СРС протокол за личен обиск на лице, на 23.03.2021г. след задържането, в 06:45 часа, на И.А. е бил извършен личен обиск в присъствието на свидетел, при който са намерени и описани следните вещи: една банкнота с номинал 100 /сто/ лева.

И.А. е оспорила по съдебен ред заповедта за задържане, като по подадената жалба е образувано НАХД № 5827/2021г. по описа на Софийски районен съд. С Решение от 24.06.2021г. по посоченото дело, Заповед за задържане на лице № 126633-32 от 23.03.2021г., издадена от ГДБОП, е отменена като незаконосъобразна. Съдът е приел че постановеното задържане на И.И. е фактически, правно и доказателствено необосновано, като обжалваната заповед е издадена при липса на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, същата е незаконосъобразна поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Решението но СРС не е обжалвано и същото е влязло в сила на 28.08.2021г.

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Д.Л.И., който живее на семейни начала с ищцата и Й.Г.Х.-колега. Свидетелят Д.И., присъствал на нейното задържане и отвеждането й, заявява, че вследствие на задържането И. била много уплашена, преживяното и се е отразило много зле, изпитвала притеснение затова как близките и приятелите й ще реагират за случилото се.

Изживяла е голям шок, което е довело и до проблеми със съня, в следствие на което се е стигнало и до прием на таблетки, които да подпомогнат заспиването.

Изпитвала е притеснение и страх от това да остава сама. Според свидетеля причината за това състояние на И. е било задържането й.

От показанията на свидетеля Й.Г.Х.се установява, че познава ищеца от 8 години, като през този период от време се работели заедно. И. е заема ръководна длъжност в фирмата и се е отличавала като най- добрия специалист в сферата си, била е награждавана за професионализма си. Свидетелката споделя, че след задържането, И. цяла седмица не е била на работа, не е искала да говори, дори е отказвала да се чуват, при последващи разговори основно е проявявала интерес за това как колегите и са реагирали, какво мислят за нея и случилото се. Христова заявява, че няма промяна в отношението към ищцата, както от нейна страна, така и от страна на колегите им.

Към материалите по делото е приложено НАХД № 5827/2021 г. по описа на Софийски районен съд.

При така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим.

Разгледан по същество е частично основателен.

Настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим, като предявен от лице, претендиращо неимуществени вреди в резултат на отменен като незаконосъобразен индивидуален административен акт, а именно Заповед за полицейско задържане на лице за 24 часа № 126633-32 от 23.03.2021г. Спазена е разпоредбата на чл. 205 от АПК, съгласно която искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая, ищецът претендира вреди настъпили от отменен като незаконосъобразен индивидуален административен акт, издаден от административна дейност /от полицейски служител/ при ГДБОП, което е юридическо лице съгласно чл. 37, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Ето защо искът е редовно предявен, от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал.

1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на следните предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3.

Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в исковото производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.

С предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно постановената спрямо ищцата Заповед за задържане на лице № 126633-32 от 23.03.2021г. по чл.

72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Задържането за срок от 24 часа по чл.72 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка, прилагането на която ПАМ се свързва с осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административни функции и правомощия. В този смисъл като властнически акт издаден от административен орган /полицейски орган по см. на чл.57, ал.1 от ЗМВР/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, заповедта за задържане на лице по чл.72, ал.1 от ЗМВР представлява акт на длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.