Решение № 19 от 16.11.2024, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Златоград, 16.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Административно наказателно дело № 20245420200039 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на З. Е. К. с ЕГН ********** от гр. З., ул.„А.“ № *, против Наказателно постановление № 24-0371-000073/03.06.2024г., издадено от Началник група в РУ З., ОД МВР-С., с което му е наложено административно наказание: „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят З. Е. К. твърди, че наказателното постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Не бил извършил посоченото в същото нарушение на ЗДвП и затова не следва да се ангажира административнонаказателната му отговорност, моли съдът да извърши преценка дали НП съответства на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Развива оплаквания с твърдения за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, ограничаване правото му на защита.

От фактическа страна сочи, че ул. ,,А.‘‘ в гр. З., не е регулирана с пътни знаци, няма и маркировка, както и че всички живущи паркират пред домовете си.

Сочи, че не са взети предвид възраженията още към момента на съставяне на АУАН , които той е направил.

Твърди, че АУАН е връчен за подпис с предварително напечатана констатация и отбелязване, че нарушителят няма възражения.

Жалбоподателят твърди още, че не са спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН, както и чл.

42 от ЗАНН. К. оспорва фактите, отразени в АУАН и НП.

Алтернативно, в случай че бъде обоснован извод за извършено от негова страна нарушение, сочи че са налице предпоставки за това да бъде освободен от административнонаказателна отговорност, тъй като е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В заключение, моли съдът да отмени изцяло наказателното постановление и да му 1 бъдат присъдени разноски.

Жалбоподателят, в съдебно заседание, не се явява, вместо него се явява упълномощен представител – адв. А.П. от АК П., която поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, се представлява от гл. юрисконсулт Н.Ш., който оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност.

Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-С. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-К., редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 26.02.2024г. полицейските служители К. У. и Д. Х., част от нощен наряд към РУ З. в изпълнение на служебните си задължения, извършили обход и проверка на ул. ,,А.“ в гр.

З.. Установили, че на сочената дата, около 00.01 часа, до сграда, означена като дом, с административен гр. З. адрес №31, МПС- лек автомобил, марка ,,Х.“, модел ,,С.“, с ДКН ****, на лицето З. Е. К., е паркиран неправилно, като част от него заема обособена тротоарна площ, а останалата му част е на платното за движение на ул. ,,А.“. Полицейските служители констатирали, че така паркиран автомобилът създава пречки на движението, както на пешеходци, така и за разминаващи се автомобили – нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

С писмена покана /л.28 от делото/ соченият за нарушител е поканен да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. Поканата е редовна и съдържа както фактическо описание на евентуално нарушение /описано като време, място, и в какво всъщност се състои нарушението – неговата обстоятелствена част/, така и правна квалификация на нарушението което гарантира възможност на жалбоподателя още на този етап да организира правото си на защита в пълна степен и съобразно потребностите си.

Поканата е връчена лично на сочения за нарушител, за което е оформена разписка от 21.03.2024г. /на гърба на л.28/.

По повод така установеното нарушение срещу жалбоподателя е съставен от А. Б. – ПИ, ,,Пътен контрол“, на 27.03.2024г., АУАН с бланков номер 324081, с отреден номер 98/12.04.2024г., в системата на РУ З. Актът е съставен по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, в отсъствие на сочения за нарушител, тъй като същият, след покана не се явил на посочената дата за съставяне на акта.

В последствие, процесният АУАН е връчен лично на жалбоподателя – видно от разписка към него от 12.04.2024г., като от негова страна е вписан израза ,,имам възражения“, без да ги изложи. Соченото обстоятелство опровергава посоченото в жалбата, инициирала производството пред РС З., че актът бил съставен предварително и съдържал отбелязване, че нарушителят няма възражения – така на стр.2, абзац последен от нея.

По-нататък, жалбоподателят е упражнил и правото си да направи и писмени възражения по съставения му АУАН, съгласно разпоредбата на чл. 44, ал.1 от ЗАНН.

След запознаване с административната преписка, административно-наказващият орган - Началник група в РУ З., ОД МВР-С., е издал атакуваното Наказателно постановление № 24-0371-000073/03.06.2024г., връчено на жалбоподателя, чрез неговия баща, на 14.06.2024г. /съгл. Чл.180, ал.2 от НПК/. Съдът не констатира нарушение по реда на връчване на НП, като намира, че е редовно, в съответствие с реда, установен по НПК, съответно приложим предвид препращащата норма на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.180и сл. от НПК.

В срок, жалбоподателят е упражнил правото си да оспори посоченото НП.

2

Действително, по делото се установява, че З. Е. К. е паркирал по посочения от актосъставителят и АНО начин автомобил, като същият е разположен отчасти върху тротоар и върху уличното платно, така че създава пречки на движението, както на пешеходци, така и за разминаващи се автомобили.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както следва:

От анализа на гласните доказателства - показания на свидетелите К. У., Д. Х., А. Б. и С. Х., на които съдът дава вяра изцяло, защото са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си относно релевантните факти по делото, както и от приетите писмени доказателства, - покана за съставяне на АУАН и Акт за установяване на административно нарушение; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; декларация на нарушителя; възражения; Заповед Рег.№ 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на актосъставителя и наказващия орган, както и приложени по делото и приети по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, описани в протоколи от осз, в т.ч. докладни записки и кореспонденция с О.З.

Предвид на изложеното съдът също не констатира пороци, водещи до компрометиране на доказателствената стойност на приетите писмени документи, поради което и цени всички писмени доказателства.

При така приетото за установеното от фактическа страна, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена от надлежна страна, разполагаща с правен интерес, и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Следва на първо място да се посочи, че административно-наказателното производство е образувано и водено срещу пълнолетно лице, за което няма данни да е оборена презумпцията за вменяемост и не се констатират пречки за това да бъде ангажирана отговорност от негова страна.

Отговорността на жалбоподателя е реализирана за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, която разпоредба забранява престоят и паркирането на място, където превозното средство създава опасност или е в пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал.. От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява изложената в акта за установяване на административното нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка.

Доказа се, че на 26.02.2024г., на ул. ,,А.“ в гр. З., около 00.01 часа, до сграда, означена като дом, с административен гр. З.адрес №31, МПС- лек автомобил, марка ,,Х.“, модел ,,С.“, с ДКН ***, на лицето З. Е. К., е паркиран неправилно, като част от него заема обособена тротоарна площ, а останалата му част е на платното за движение на ул. ,,А.“. Така извършеното нарушение правилно е квалифицирано по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. Посочената санкционна норма е тази на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, предвиждаща наказание „глоба“ от 20 лева за водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил цитираната разпоредба и е наложил предвиденото, без възможност за преценка, наказание „глоба“ в размер на 20 лв. Ето защо, наказателното постановление в тази част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя затова, че всички живущи на ул.

,,А.“ в гр. З. паркират пред домовете си, а избирателно е санкциониран единствено той.

Административно наказателната отговорност е лична – чл.24, ал.1 от ЗАНН, и това че едно нарушение се реализира множество пъти, респ. постоянно от различни лица, не води до отпадане на отговорността на провинилите се, а ангажира единствено правоохранителните органи към предприемане на действия по правилно прилагане на законовите запрети, с 3 интензитет, съответстващ на обществената опасност. Това, че не всички нарушители евентуално са санкционирани е въпрос извън предмета на делото, на който отговор не дължи съдът, а следва да бъде отправен по предвидения затова ред пред компетентните отговори.

Преценката затова дали да бъде повдигнато обвинение спрямо едно лице, включително административно обвинение, каквото се явява съставянето на АУАН, както и рамките на това обвинение, не принадлежи на съда. Съдът се произнася в рамките на повдигнатото обвинение и единствено по отношение на предадените на съд лица.

По-горе, вземайки предвид приложения АУАН, Съдът вече е обсъдил въпроса за това, че възраженията на жалбоподателя, свързани с предварително изготвен текст на АУАН и отбелязване към него на израз „нямам възражения“ , са недоказани и несъответстващи на установените по делото обстоятелства.

Процесният АУАН е изготвен върху утвърден образец-бланка, която съдържа единствено указателен текст, целящ да подпомогне дейността на актосъставителя.

Съставомерните факти и обстоятелства за конкретния случай подлежат на вписване от изготвящия акта, респ. от лицето, срещу което актът е съставен /касателно неговите възражения и обяснения/.

Видно от самия АУАН, приобщен на л.12 от делото, същинската част на акта е изписана на ръка, съдържа конкретен и относим към случая текст. Нещо повече, липсва израз „нямам възражения“, а е отразен именно израз с обратно съдържание -,,имам възражение“.

Що се отнася до релевираното възражение от страна на жалбоподателя, че на ул.

,,А.“, гр. З., липсват пътни знаци, маркировка и обособен тротоар, настоящият съдебен състав счита следното:

Дефиниция на понятието тротоар е дадена в ДР на ЗДвП и на ППЗвП. Съгласно § 6 т.6 по смисъла на закона тротоара представлява изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Идентично е и даденото определение и в ДР на ППЗДвП.

Като доказателство, че мястото на административното нарушение представлява тротоар по делото са представени на първо място снимка, установяваща нарушението с паркирания процесен автомобил /л.23/, обяснителна записка между л.42 и 50, писмо с изх. № 11-00646/30.09.2024г. на Община З. Показанията на свидетелите Д. Х. и К. У. също потвърждават наличието на тротоар.

Между страните не се спори, че МПС е било паркирано пред дом 31 на ул. ,,Албена“ в Златоград, както и че МПС е било разположено върху тротоара и на на пътното платно.