Решение № 173 от 14.05.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. гр.Велинград, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20255210100915 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК, предявени от „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „Силистра” №8, с ЕИК 131397565, представлявано от Ю.А.С - изпълнителен директор, против С. М. Л., с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Евлоги Георгиев“, №7, с които се иска да бъде установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите в размер на: 1 955 лева /хиляда деветстотин петдесет и пет лева/ представляващи главница, 1 136,50 лева /хиляда сто тридесет шест лева и петдесет стотинки/ - договорна лихва, начислена за периода от 01.08.2020 г. до 30.09.2023 г., както и 943,50 лева /деветстотин четиридесет три лева и петдесет стотинки/ договорни такси начислена за периода от 01.07.2020 г. до 30.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-06.01.2025 г., до окончателното й заплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение № 424 от 01.07.2025 г., по ч.гр.д. № 16, по описа ВРС за 202 5 г..

Ищцовото дружество излага, ч е е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу С. М. Л., с ЕГН **********, за дължими суми по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 07.07.2020 г. Сочи, че със съобщение от 01.08.2025 г., съдът ги е уведомил, че могат да предявят установителен иск за вземането си по ч. гр. д. № 16/2025 г., г. против длъжника С. М. Л. в едномесечен срок от получаване на съобщението.

Твърди, че на 07.07.2020 г. между „Транскарт Файненшъл Сървисис” 1

(ТФС) АД и С. М. Л. (Клиент) e сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, по силата на който на последната е отпуснат потребителски кредит в размер до 2 000 лева /две хиляди лева/ и е предоставена платежна карта Transcard MasterCard Classic. Излага, че съгласно Ценовата листа, която е в сила от 01.01.2023 г. лихвеният процент по кредитите е увеличен на 18,9% за клиентите, ползващи платежна карта Transcard standard, което е било отразено на сайта на дружеството (www.transcard.bg), съответно новият лихвен процент е отразен в последващите месечни извлечения, които е получавал Клиента. Сочи, че в периода след 07.07.2020 г. ответницата е извършвала многобройни транзакции, изразяващи се в теглене на пари в брой (АТМ cash) и покупки POS /ПОС терминални устройства/, чрез изпълнението на които е усвоявала суми в рамките на предоставения лимит, като за това са начислявани възнаградителни лихви по кредита, съгласно сключения Рамков договор и актуалните Ценови листи и Общи условия на „Транскарт Файненшъл Сървисис” АД. Твърди, че поради невнасянето на минималните погасителни вноски в 4 последователни месеца по Договора, всички вземания на дружеството по горепосочения Договор за кредит, са обявени за предсрочно изискуеми, за което ответникът е бил уведомен писмено с Уведомление за настъпила предсрочна изискуемост с покана за погасяване изх. №20231350/11.12.2023 г.. Излага, че Уведомлението е връчено по реда на чл.47 ал. 5 от ГПК при връчване от ЧСИ Стефан Петров с рег. №921 при КЧСИ, с район на действие СГС, на адреса в гр. София, който е посочен в договора, както и на С. М. Л. на посочения от нея настоящ адрес: гр.

Велинград, ул. Евлоги Георгиев, №7 чрез „Български пощи“ АД на 15.07.2024 г.

Предвид изложеното се моли исковете да бъдат уважени. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК , ответницата, изразява становище, че не дължи сумите, претендирани от ищеца и оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Признава, че е сключила с ищеца Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит, свързан с карта Transcard Classic. Сочи, че множество клаузи от договора са неясни, неравноправни и противоречащи на императивни норми на ЗЗП и ЗПК.

Твърди, че липсва ясно посочен ГПР, договорната лихва в размер на 22,99 % и наказателната лихва са прекомерни, ищецът може едностранно да променя размера на лихвите и такси, таксите и ценовата листа не са представени при подписване на договора и ищецът начислява лихви след прекратяване на договора.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна:

На 07.07.2020 г. е сключен рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити меджу „Транскарт Файненшъл Сървисис“ 2

АД и С. М. Л., с лимит в размер на 2000 лв., дължими на 12 месечни погасителни вноски. Уговорено е възнаграждение в размер на 18,5 %, представляващ годишен лихвен процент и ГПР в размер на 22,90 % Съгласно чл. 14, ал. 1 от рамковия договор, сключен между страните, при неизпълнение от страна на Клиента на задължението за погасяване в срок на минималните погасителни вноски по кредитите, както и за погасяване на общото задължение по съответния кредит при изтичане на срока, за който този кредит е предоставен, ТФС има право да изпраща на клиента уведомителни съобщения, като начислява такси за това, съгласно ценовата листа.

Представена е и ценова листа по рамковия договор, в която са описани всички услуги и дължимите за тях такси, сред които и изпращане на уведомително съобщение за закъснение в погасяването на задълженията по кредита, в размер на 20 лв. Видно от приложената по делото /л. 29/ справка за дълга на С. Л. на последната са начислени за плащане 38 броя такси за напомнително съобщение, всяка от които по 20 лв. или общо се претендира от ответницата сумата от 760 лв. за напомнителна такса.

До ответницата са пращани редица съобщения от ищцовото дружество, за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението й, чрез ЧСИ Стефан Петров, които следва да се приеме, че са сведени до знанието на длъжника, заедно с връчване на исковата молба и преписите, приложени към нея.

От приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на дължимата от ответницата главница към 06.01.2025 г. възлиза на 1955 лв. На въпроса Какъв е размерът на дължимата от ответника договорна лихва за периода от 01.08.2020 г. до 30.09.2023 г., общо и по пера за всеки един отделен период към 06.01.2025 г.? е даден следния отговор – Непогасени са договорна лихва в размер на 1136,50 лв., за периода 01.08.2020 г. до 30.09.2023 г. /подробно отразено в колона 5 на Приложение 1 към заключението на вещото лице/. Кредиторът е начислявал такси за: месечно извлечение, напомнителна такса, годишна такса за карта и такса за теглене на АТМ. Към 06.012025 г. непогасени са такси в размер на 943,40 лв. за периода от 07.07.2020 г. до 30.09.2023 г., отразени подробно в колона 3 на Приложение 1. По процесния договор нямало отразени извършени плащания. В процесния договор е договорен ГПР 22,9 %, в него са включени годишен лихвен процент от 18,5%, годишна такса за карта и месечна такса извлечение. По процесния кредит са начислени месечни задължения за напомнителна такса при липса на месечна погасителна вноска. Ако същата бъде включена в общите разходи по кредита, то размерът на ГПК би бил равен на 49,48 %.

От правна страна, съдът намира за установено следното :

Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 16/2025г., по описа на РС Велинград, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която от длъжника С. Л. в срок е подадено възражение. Искът е 3 предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.

За да се уважат предявените искове ищецът следва да докаже фактите, които обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за, изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, както и размера на вземането си.

Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, каквото качество има ответникът в случая и което обстоятелство не е спорно по делото, а освен това се навеждат и изрични възражения в този смисъл от ответника.

Съгласно представен на лист 6 Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 07.07.2020 г. по силата на същия между страните е включена клаузата на чл. 14, ал. 1, т. 3, с която се предвижда право на ищеца да изпраща на ответника уведомителни съобщения, ако тя изпадне в забава за плащане на дълга си, и да събира такси за това според ценовата си листа за всяко уведомление поотделно.

Рамковият договор предвижда заплащането на допълнителни такси за уведомяване на длъжника при изпадането му в забава и то за всяко съобщение поотделно. Това задължение за плащане на такса за всяко уведомяване има поскоро характера на мораторна неустойка, на каквато кредиторът няма право заради нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПКр. Отчитайки, че уговорената такса представлява разход по кредита, който не е включен в обявения в договора ГПР, то следва да се приеме, че този разход е скрит.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа данни за ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В текста на чл.

10а ал. 4 от ЗПК е посочено, че видът размера и действието, за което се събират такси и/ или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора. От посочените правни норми може да се направи извод, че не е достатъчно в Договора да бъде посочен общият размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на предоставения кредит. Нужно е освен общия размер на ГПР в договора да се посочат всички разходи по вид и размер, от които се формира ГПР, така както те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

В конкретния случай е уговорен годишен процент на разходите по договора, възлизащ на 22,90 %. От приетото по дело то Заключение на вещото лице е установено, че ако в ГПР се включи и разхода за напомнителна такса ГПР ще бъде 49,48 %.

Макар настоящия съдебен състав да е достигнал до извод за нищожност на една от съществените клаузи на Договора за потребителски кредит, това влече след себе си недействителност на целия договор, респ. и прилагане на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно 4 която, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед на горното предявеният иск се явява частично основателен, като се дължи и законова лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда.

По разноските: В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищцовото дружество следва да се присъдят разноските, сторени в заповедното производство в размер, съответен на уважената част от иска, а именно: 12,39 евро юриксонсултско възнаграждение /равностойността на 24,23 лева/и 20 евро държавна такса /равностойността на 39,10 лв./, както и сторените разноски в исковото производство, а именно: 20 евро за държавни такси, 123,87 евро. възнаграждение на вещо лице, както и 89,18 евро юрисконсултско възнаграждение по настоящото гражданско дело.

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 240 ЗЗД , че С. М. Л., с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Евлоги Георгиев“, №7 дължи на „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС” АД, с ЕИК 131397565 със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „Силистра” №8, представлявано от Ю.А.С - изпълнителен директор, сумата от 999,58 евро /деветстотин деветдесет и девет евро и петдесет и осем цента, равностойността на 1955 лв./ главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.01.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, представляваща неизплатено задължение по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 07.07.2020 сключен между С.