Присъда № 15 от 28.03.2023, Окръжен съд - Стара Загора

МОТИВИ към Присъда № 15 от 28.03.2023г. по НОХД № 368/2022г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора

Подсъдимият П.Й.П. с ЕГН ********** е предаден на съд за престъпление по чл.277а, ал.7 от НК за това, че на 09.06.2020г. в с. **** противозаконно е държал оръдия, за които е знаел, че са предназначени и са послужили за търсене на археологически обекти, а именно 1 брой фабрично произведен металдетектор, марка „Nokta“, модел „Impact“, със сериен № **** и за престъпление по чл.278, ал.6, изр. първо, предл. 3-то от НК за това, че на 09.06.2020г. в с. **** е държал повече от 3 археологически обекта – по смисъла на чл.146 от Закона за културното наследство, имащи качества на движими културни ценности съгласно чл.7 от Закона за културното наследство, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред на Глава 6, раздел 2 от Закона за културното наследство и Наредба № Н-3 от 03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра за културното наследство, както следва: 1бр. бронзова монета Клавдий, Перинт, Тракия 41-59г., на стойност 50.00 лева; 1 бр. бронзова монета Веспасиан 6979г., на стойност 10.00 лева; 1 бр. бронзова монета, Лициний 308-324г., на стойност 1.00 лев; 1 бр. монета, Иван Александър, сребро, грош, 1331-1337г., на стойност 60.00 лева; 1 бр. монета, бронзова, посребрена, Крисп 320-326г., на стойност 4.00 лева; 1 бр. бронзова монета, Филип ІІ Македонски 359-336г. пр. Хр., на стойност 5.00 лева; 1 бр. бронзова монета, Филип ІІ Македонски 359-336г. пр. Хр., на стойност 1.00 лев; 1 бр. бронзова монета, имп. Проб 276282г., на стойност 1.00 лев; 1 бр. бронзова монета, ІІ-ІІІ век, на стойност 3.00 лева; 1 бр. бронзова монета, имп. Диоклециан 284-305 г., на стойност 2.00 лева; 1 бр. бронзова монета, ІV век, на стойност 0.50 лева; 5 бр. бронзови монети, ІV век, на обща стойност 2.50 лева; 1 бр. бронзова монета, имп.

Валенс 364-378г., на стойност 1.00 лев; 1 бр. пръстен, бронзов, от средата на ІХ век – ХІІ век, на стойност 25.00 лева; 1 бр. пръстен, бронзов, от средата на ХІІ век – ХІІІ век на стойност 5.00 лева; 1 бр. копче, бронзово, от средата на ХІІ век – ХІІІ век, на стойност 24.00 лева, или всичко на обща стойност 175.00 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора поддържа обвиненията, както относно изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, така и относно правната квалификация на деянията. Предлага на подсъдимия за престъплението по чл.277а, ал.7 от НК да му бъде наложено наказание към минимума, определен от закона, а именно шест месеца „Лишаване от свобода“, което да бъде отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от три години. За престъплението по чл. 278, ал.6 от НК на подсъдимия също да бъде наложено наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което също да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева.

1

Подсъдимият П.Й.П. не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения и моли съда да бъде признат за невинен или съдът да приложи чл.

55 от НК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, заключенията на съдебните експертизи и взе предвид становищата на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 09.06.2020г. в РУ на МВР - Казанлък е била получена оперативна информация, за съхранение на нерегистрирани археологически обекти в къща на ул. „****, обитавана от подс. П.Й.П.. С оглед получената информация била проведена специализирана полицейска операция, в хода на която на място бил изпратен полицейски екип в състав: св. Н.И.К., св. С.Д.П. и св. П.Д.Г. – съответно заемащи длъжностите „***** при РУ – Казанлък, придружавани от Н.П. – разследващ полицай при РУ – Казанлък. Свидетелите Н. К., С.П. и П.Г. заедно с разсл. Полицай Н.- П. посетили адреса, където били посрещнати от обитателя – подс. П.П. на когото се представили, установили самоличността му и провели разговор с него, като му обяснили повода за посещението им.

Разследващия полицай Н.П. разяснил правата на подс. П. и го поканил ако в обитавания от него имот има нещо, забранено от закона, да го предаде. Тъй като подсъдимият отрекъл да държи вещи в противоречие със закона, по надлежния ред било проведено претърсване и изземване на имота, в присъствието на поемни лица, за което разследващият полицай съставил съответен Протокол за претърсване и изземване от 09.06.2020г. При проведеното претърсване в къщата на *** обитавана от подсъдимия П., в обособена и обзаведена като хол /гостна/ стая, бил открит металдетектор, марка „Nokta“, модел “Impact“, със сериен № ****. В дървен шкаф в същата стая била открита тъмно синя на цвят картонена кутийка, с намиращи се вътре множество старинни предмети, някои от които с монетовидна, а други с пръстеновидна или с неправилна форма, за които подс. П. обяснил на полицейските служители, че ги е намерил с металотърсача в местността „Атча Дере“ в арендована от него нива и ги съхранявал в дома си.

В изготвения от разследващия полицай Протокол за претърсване и изземване от 09.06.2020г. били описани металотърсача и всички намерени старинни предмети – по общи белези, като вещите били иззети по надлежния ред и поставени в номерирани запечатани полиетиленови пликове. В същия протокол подсъдимият собственоръчно вписал, че металотърсача, старинните монети и предмети са негови.

От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство комплексна историко-археологическа, нумизматична и за оценка на автентичност експертиза, възприета от съда като добросъвестна и компетентна /л.30-34 от ДП/ се установява, че предметите: 1бр. бронзова монета Клавдий, Перинт, Тракия 41-59г., на стойност 50.00 лева; 1 бр. бронзова монета Веспасиан 69-79г., на стойност 10.00 лева; 1 бр. бронзова 2 монета, Лициний 308-324г., на стойност 1.00 лев; 1 бр. монета, Иван Александър, сребро, грош, 1331-1337г., на стойност 60.00 лева; 1 бр. монета, бронзова, посребрена, Крисп 320-326г., на стойност 4.00 лева; 1 бр. бронзова монета, Филип ІІ Македонски 359-336г. пр. Хр., на стойност 5.00 лева; 1 бр. бронзова монета, Филип ІІ Македонски 359-336г. пр. Хр., на стойност 1.00 лев; 1 бр. бронзова монета, имп. Проб 276-282г., на стойност 1.00 лев; 1 бр. бронзова монета, ІІ-ІІІ век, на стойност 3.00 лева; 1 бр. бронзова монета, имп.

Диоклециан 284-305 г., на стойност 2.00 лева; 1 бр. бронзова монета, ІV век, на стойност 0.50 лева; 5 бр. бронзови монети, ІV век, на обща стойност 2.50 лева; 1 бр. бронзова монета, имп. Валенс 364-378г., на стойност 1.00 лев; 1 бр. пръстен, бронзов, от средата на ІХ век – ХІІ век, на стойност 25.00 лева; 1 бр. пръстен, бронзов, от средата на ХІІ век – ХІІІ век на стойност 5.00 лева; 1 бр. копче, бронзово, от средата на ХІІ век – ХІІІ век, на стойност 24.00 лева, са движими културни ценности по смисъла на Закона за културното наследство и подлежат на регистрация, но не притежават качества за категория национално богатство. Същите са от областта на античната и средновековна археология. Нямат качества на културни ценности предметите:

3 бр. „10 стотинки 1881г.“, 2 стотинки 1881г., 1 франк 1969г., 5 пенса 1990г., 2 бр. пръстени, 1 бр. червено кръгло стъклено камъче, 14 бр. части от метални предмети, , бр. гривна верижна с монета, изтрита, 8 бр. монети, изтрити, пробити, загубили качества, 6 бр. стъклени камъчета от обеца, метална част от обеца.

От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство допълнителна комплексна историко-археологическа, нумизматична и за оценка на автентичност експертиза, възприета от съда като добросъвестна и компетентна /л.98-99 от ДП/ се установява, че археологически обекти по смисъла на чл.146 от Закона за културното наследство, са предметите, класифицирани като движими културни ценности, както следва: бронзова монета Клавдий, Перинт, Тракия 41-59г., бронзова монета Веспасиан 69-79г., бронзова монета, Лициний 308-324г., монета, Иван Александър, сребро, грош, 1331-1337г., монета, бронзова, посребрена, Крисп 320-326г., бр. бронзова монета, Филип ІІ Македонски 359-336г. пр. Хр., бронзова монета, Филип ІІ Македонски 359-336г. пр. Хр., бронзова монета, имп. Проб 276-282г., бронзова монета, ІІ-ІІІ век, бронзова монета, имп.

Диоклециан 284-305 г., бронзова монета, ІV век, 5 бр. бронзови монети, ІV век, бронзова монета, имп. Валенс 364-378г., пръстен, бронзов, от средата на ІХ век – ХІІ век, пръстен, бронзов, от средата на ХІІ век – ХІІІ век, копче, бронзово, от средата на ХІІ век – ХІІІ век.

Съгласно чл.53 от ЗКН според научната и културна област, към която се отнасят движимите културни ценности, както следва: пръстен-халка – Първа половина на ХХ век, пръстен – Първа половина на ХХ век, пръстен, женски, Първа половина на ХХ век, пръстен, женски, Първа половина на ХХ век, пръстен, женски, метална сплав, края на ХІХ-нач. На ХХ век, пръстен, женски, метална сплав, Втора половина на ХІХ век, камбанка, малка, метална 3 сплав, Края на ХІХ – нач. на ХХ в., висулка, част от накит за глава, Втора половина на ХІХ в., печат, метална сплав, лят, Първа половина на ХХ век, апликация – фигурка на сърничка, Първа половина на ХХ век, апликация за колан, лята. Края на ХІХ – нач. на ХХ век, са етнографски.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от показанията на свидетелите Н.И.К., С.Д.П., П.Д.Г., заключенията на съдебните експертизи и всички други писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

При така установеното от фактическа страна, съдът прие следното от ПРАВНА СТРАНА:

Съгласно разпоредбата на чл. 278, ал.6 пр.2-ро НК, се ангажира наказателната отговорност на лице, което от обективна страна държи повече от три археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред. Предмет на престъплението е археологически обект по смисъла на чл. 146, ал.1 ЗКН. Процесните двадесет движими вещи са археологически обекти по смисъла на чл. 146 от ЗКН, представляват такъв движим обект и са културна ценност по смисъла на ЗКН, респ. като такива подлежат на задължителна идентификация и регистрация по реда на същия.

Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице и подсъдимият П.Й.П. е именно такъв.

От обективна страна елементите на фактическия състав на посочената разпоредба са изпълнени: Процесните артефакти са открити на 09.06.2020г. в дома на подсъдимия в с. Скобелево, респ. са се намирали в негово държане.

Държането представлява упражняване на трайна фактическа власт върху културните ценности и същият е упражнявал такава към момента на изземването. Начинът и основанието за придобиване на фактическата власт са без значение в случая. Същевременно по делото са налице безспорни доказателства, че откритите предмети не са идентифицирани и регистрирани по посочения по- горе ред на ЗКН и на Наредба Н-3/ 03.12.2009 г., респ. не е спазен посочения законов ред.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл.

Подсъдимият П. много добре е знаел, че държи археологически обекти, които подлежат на съответна идентификация и регистрация. Фактът на знанието за това се извежда от местоположението на процесните вещи, попадащи под специален режим от факта на държането на металотърсача и от обстоятелството за наличие на оперативна информация за заниманията му с иманярска дейност. Независимо от това същият е осъществил деянието (държане на археологически обекти), знаейки много добре, че подобни 4 предмети следва да се предават в съответната държавна или обществена структура.

По тези съображения Окръжен съд – Стара Загора призна подсъдимия П.Й.П. за виновен в извършване на престъпление по чл. 278, ал.6, изр. първо, предл. трето от НК.

Престъплението по чл. 277а, ал.7 от НК по същността си е форма на вещно укривателство или на противозаконно търсене, съхранение, изменение или пренасяне на археологически обект. Предметът на престъплението е предназначен да послужи или е бил използван като средство за друго престъпление. В настоящия случай процесния металдетектор представлява "оръдие" по смисъла на чл. 277а, ал.7 НК, доколкото по своя характер несъмнено е вещ, чрез която могат да се извършват определени дейности, насочени към търсене и откриване на артефакти. Той представлява "оръдие" по см. на чл. 277а, ал.7 НК (това определение е в широк смисъл), като същевременно е и "техническо средство" съгласно легалното определение на §4, т.2 от ЗКН. Металдетекторът е вещ, която може да се използва за противозаконно търсене на археологически обекти. В настоящия случай, при наличие на доказателства по делото за заниманията на подсъдимия с иманярска дейност и при безспорно установения факт по делото, че е държал и културни ценности - движими археологически обекти, несъмнено е, че предметът на престъплението е предназначен да служи като средство за друго престъпление - за търсене на археологически обекти.