Определение № 2237 от 14.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2237 гр. Варна, 14.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Николай Св. Стоянов

Антония Якимова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500911 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр.чл.121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. Н. С., вх.№ 16681/21.02.2025г. по регистратурата на РС-Варна срещу Определение № 1588 от 04.02.2025г. постановено по гр.д.№ 9581/2024г. по описа на ВРС, с което съдът е прекратил производството по делото пред себе си и го е изпратил по подсъдност на РС-София.

Жалбоподателката се позовава на неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Счита, че възражението на ответника за подсъдност на спора е обосновано първо с искане за разглеждането му от испански съд, а едва в евентуалност – за изпращането му пред съд в гр.София. Излага, че липсва произнасяне на съда по главното искане на съда за разглеждане на делото от съд в Испания, където е постоянния адрес на ответника, а изпращайки го на СРС, съдът се е произнесъл извън сезирането си, доколкото в молбата не е направено уточнение на кой точно от съдилищата в гр.София се иска изпращане на делото. Настоява обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане по същество от съдебният състав при ВРС, който вече се е запознал в детайли с релевантните обстоятелства.

В срока по чл.276 от ГПК не е депозиран писмен отговор от насрещната страна – Д.

С. С..

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на обжалване е определение на районния съд, с което на основание чл.118, 1 ал.2 ГПК, вр.чл.105 от ГПК е прекратено инициираното пред него исково производство по чл.49, ал.1 от СК поради липса на компетентност съобразно правилата за местната подсъдност и делото е изпратено на РС-София.

Настоящият законосъобразно. състав намира постановеното определение за правилно и

ВРС е бил сезиран с предявени от Р. С. брачен и небрачни искове за прекратяване на брака й с Д. С. с развод по изключителна вина на ответника, както и за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете – М. С. на майката, за определяне на режим на лични контакти с бащата и за осъждането му да заплаща издръжка на детето.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Д. С., в който заявява становище по първоначалната искова молба на ищцата, че възразява исковете да се разглеждат от български съд, тъй като детето М. е било отвлечено от ищцата от Испания и моли делото да бъде изпратено на испански съд, а в условията на евентуалност – на съд в гр.София.

Видно от направената справка в НБД, ответникът Д. С. има регистриран постоянен адрес в гр.София, считано от 2007г. и настоящ адрес в гр.Варна, считано от 2019г.

Производството в частта по предявените небрачни искове е прекратено с протоколно определение от проведено на 02.10.2024г. съдебно заседание поради липса на международна компетентност на българския съд на основание чл.18 от Регламент /ЕС/2019/1111 и чл.10 от Регламент /ЕО/ 4/2019г. Висящо е останало само производството по брачния иск за развод.

Няма спор, че страните са български граждани и са съпрузи от 2015г. Има данни, че към датата на подаване на исковата молба /31.07.2024г./ ищцата Р. С. е с местоживеене в Р.България, а ответникът в Кралство Испания.

За компетентността си тогава, когато казусът е с международен елемент, съдът следи служебно независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП, който намира приложение само, ако не са приложими други международни актове.

В случая международният елемент произтича от установения факт, че към датата на подаване на исковата молба съпругът Д. С. има обичайно местопребиваване в Испания.

Съгласно чл.3 б.“б“ от приложимия в случая Регламент 2049/1111 на Съвета от 25.06.2019г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност и относно международното отвличане на деца, компетентни да разглеждат въпроси, свързани с развода, са съдилищата на държавата-членка, чиито граждани са двамата съпрузи, т.е съдилищата на Р.България.

Преценката за наличието на международна компетентност на българския съд по предявения брачен иск, първоинстанционният съд е направил още с произнасянето си с 2 определението от 02.10.2024г., с което е прекратил пред себе си само производството по небрачните искове и е продължил да администрира производството по иска с правно основание чл.49, ал.1 от СК. На това основание с обжалваното определение е разгледано единствено възражението на ответника за неподсъдност на спора на сезирания съд, чрез заявеното искане за изпращането му в гр.София. Нещо повече, ответникът, чийто отвод за подсъдност е предмет на настоящото разглеждане, не е въвел възражения /жалба/ срещу неизпращането на цялото дело на съд в Испания, а такива не е легитимирана да прави ищцата, доколкото именно тя е сезирала българския съд с подаване на исковата молба за прекратяване на брака.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че за иска за развод по чл.49 от СК законодателят не е предвидил местна подсъдност различна от общата подсъдност по чл.105 от ГПК – по постоянен адрес на ответника, поради което след като е установил такъв в гр.София, е прекратил производство пред себе си и го е изпратил на компетентния РССофия.

Възраженията на жалбоподателката, че съдът недопустимо е допълнил волята на ответника, като е изпратил делото на районния съд, без именно той да е посочен в молбата му са неоснователни. При основателност на заявения отвод за местна подсъдност, в правомощията на сезирания съд е да изпрати делото за разглеждане на съответния родово компетентния съд. В случая правилно делото е изпратено на РС-София, в чийто район се намира постоянния адрес на ответника.

Въз основа на изложените фактически и правни съображения съдът намира частната жалба за неоснователна. Обжалваното определение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1588 от 04.02.2025г. постановено по гр.д.№ 9581/2024г. по описа на ВРС, с което съдът е прекратил производството по делото пред себе си и го е изпратил по подсъдност на РС-София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок, който за жалбоподателя започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4