Определение № 10232 от 13.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10232 гр. София, 13.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА Р. КОФИНОВА като разгледа докладваното от АННА Р. КОФИНОВА Гражданско дело № 20231110121320 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с иск от Е. Д. М. срещу Апелативен съд - гр. София (САС) за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лева за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на нарушение на правото му на разглеждане и решаване на ВНЧД № 1179/2022 г. по описа на САС в разумен срок.

В исковата молба се твърди, че мотивите по посоченото дело по описа на САС са били забавени с 4 месеца в периода от 08.08.2022 г. до 27.01.2023 г.

Сочи се, че в същия период пред ответника дела на други лица със същия предмет – по чл. 70 от НК, са били решени в срок, с което ищецът счита, че спрямо него е проявена дискриминация. Ищецът твърди, че със забавянето на делото е бил лишен от правосъдие и от ефективно правно средство за защита, от което за него са произтекли неимуществени вреди – бил подложен на жесток психически тормоз чрез произвол и превратност, претърпял болки и страдания, унижение, отчаяние, страх, безизходица, безпокойство, безпомощност, безнадеждност и му се унищожила вярата в правосъдието и в държавата. Ищецът заявява, че вследствие на преживения тормоз е било влошено здравословното му състояние – от стреса се поболял от хипертония, паник атаки и депресия.

С оглед твърдението за извършена дискриминация, на ищеца са дадени указания с разпореждане № 54650/03.05.2023 г., разпореждане № 82466/04.07.2023 г. и разпореждане № 106462/29.08.2023 г. за уточняване на предявения иск, като посочи дали предявява иск за дискриминация и какво е искането му към съда.

В изпълнение на указанията е постъпила молба от 18.07.2023 г. от процесуалния представител на ищеца – адв. Ю., служебен адвокат по ЗПП, с която е заявено, че подлагането на ищеца на дискриминационно отношение в сравнение с други задържани лица, намиращи се в сходно процесуално положение като него, на които белезниците им се свалят при участие в открити съдебни заседания, е част от оплакванията, на които ищецът основава иска си.

1

Препис от молбата е изпратен на ищеца, който с молба от 14.08.2023 г. е посочил, че поддържа заявеното от адв. Ю..

С молба от 18.09.2023 г. адв. Ю. е посочил, че други лица, които са третирани по-благоприятно от ищеца, като им се свалят белезниците при участие в открити съдебни заседания, са мвп и би Д..

С молба от 26.09.2023 г. ищецът също е посочил, че лицето мвп е третирано по-благоприятно от него. Заявил е, че е третиран понеблагоприятно от всички лица, които са имали дело пред ответника в посоченото в исковата молба време. Поискал е от съда да изиска служебно информация за всички лица, които са имали дело като подсъдими пред ответника през процесния период.

Съдът намира, че изложените твърдения за проявена спрямо ищеца дискриминация съставляват доводи, насочени към обосноваване на тезата на ищеца за неразумност на срока за произнасяне по посоченото въззивно частно наказателно дело по описа на Апелативен съд-гр. София спрямо обичайния такъв по други дела със същия предмет, а не съставляват основание на отделен иск за установяване на дискриминация, тъй като липсва формулирано такова искане в исковата молба и уточнителните молби. Отделно от това, изложените от адв. Ю. твърдения за неблагоприятно третиране на ищеца спрямо други задържани лица, на които биват сваляни белезниците при участие в открити съдебни заседания, нямат връзка с наведените от ищеца с исковата молба твърдения и направеното от него искане. Ищецът нито в исковата молба, нито в допълнителните молби не твърди да е участвал в открито съдебно заседание по конкретното дело, съответно не твърди да не са му били свалени белезници, нито претендира обезщетение за вреди от такова поведение, а заявява, че делото, по което той е страна, е било приключено в по-дълъг срок спрямо делата с такъв предмет през процесния период с други страни, като поради забавянето е претърпял неимуществени вреди, чиято обезвреда претендира с процесния иск.

С оглед изложеното съдът приема, че е сезиран с иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение на вреди, претърпени от ищеца вследствие на нарушение на правото му на разглеждане и решаване на посоченото от него въззивно частно наказателно дело по описа на Апелативен съд-гр. София в разумен срок.

Съгласно чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, за предявяването на иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ по приключени производства се изисква наличието на допълнителна процесуална предпоставка - изчерпана административна процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт и непостигнато споразумение по нея. Административната процедура е изчерпана в три хипотези - когато министърът на правосъдието е издал акт, с който: 1) отказва да разгледа заявлението поради пропуснат срок по чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ или поради получено обезщетение за същото нарушение; 2) отхвърля заявлението като неоснователно; или 3) установява условията на вземането за обезщетение от нарушението и определя неговия размер. С издаването на първите два административни акта постигане на споразумение 2 не е възможно. Тогава прилагането на съответния акт към исковата молба е достатъчно, за да се осъществят изискванията на ал. 2 от ЗОДОВ.

Следователно наличието на акт, с който министърът на правосъдието отказва да разгледа заявлението поради пропуснат срок по чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ установява изчерпана административна процедура.

С оглед осъществяване на проверка за допустимост на иска с разпореждане № 139588/08.11.2023 г. съдът е дал указания на ищеца да посочи дали ВНЧД № 1179/2022 г. по описа на САС е приключило с влязъл в сила съдебен акт и коя е датата на акта, както и да уточни дали е провел производство по глава трета „а“ от ЗСВ, в случай че влизането в сила на съдебния акт предхожда подаването на исковата молба по настоящото дело (25.04.2023 г.). С разпореждането исковата молба е оставена без движение, като на ищеца са указани последиците от неизпълнение на указанията в срок.

Препис от разпореждането е бил връчен на адв. Ю. на 16.11.2023 г., а на ищеца – на 22.11.2023 г.

С молба от 22.11.2023 г. адв. Ю. е посочил, че ВНЧД № 1179/2022 г. по описа на САС е приключило с окончателно определение № 85 от 27.01.2023 г., като не му е известно ищецът да е подавал заявление по глава трета „а“ от ЗСВ.

С разпореждане № 151385/01.12.2023 г. съдът е постановил препис от молбата на адв. Ю. от 22.11.2023 г. да бъде изпратен на ищеца за становище в едноседмичен срок от получаването й. Препис от разпореждането и молбата са връчени на ищеца на 13.12.2023 г.

С молба от 03.01.2024 г., подадена на 20.12.2023 г. съгласно пощенското клеймо, ищецът е посочил, че поддържа молбата на адв. Ю. от 22.11.2023 г.

С разпореждане № 139589/08.11.2023 г. съдът е изискал служебно информация от СГС за етапа на производството по ВНЧД № 1179/2022 г. по описа на САС, приложено по ЧНД № 2385/2022 г. по описа на СГС.

По делото са постъпили заверени преписи от определение от 02.08.2022 г. по ЧНД № 2385/2022 г. по описа на СГС и определение № 85/27.01.2023 г. по ВНЧД № 1179/2022 г. по описа на САС. Видно от съдържанието на последното, производството по ВНЧД № 1179/2022 г. по описа на САС е приключило с постановяване на определение № 85/27.01.2023 г., което е окончателно, т.е. е влязло в сила в деня на постановяването му – 27.01.2023 г.

Датата на приключване на производството по ВНЧД № 1179/2022 г. по описа на САС предхожда подаването на исковата молба по настоящото дело – 25.04.2023 г., предвид което е необходимо да се установи наличието на допълнителната процесуална предпоставка по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ за допустимост на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.

Съгласно чл. 60а, ал. 4 ЗСВ заявлението срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок се подава в 6-месечен срок от приключване на съответното производство с окончателен акт чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) до министъра на правосъдието, като на основание ал. 5 от същата разпоредба за подадените 3 заявления се води публичен регистър. От извършена служебно справка в посочения регистър, находящ се на интернет страницата на ИВСС, за регистрираните заявления през 2023 г. не се установи да е подадено заявление във връзка с ВНЧД № 1179/2022 г. по описа на САС. Установеното от съда се потвърждава и от направеното от ищеца признание с молба от 03.01.2024 г., че не е подавал заявление по глава трета „а“ от ЗСВ за присъждане на обезщетение по административен ред.

Предвид липсата на проведена административна процедура се налага извод, че предявеният иск е недопустим, тъй като не е изпълнено процесуалното условие, предвидено в чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ. Констатираната недопустимост на производството налага същото да бъде прекратено.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 112905/25.04.2023 г. от Е. Д. М. срещу Апелативен съд - гр. София.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се изпрати на ищеца – лично и чрез адв. Ю..

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4