Решение № 4969 от 11.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4969 гр. Пловдив, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330106156 по описа за 2024 година

С исковата молба ищцата Р. Т. И. е предявила против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:

1. за приемане за установено в отношенията между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че сключеният между тях договор за паричен заем № ***** г. е недействителен, поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

2. за приемане за установено в отношенията между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, че сключеният между тях договор за предоставяне на гаранция № ***** г. е недействителен на основание чл. 26, ал.

1, предл. четвърто ЗЗД.

3. предявен при условията на евентуалност иск за приемане за установено в отношенията между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, че клаузата на чл. 3, ал. 1 от договор за предоставяне на гаранция № ***** г. е недействителна на основание чл. 146 ЗЗП във вр. с чл. 143, ал. 1, т. 19 ЗЗП.

В срока за отговор на исковата молба „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предявил против Р. Т. И. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата от 1 800 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № ***** г., подлежаща на връщане, поради неговата недействителност, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 16.05.2024 г., до окончателното изплащане на задълженията. Този иск е 1 предявен за разглеждане при условие на уважаване на главния иск, предявен против „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

При условията на евентуалност “Изи Асет Мениджмънт“ АД е предявил против Р. Т. И. кумулативно обективно съединени насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 378, 41 лв. – главница, формирана от вноските с настъпил падеж за периода от 13.03.2024 г. до 12.05.2024 г. по договор за паричен заем № ***** г. и сумата от 188, 65 лв. – начислена договорна лихва за периода от 13.03.2024 г. до 12.05.2024 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещния иск – 16.05.2024 г., до окончателното заплащане на задължението. Този иск е предявен за разглеждане при условие на отхвърляне на главния иск, предявен против „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Ищецът твърди, че между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № ***** г. Твърди, че с установения в договора годишен лихвен процент от 45 % се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на страните. Твърди, че възнаградителна лихва, която надвишава трикратния размер на законната лихва е недействителна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави, в който смисъл се позовава на практика на касационната инстанция.

Твърди, че договорът за паричен заем е възмезден, поради което недействителността на клаузата за възнаградителна лихва има за юридическа последица недействителност на кредитната сделка. Поддържа, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като установения в договора за потребителски кредит ГПР 55, 37 % не отговаря на действително приложения. Сочи, че уговореното възнаграждение за фирмата – поръчител представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. Поради невключване на възнаграждението по договора за поръчителство в размера на ГПР последният не съответствал на действително прилагания в кредитното правоотношение, което е довело до нарушаване на правата на потребителя и е довело до неравновесие в кредитното правоотношение. Твърди, че при сключване на договора е допуснато и нарушение на чл. 5 ЗПК, тъй като на потребителя е представен стандартен европейски формуляр, в който не е посочил вярна информация по отношение на размера на задълженията. Поддържа, че на собствено основание е недействителен и сключения между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция № ***** г., като уговорката за заплащане на възнаграждение не е породила правни последици. Твърди, че договорът за поръчителство представлява сделка между кредитора и трето за правния спор лице, поради което сключването на такъв договор за поръчителство от страна на длъжника е лишен от правно основание, доколкото в случая не се достига до типичната и непосредствена цел на договора за поръчителство, а именно – обезпечение на вземането на кредитора от друго, различно от длъжника, лице. Сочи, че правното основание за учредяването на гаранция е кредитора да бъде обезпечен срещу 2 евентуалното неизпълнение на задълженията от длъжника по обезпеченото задължение. Поддържа, че законодателят е уредил договора за гаранция като съглашение между кредитора и трето, различно от длъжnика лице, отчитайки обстоятелството, че за кредитора има легитимен интерес в негова полза да бъде учредена гаранция. Сочи, че в случая за длъжника няма такъв, защитен от закона, интерес, поради което сделката е лишена от основание. Счита, че клауза, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение по договор за поръчител, е установена в противоречие с целта на Директива 2008/48, доколкото задължение на кредитодателя е да направи оценка на кредитоспособността на длъжника преди сключване на договора за кредит.

Твърди, че възлагането на потребителя на задължения, които следва да заплаща кредитора са в изключителен интерес на кредитора и във вреда на потребителя, който е по-слабата страна в правоотношението, поради което е налице нарушение на чл. 143, т. 19 ЗЗП. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че в сключения договор бил ясно посочен лихвения процент и годишния процент на разходите по кредита.

Счита, че законна лихва не следва да бъде отнасяна или съпоставяна със законната лихва, като дори да се възприеме становището на ищцата посочва, че възнаградителната лихва от 468, 24 лв. е по-ниска от двукратния размер на лихвения процент, който за м. януари 2024 г. основният лихвен процент е от 3, 79 %. Сочи, че размерът на договорната лихва е в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че инициативата за сключване на договора за кредит е от ищеца, като дружеството е предоставило на ищеца предложение за сключване на договора (Стандартен европейски формуляр), в което параметрите на договора за кредит са изрично посочени. Счита, че последващите действия на ищцата противоречат на добрите нрави, тъй като последната е усвоила заетата сума и вместо да погасява своите задължения е предявила иск за установяване нищожността на договора. Счита, че не е налице соченото от ищеца нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора за кредит е посочен годишния процент на разходите, определен към момента на сключване на договора, който е релевантен по отношение на определяне на неговия размер.

Поддържа, че в годишния процент на разходите следва да бъдат включени обективно съществуващите разходи към деня на подписване на договора.

Сочи, че в годишния процент на разходите е включена единствено лихвата по кредита, тъй като това е единствения разход по кредита за кредитополучателя.

Счита, че възнаграждението по договора за гаранция не следва да бъде включено при определяне на размера на годишния процент на разходите, тъй като договорът за предоставяне на гаранция е отделно облигационно правоотношение с различни правни субекти, което е възникнало след датата на сключване на договора за кредит. Твърди, че основният предмет на договора за кредит е различен от основния предмет на договора за 3 поръчителство. Оспорва твърдението на ищеца, че кредиторът не е изпълнил задълженията си по чл. 5 ЗПК, доколкото на потребителя е предоставена необходимата преддоговорна информация, преди последният да бъде обвързан от договора за паричен заем. Оспорва изложените от ищеца съображения за наличие на неравноправни клаузи в договора. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за неоснователност на предявения иск. Сочи, че основният предмет на дейност, който осъществява и е вписан в ТР, е предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Поддържа, че разпоредбите на Законът за потребителския кредит са неотносими към договорите за поръчителство. Счита, че правоотношението по договора за поръчителство е самостоятелно и е възникнало между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, като разпоредбите на чл. 138 ЗЗД и сл. са относими в отношенията между тях. Твърди, че обявяването на основния договор за недействителен води до прекратяване на поръчителството, но в случая дори да се установи, че договорът за кредит е недействителен – потребителят остава задължен за чистата стойност на кредита, поради което докато има главен дълг – договорът за поръчителство не може да се приеме за нищожен. Оспорва твърденията на ищеца, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие с добрите нрави, като не е налице твърдяната от ищцата явна нееквивалентност на престациите, като възнаграждението е определено след извършена преценка на риска. Позовава се на съдебна практика, съгласно която нееквивалентността на престациите не води до нищожност на договора. Поддържа, че ищецът е имал възможност да избира между три вида обезпечения, които да предостави. Счита, че в договора за поръчителство ясно и разбираемо е записано, че „Файненшъл България“ ЕООД се задължава да сключи с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за поръчителство и всеки дееспособен потребител е могъл да разбере икономическите последици от сключване на договора. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в производството разноски.

В насрещната искова молба ищецът по насрещния иск „Изи Асет Мениджмънт“ АД твърди, че по силата на сключения между страните договор е превел в полза на длъжника сумата в размер от 1 800 лв. срещу насрещното задължение на последния да заплати сумата от 2 268, 24 лв. на 12 равни месечни вноски – всяка в размер от 189, 02 лв., в срок до 26.02.2025 г.

Поддържа, че към датата на предявяване на насрещната искова молба ищцата не е направила нито едно плащане за погасяване на задълженията си по договора. Твърди, че при обявяване на кредита за недействителен потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита от 1 800 лв. на основание чл. 23 ЗПК, като предявява насрещен иск в този смисъл. При условията на евентуалност – при отхвърляне на главния иск срещу „Изи Асет 4

Мениджмънт“ АД моли за присъждане на вноските с настъпил падеж до 12.05.2024 г. за главница и възнаградителна лихва. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените за разглеждане насрещни осъдителни искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК ответната страна по насрещната искова молба –Р. Т. И., е депозирала отговор на насрещната искова молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК и потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита. Сочи, че до момента на преустановяване на плащанията кредиторът е надвземал възнаградителна лихва в размер от 188, 86 лв.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: