Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 254 от 13.05.2024, Районен съд - Видин

Съд
Районен съд - Видин
Дело
Гражданско дело 196/2024
Вид
Решение № 254
Подписан
13.05.2024
В сила
06.06.2024
Състав
Даниел Нинов Димитров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Видин, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20241320100196 по описа за 2024 година

Делото е образувано по молбата на Ц. Д. С. , ЕГН ********** от гр.*********** против К. Д. Б.,ЕГН **********,от гр.************ , с която са предявени искове с правно основание чл.127 ал. 2 СК вр.чл.143 и чл.149 СК.

Твърди се, че страните по делото са живяли във фактическо брачно съжителство, от което на 16.12.2013г. е родено детето им А. К. Д., с ЕГН *********, видно от удостоверение за раждане № 0020130597, издадено на основание акт за раждане № 0597/18.12.2013 г. на Община Видин.

Сочи се, че страните са се разделили и прекратили фактическото си брачно съжителство преди повече от една година. Ищцата живее с детето в собствения си апартамент в град Видин, на посочения в исковата молба адрес.

Поддържа се, че тя е поела всички грижи по отглеждане и възпитание на детето, както и цялостната му издръжка след раздялата на страните.

Ответникът не полагал грижи за детето и не участва в издръжката му.

Страните не могат да се споразумеят по въпросите относно местоживеенето на детето, упражняване на родителските права и лични контакти с другия родител, както и за дължимата издръжка.

Посочва се, че ищцата претендира на нея да бъде възложено 1 упражняване на родителските права върху малолетното дете на страните А. К.

Д., с ЕГН ********** и да се определи местоживеенето му при нея, тъй като това е в интерес на детето. Ищцата е негова майка, грижила се е за детето от раждането му до момента и са дълбоко привързани един към друг. Тя е подсигурила в дома си много добри битови условия за отглеждане на детето и има необходимия родителски капацитет, за да полага грижи за неговото отглеждане и възпитание.

Твърди се, че ответникът е в трудоспособна възраст и няма заболявания, които да препятстват трудовата му активност. Ищцата претендира същият да й плаща месечна издръжка, с която да допринася за задоволяване на нуждите на детето и необходимостта от неговото физическо, умствено и духовно развитие.

Иска се от съда да постанови решение, с което:

1.

Да предостави упражняване на родителските права върху малолетното дете А. К. Д., с ЕГН ********** на неговата майка Ц. Д. С., с ЕГН ********** и да определите местоживеенето му при нея на адрес: град *********** или на всеки един адрес в страната, на който живее майката.

2.

Да определи режим на лични контакти на бащата К. Д. Б., с ЕГН ********** с малолетното дете А. К. Д., с ЕГН **********, който да има право да го взима при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа до 17:00 часа всеки от дните без преспиване, след което да го връща по местоживеенето му при майката.

3.

Да осъди бащата К. Д. Б., с ЕГН ********** да заплаща на Ц. Д.

С., с ЕГН **********, като майка и законна представителка на малолетното дете А. К. Д., с ЕГН **********, месечна издръжка по 400 лева, считано една година назад от предявяване на иска и занапред, ведно със законната лихва за забавено плащане върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката.

Претендират се направените разноски.

Ответникът в едномесечния срок не е подал отговор на исковата молба.В съдебно заседание оспорва единствено размера на претендираните издръжки.

Съдът като взе предвид постъпилата искова молба, становището на страните и преценявайки събраните по делото доказателства в тяхната 2 съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

От представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0597/18.12.2013 г. на Община-Видин се установява, че родители на детето А. К. Д., с ЕГН ********** са страните по делото- Ц. Д.

С., с ЕГН ********** и К. Д. Б., с ЕГН **********.

По делото е представен и социален доклад от Д”СП”-Видин, съгласно който детето А. от януари месец 2023 г.,след раздялата на родителите, се отглежда от своята майка . В доклада е отразено, че майката работи ,а бащата е без постоянни доходи,както и че детето е привързано към майката.Посочено е и че са задоволени базовите и индивидуалните му потребности.

По делото е приобщена преписка № 2413/2020 г. по описа на РП-Видин, образувана по жалба от С. Н., че детето А. С. е взето от бащата М. Н. на 20.09.2020 г.

Ответника не е ангажирал доказателства за доходите си и за твърденията си ,че има заболявания и не работи, нито за наличието на алиментни задължения.В съдебно заседание е посочил,че ходи за риба и са занимава със строителство.

По делото е допуснат до разпит свидетеля М. Н., която излага следното:“… В момента страните от около година и половина не живеят заедно. Не се разбираха, често имаха конфликти между тях и това е естествен резултат от положението. За тази година и половина знам, че бащата не е осигурявал издръжка, ищцата е споделяла с мен, оплаквайки се. Детето в момента е 4-ти клас и определено се нуждае от средства за много неща, зная го от личен опит. Майката полага грижи за детето, то живее при нея… Аз няколко пъти съм помагала на Цвети, като съм й давала пари назаем да посреща нужди за детето. Цвети работеше допълнително в ОИК есента, за да може да се справя и да си помогне по някакъв начин. Аз зная, че има случаи, в които бащата реагира малко остро и е казвал „Няма да видиш и един лев от мен.“… Детето е привързано много към майка си, възпитано и добро дете е, което мисли само за мама. Виждам ги навсякъде заедно. За периода, в който са във фактическа раздяла, майката няма нищо против детето да се вижда с бащата, но не зная детето да е преспивало при него…Гостувала съм вечери, когато Краси се е прибирал от работа, аз живея във ****. Краси се прибираше с работни дрехи, работеше в строителството, споделял е. Понякога излиза с 3 колегите си... Не съм го виждала пиян, залян. Аз съм свидетел на взаимоотношенията основно на майката с детето. Когато живееха заедно, всички имаха нормални отношения, без разправии. Не съм чувала Краси за разпитва детето за училище…“

От показанията на свидетеля се установява, че след фактическата раздяла на страните, преди около година и половина, детето се отглежда от майка му, която полага грижите за него,както и че бащата не участва в издръжката му.

Съдът дава вяра на свидетелите, като кредитира показанията им, тъй като същите са непротиворечиви и кореспондират на останалите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка Съдът приема, че исковата претенция е основателна, по следните съображения:

Съгласно чл. 127 ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд.

В процесния случай е безспорно, че родителите на детето А. са се разделили и не живеят заедно.

От ангажираните доказателства се установява, че грижите за детето по отглеждането и възпитанието му, са полагани от майката,както и че бащата на детето не участва в отглеждането и издръжката му.

Във връзка с данните по делото упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката, като местоживеенето на детето се съобрази с този факт.

По отношение на режима на лични контакти и липсата на оспорване Съдът намира, че претендирания такъв от страна на ищцата е в интерес на детето, с оглед възрастта и специфичните му нужди,поради което бащата ще има право да вижда и взима при себе си детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца без преспиване от 10:00 часа до 17:00 часа.

Претенцията за издръжка на детето Съдът счита същата за основателна по следните съображения:-съгласно чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

4

Задължението за издръжка спрямо ненавършилите пълнолетие деца е неотменимо, безусловно задължение на родителите, независимо от това дали живеят заедно или поотделно.

При определяне размера на дължимата месечна издръжка Съдът следва да вземе предвид от една страна възможностите на дължащия издръжка, а от друга страна нуждите на лицето, на което се дължи издръжка.

В случая е безспорно, че страните по делото са родители на детето А., както и че грижите по отглеждането и възпитанието им се поети от майката, докато бащата не участва в издръжката.

По отношение доходите на бащата не са представени писмени доказателства, но изложените ,включително и от него, данни сочат, че работи и си осигурява доход.

Относно доходите на майката е видно от социалния доклад, че същата работи.

Съдът приема, че ответника е в активна трудоспособна възраст, работи и реализира доходи.

С оглед изложеното и факта, че и той е родител на детето, то по отношение на него също се поражда задължение за осигуряването на издръжката му, като следва да се посочи, че дори и при липса на доходи, за каквато обаче няма данни, за ответника съществува не само морално, но и законово задължение да осигурява част от издръжката на ненавършилото пълнолетие свое дете.

Във връзка с горното и с обстоятелството, че по делото не се ангажирани доказателства относно невъзможност за даване издръжка, Съдът приема, че такава се дължи.

Съобразявайки данните по делото,включително и икономическата ситуация в страната, Съдът счита, че месечната издръжка за детето А. ,която ответника следва да осигурява , следва да се определи на 400 лв.

Така определената издръжка е съобразена с възрастта и ежедневните нужди /храна, облекло/ на детето,като съдът отчете също и обстоятелството, че ответникът не участва в издръжката на детето си,включително и че не съществуват данни за други алиментни задължения.

Във връзка с изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплаща 5 на малолетното си дете, чрез неговата майка и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 400 лв., считано от датата на предявяване на иска-26.04.2024 г. , ведно със законната лихва за забава при просрочие, до настъпване на обстоятелства за изменение, отпадане или прекратяване на основанието за заплащането й.

По иска с правно основание чл. 149 от СК:

Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година от предявяване на иска.

Заявената от ищцата претенция е за периода от 26.01.2023 г. до 26.01.2024 г..

При данните по делото е безспорно ,че в посочения период от 26.01.2023 г. до 26.01.2024 г.страните по делото са живеели разделено и детето е живяло при майка си, като тя е полагала грижата по отглеждането, възпитанието и издръжката му.

Изложените по-горе мотиви относно нуждите на детето и възможностите на дължащите издръжка родители, аргументират съда да приеме, че искът по чл.149 от СК следва да бъде уважен изцяло.

В случая размерът на издръжката за минало време също следва да бъде определен на 400 лева ежемесечно за периода от 26.01.2023 г. до 26.01.2024 г.., или за сумата в общ размер от 4800 лв..

По разноските:

Ищцата претендира присъждане на разноски.