Решение № 230 от 23.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Пловдив, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А. Л. Стойчев при участието на секретаря Мая В. Крушева като разгледа докладваното от А. Л. Стойчев Търговско дело № 20225300900473 по описа за 2022 година

Искове с правно основание чл. 432 от КЗ.

Предявен е иск от ищците Е. А. П., ЕГН **********, постоянен адрес: г*** и В. К. П., ЕГН **********, постоянен адрес: г*** против Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, за заплащане на следните суми, а именно сумите от по 350 000 лв. за всеки от ищците, представляващи обезщетения за неимуществени вреди вследствие на обстоятелството, че на 29.01.2022 год. е настъпила смъртта на тяхната ** Е.В.

П. по повод участието й в ПТП около 14:45 часа, при км 102+927 на път А-1, АМ „Тракия“, при което при движение към гр. София водач на лек автомобил марка „Ленд Ровер“, с **** - А. Я. Б., нарушавайки правилата за движение по пътищата застига и удря в задната част автомобил марка „Тойота Ярис“ с ****, управляван от починалата, при който удар е настъпила и смъртта на Е.ия П., по повод на което ПТП е налице влязъл в сила окончателен акт на наказателния съд, постановен по НОХД № 482/2022 по описа на Окръжен съд - Пазарджик.

Е. А. П., ЕГН ********** и В. К. П., ЕГН **********, претендират също и заплащане от страна на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 на обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от смъртта на ** им Е.В. П. занапред по 1000 лв. месечно за всеки от тях представляващи пропуснати ползи от издръжка.

Обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди се претендират ведно със законната лихва, считано от 12.05.2022 год., до окончателното 1 изплащане.

Ищците посочват, че починалата тяхна ** Е.В. П. не е била омъжена и няма низходящи наследници, като обосновават подробно в исковите молби необходимостта от репарация на настъпилите за тях неимуществени вреди по повод смъртта й. Ищците твърдят, че са спазили задълженията си по чл. 380 от КЗ, като на 21.04.2022 год. са предявили претенция пред ответното Застрахователно дружество за изплащане на дължимите обезщетения, но въпреки отправената молба ищците не са получили отговор от ответника.

Ответникът Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД оспорва исковете изцяло по основание и по размер. Оспорват се твърденията, изложени в исковите молби във връзка с механизма на осъществяване на твърдяното ПТП и виновното и противоправно поведение на водача Б.. Оспорват се всички факти от изискуемия фактически състав на чл. 45 от ЗЗД. Оспорват се претенциите за неимуществени вреди и по размер. Отделно от това се правят възражения за съпричиняване на смъртта от самата починала Е.ия П. като се твърди, че същата в качеството си на водач на МПС е причинила събитието, тъй като е управлявала лекия автомобил марка „Тойота Ярис“, с ****, с несъобразена с пътните условия скорост, в скоростната лява лента на автомагистралата, като рязко е намалила скоростта си на движение, без да се отклони обаче в крайна дясна лента и без преди това да включи сигнални/аварийни светлини, при което ударът за водача, движещ се зад нея, е бил неизбежен. Също така се твърди от ответното дружество, че Е.ия П. е управлявала технически неизправно МПС, като не е спряла своевременно, за да отстрани неизправността, с която е причинила произшествието и има значителен принос за настъпване на травматичните увреждания в нарушение разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

На следващо място се навежда обстоятелството, че починалата не е напуснала своевременно автомобила, въз основа на което са настъпили за нея травми, несъвместими с живота. Също така се твърди, че П. е управлявала лекия автомобил марка „Тойота Ярис“, с ****, без да бъде с поставен предпазен колан, поради което и за нея е настъпил удар в областта на главата и поради загуба на съзнание същата не е могла своевременно да излезе от катастрофиралия автомобил преди неговото запалване.

Пловдивски Окръжен Съд, ТО, ХVIIІ.с., като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ.

Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване 2 предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.

Между страните е безспорно, че на 29.01.2022 год., около 14:45 часа, при км 102+927 на път А-1, АМ „Тракия“, е настъпило ПТП между водач на лек автомобил марка „Ленд Ровер“, с **** - А. Я. Б., който застига и удря в задната част автомобил марка „Тойота Ярис“ с ****, управляван от починалата, вследствие на който удар е настъпила и смъртта на Е.В. П..

Установява се също така, че е налице влязла в сила присъда № 1/12.01.23г. постановена по НОХД № 482/22г. по описа на ОС Пазарджик, с която подсъдимият А. Б. е признат за виновен в това, че на 29.01.2022 год., около 14:45 часа, при км 102+927 на път А-1, АМ „Тракия“ посока гр.София при управление на лек автомобил марка „Ленд Ровер“, с **** е нарушил правилата за движение поради което и по непредпазливост е причинил смъртта на Е.ия П..

Поради това съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, преценени в светлината на акта на наказателния съд несъмнено води на извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД. Очевидно е налице виновно причинена вреда от страна на делинквента в неимуществената сфера на ищците, като съществува и причинна връзка между активното поведение на Б., което е и очевидно противоправно с оглед констатациите на наказателния съд, и настъпИ. вредоносен резултат. /чл.300 от ГПК/ В тази посока са и констатациите на вещите лица по назначената КСАТПЕ, която установява причинно –следствената връзка между активното поведение на причинителя на увреждането и вредоносния резултат.

По делото са представени и доказателства, от които се установява, че ищците са отправили на основание чл.380 от КЗ застрахователни претенции към застрахователя преди завеждане на делото, като освен това е и безспорен между страните факт с правно значение. Също така страните не спорят, че е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите“ относно управлявания от делинквента лек автомобил и ответното застрахователно дружество при липсата на изрично оспорване от застрахователя на този факт с правно значение. Дори и да се приеме, че това не е така следва да се приеме, че това е обстоятелство установено по делото с оглед на факта, че ответникът бе задължен да представи застрахователната полица, но не го е сторил, при което следва да намери приложение чл. 161 от ГПК.

Основния спор, поради така изложените факти, който се формира по делото е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по 3 справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо- емоционален статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от ищците болки и страдания след настъпване на увреждането.

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.

Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/. По делото са разпитани свидетелите Г. Г. и В.В., които обективира в своите показания, които съдът изцяло кредитира, обстоятелствата на преживените от ищците болки и страдания във връзка със смъртта на ** им. Съдът не счита, че следва да се поставят под съмнение показанията на тези свидетели, поради липса на обстоятелства по делото правещи вероятна тяхна заинтересуваност от изхода на спора, като освен това са плод на непосредствени и лични впечатления. Очевидно е, че интензитетът на болките и страданията следва да се счита завишен с оглед тяхната възраст и установен психоемоционален статус. Във връзка с битуващия в РБългария семеен модел отличаващ се с топли и близки взаимоотношения между **, както и установените по делото конкретни за настоящия казус факти в тази посока следва да се подчертае, че очевидно ищците са разчитали на подкрепа от страна на починалата им **, както емоционална, така и имуществена. Този извод се прави въз основа и на преклонната възраст на пострадалите когато последните имат по – голяма нужда от обгрижване и внимание от страна на своите деца

4

При съвкупния анализ на събраните доказателства и отчитайки посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда намира, че справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищците болки и страдания, във връзка с претърпените вреди, е в размер на 225 000 лева.

Съдът отчита, при определяне на този размер, че се касае за изключително травматично събитие в живота на всеки родител, а именно да загуби единствената си **. Въпреки това съдът не намира за възможно да присъди поискания от ищците размер на обезщетението от 350 000 лева. Това е така тъй като съдебната практика, при подобен тип увреждания, се е ориентирала около размер на обезщетението в диапазона от 200 000 – 250 000 лева. Съдът намира поради това именно посочената по – горе сума, като справедливия паричен еквивалент на настъпилите негативни последици за ищците вследствие на извършения процесен деликт. По делото съдът не намира, че са посочени някакви конкретни данни, които да обосновават по – висок размер на обезщетението извън обичайния. Това е така с оглед изяснения по- горе психологически семеен модел битуващ в страната, при който е нормално между ** да има подкрепящи афектационни отношения.

Следва освен това да се отбележи и, че исковете за репарация на претърпените имуществени вреди са неоснователни. Формулирани са от ищците искания за заплащане на суми в размер на ежемесечна издръжка, като пропуснати ползи. На първо място по делото не е доказано, че приживе **та на ищците им е плащала по 1000 лева ежемесечно, за да се приеме, че това е актив, който е бил актуален и който след смъртта на П. е трансформиран в пропусната полза. На следващо място изрично е прието в ТР № 3/21 г. на ВКС, че на обезщетяване подлежат само реалните вреди, т.е. правото на обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични, тъй като обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване. Възможността за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза. Дали пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на обективни факти от действителността, които 5 подлежат на доказване и от които произтича тази възможност. Тъй като законът изисква реално настъпила вреда, за да възникне правото на обезщетение, предположението за наличието на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно 5 увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да почива на логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението. При това положение съдът не намира за възможно да обоснове основателност на претенциите за имуществени вреди при установената по делото фактическа обстановка и събрани доказателства. При липсата на доказване от ищците съдът намира, че наличието на пропусната полза в случая е в рамките на хипотетичните събития, като поради това и исковете не би следвало да се уважават.