Решение № 607 от 27.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 607 гр. Бургас, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20262100500116 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 2331/21.10.2025г., постановено от Районен съд –Бургас по гр.д. № 20242120106742. С това решение, съдът отхвърля иска на „Резиденция Изток“ ЕООД, ЕИК: 207470862 със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Княз Дондуков – Корсаков“ № 115, ет.3, ап.18, представлявано от управителя Емил Методиев Янков против „Релацио България“ ЕООД, ЕИК: 200178300 със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. „Александър Стамболийски“ № 20, ет.1, представлявано от Станислава Стаматова за заплащане на сумата от 4 584 лева, дължима на отпаднало основание поради разваляне на договор за изработка и монтаж на слънцезащитно платно SOLIDAY – Austrosail Concept с площ от 20 кв.м., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.10.2024г. до окончателното й плащане. С решението съдът осъжда „Резиденция Изток“ ЕООД да заплати на „Релацио България“ ЕООД съдебни разноски в размер на 2 030 лева.

Подадена е въззивна жалба от „Резиденция Изток“ ЕООД против решение № 2331/21.10.2025г.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения.

Според дружеството – жалбоподател, съдът е тълкувал уговорките между страните в нарушение на чл.20 и чл.20а от ЗЗД. Съдът неправилно е 1 приел, че е налице надлежно изпълнение на уговореното в договора за изработка и монтаж, респ. – неправилни са изводите относно липса на съществени недостатъци, които да са направили платното негодно за употреба.

Решението е постановено при нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не е извършил цялостна преценка на събраните по делото доказателства в нарушение на чл.235, ал.2 от ГПК и чл.236, ал.2 от ГПК.

Съдът неправилно е дискредитирал показанията на свидетеля Бонжов в частта, в която се твърди, че желанието на възложителя е било платното да предпазва както от слънце, така и от дъжд. Жалбоподателят оспорва и извода на съда за „очевидна заинтересованост“ на разпитания свидетел. Всичко това сочи, че съдът е направил непълен и формален анализ на доказателствата и не е възприел вярно волята на страните.

Според жалбоподателя, решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не е разпределил правилно доказателствената тежест между страните, в резултат на което съдът не е установил правилно относимите факти към спора.

„Резиденция Изток“ ЕООД иска от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд и да уважи предявените искове.

Въззивното дружество се представлява в съдебно заседание от адвокат Събева от БАК, която пледира за отмяна на решението и за уважаване на предявения иск.

Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Дружеството – ответник се представлява в съдебно заседание от управителя Станислава Стаматова и от адвокат Донев, който пледира за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на съдебното решение.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на „Резиденции Изток“ ЕООД против „Релацо България“ ЕООД с правно основание чл.55, ал.1, предл.III от ЗЗД за сумата от 4 584 лева, дължима на отпаднало основание поради разваляне на договор за изработка и монтаж на слънцезащитно платно SOLIDAY - Austrosail Concept с площ от 20 кв.м., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

Дружеството – ищец твърди, че по силата на договор от месец юни 2024 година е възложило на ответната страна изработка и монтаж на слъцезащитно платно SOLIDAY - Austrosail Concept с площ от 20 кв.м. срещу цена от 4 584 лева с включен ДДС. Изпълнителят е монтирал тентата на 03.07.2024г. и е издал фактури № 2008011236/08.06.2024г. и № ********** от 04.07.2024г.

Цената е платена от възложителя на 12.06.2024г.

Ищецът твърди, че на 20.07.2024г., при първия по – сериозен дъжд, тентата е задържала вода и е провиснала. След три дни, на 23.07.2024г. отново 2 след проливен дъжд, тентата е задържала още повече вода. Представители на дружеството - възложител са провели многократни разговори с управителя на ответното дружество, информирали са го за възникналите проблеми и са поискали да отстрани недостатъците на изработената тента, но не са получили адекватно решение и компетентна намеса. Поради това, дружеството – ищец е отправило писмена покана до ответника за отстраняване на съществените недостатъци на тентата в тридневен срок и го предупредило, че при неизпълнение, ще счита договора за развален на основание чл.265, ал.2 от ЗЗД.

Изложените факти дават основание на дружеството – ищец да твърди, че сумата от 4 584 лева е платена на отпаднало основание – развален договор за изработка и монтаж на слънцезащитно платно SOLIDAY - Austrosail Concept,, поради което претендират връщането й, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

„Релацо България“ ЕООД представя писмен отговор, в който изразява становище, че искът е недопустим. Ответникът твърди, че към датата на получаване на поканата – 26.07.2024г., възложителят признава факта, че констатираните недостатъци са отстраними, поради което за него не е възникнало правото да развали договора. Освен това, страните са се уговорили за изработка и монтаж на слъцезащитно платно SOLIDAY Austrosail Concept, чието предназначение е да предпазва от слънце, а не от дъжд. Ответникът подчертава, че в електронната кореспонденция между страните от 08.06.2024г. и в поканата изрично е посочено, че площта, над която ще бъде поставено, се ползва за паркиране на автомобил, който без него се нагрява от лятното слънце. В тази кореспонденция са разяснени и неблагоприятните последици ако платното не се ползва по предназначение.

Според ответното дружество, слънцезащитното съоръжение не е свалено в дните, в които е имало предварителна информация за валежи. Поради това, ответникът счита иска за недопустим, а при условията на евентуалност, прави искане за отхвърлянето му като неоснователен при зачитане на изложените факти.

Ответникът твърди, че доколкото основателността и допустимостта на иска по чл.55, ал.1, предл.III от ЗЗД са обусловени от решението на съда по иска с правно основание чл.265, ал.2 от ЗЗД, то ще се съобрази и с решението на съда по обусловения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.III от ЗЗД.

В хода на първоинстанционното производство са приети писмени доказателства и извлечение от електронна кореспонденция между страните, които установяват изложените по-горе факти. По делото са събрани показанията на свидетеля П. Б. и обясненията на управителката на ответното дружество. Фактическата обстановка по делото е изяснена правилно от районния съд в съответствие със събрания доказателствен материал, поради което настоящият съдебен състав препраща към нея на основание чл.272 от ГПК без да я пресъздава отново.

Въз основа на фактите, които приема за установени, районният съд дефинира спорния въпрос, а именно: дали договорът за изработка е развален 3 от ищеца на основание чл.265, ал.2 от ЗЗД, т.е. дали констатираните недостатъци и отражението им върху годността на извършената работа са толкова съществени, че правят изработеното негодно за ползването му по предназначение. За да отговори на този въпрос, съдът кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза, според което действително има недостатък при окачване на тентата, но той е лесно отстраним и платното лесно може да се сваля от лице без технически познания и подготовка за това. Освен това, от събраните по делото гласни доказателства се установява, че управителката на ответното дружество е предупредила дружеството – ищец за възможното леко провисване на платното и за задържане на вода в тази част, както и за проблеми при екстремни ветрове. Въз основа на тези доказателства и на техния анализ, съдът приема, че основното предназначение на платното е било да предпазва от слънце и установеният недостатък не е нито съществен, нито неотстраним.

Поради това, за ищеца не са били налице предпоставките за разваляне на договора по чл.265, ал.2 от ЗЗД и заплатената по договора сума в размер на 4 584 лева не е лишена от правно основание. От това следва, че в случая не е осъществен фактическият състав на чл.55, а.1, предл.III от ЗЗД и искът се явява неоснователен.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението в обжалваната част поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, в които съдът прилага императивна правна норма.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението в обжалваните части е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Решение № 2331/21.10.2025г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.265, ал.1 и ал.2 от ЗЗД ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска: поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, 4 необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението.

Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора. В конкретния случай, от заключението на съдебно-техническата експертиза, прието и кредитирано от първоинстанционния съд, се установява, че при окачването на платното е констатиран недостатък, който е лесно отстраним от лице без технически познания. От обясненията на управителя на ответното дружество и от кореспонденцията между страните се установява, че управителят е предупредил ищеца за възможното провисване на платното и за задържането на вода в него. При това положение, изводът на районния съд, че констатираният недостатък не е съществен и не е основание за разваляне на договора, е правилен и обоснован. Този извод се потвърждава и от заключението на съдебно-техническата експертиза, което е прието от настоящата инстанция. Според това заключение, технологията на закрепването и монтажа на платното, е свързана с поставянето на пилони /самостоятелна конструкция/, система от въжета и обтяжи така, както е показано в заключението, прието от районния съд. При монтажа на място, обаче, платното не е закрепено самостоятелно на няколко пилона, а е монтирано на съществуващите елементи на имота - ограда, фасада на сградата и тераса, както и на такива извън имота - уличен стълб. Според експертизата, издръжливостта на платното на атмосферни влияния /слънце, дъжд и вятър/ е определена от производителя. В конкретния случай не е спорно между страните, че ищецът е възложил на ответното дружество именно такъв вид окачване - без конструкция, тъй като мястото, над което е окачено платното, не позволява поставянето на пилони. При тези факти, настоящият съдебен състав намира, че недостатъкът при окачването на платното действително не е съществен и ищецът, който е съгласил това окачване, не е имал право да развали договора за изработка. След като договорът не е надлежно развален, платената по него сума не е лишена от правно основание и не е осъществена хипотезата на чл.55, ал.1, предл. III от ЗЗД. Като е достигнал до този извод и е отхвърлил иска, районният съд е постановил правилно решение, по отношение на което не са налице основанията за отмяна, въведени във въззивната жалба.