Решение № 562 от 04.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. Пловдив, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20265330200863 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К № 9728304, с който на Н. Й. Т., ЕГН: **********, в качеството на представител на „МИНА СТРОЙ“ ЕООД, с адрес в гр.**** на осн. чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 /сто/ лева, с равностойност 51,13 /петдесет и едно евро и 13 цента/ евро, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се явява и пълномощникът му адв.П.. В жалбата си, както и в допълнителна молба, се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш.

Навеждат се твърдения, че адресът, където е посочено, че е установено нарушението, не съществува, поради което пълномощникът моли съда да приеме, че не е установено мястото на извършването на нарушението. Моли съда да отмени електронния фиш, като неправилен и незаконосъобразен, като претендира и разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата. Пледира ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност прави възражение за намаляване на присъдените в полза на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение до размера на минимално предвидения такъв. Претендира направените в настоящото производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като 1 анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна (лице, което е било санкционирано) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателят е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение серия К № 9728304, извършено на 14.07.2024г. в 12:45ч. в гр.Пловдив, ул.“Васил Левски“ до № 121, в посока от север към юг, било установено и заснето с автоматизирано техническо средство – TFR1-M 546, за превишаване на разрешената скорост с 30 км/ч при управление на МПС – лек автомобил „Мерцедес С 580 Е 4Матик“ с рег.№ ****, който се движил в населеното място с установена скорост от 80 км/ч след отчетен толеранс от минус 3 км/ч при разрешена скорост за населеното място 50 км/ч.

Установено било, че горепосоченото МПС е собственост на „Мина Строй“ ЕООД, като законен представител на дружеството бил жалбоподателя Н. Й. Т.. Последният не се е възползвал от правото си да подаде писмена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което бил издаден обжалвания електронен фиш.

В хода на съдебното следствие като писмено доказателство е прието писмо от Община – Пловдив за участъка на ул.“Васил Левски“ в гр.Пловдив, където се намират сградите на Петролна база Пловдив, на които са поставени табели с административен адрес ул.“Васил Левски“ № 111 на южния вход и ул.“Васил Левски“ № 121 на северния вход. За последната номерация не била открита информация в архива на общината, като целият парцел се намирал в регулационните граници на гр.Пловдив. С писмото била представена и сателитна снимка на пътния участък и парцела на базата. Съдът кредитира изцяло посочените писмени доказателства като обективни и относими към предмета на делото.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като МПС, собственост на „Мина Строй“ ЕООД, със законен представител жалбоподателя Н. Й. Т., се е движело със скорост от 80 км/ч при разрешена в населено място скорост от 50 км/ч.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП – посочени са данни за териториалната структура на Министерството на 2 вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, лицето, което следва да носи отговорност на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начин за доброволното й заплащане. За по–голяма прецизност е необходимо да се отбележи, че сред посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, длъжност и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно предвидените изисквания за неговата форма, същият вече е административен акт, годен да породи съответните правни последици.

Електронният фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателя като лицето, представител на юридическото лице, което е собственик на установеното МПС. Законният представител не е подал писмена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба. Както се посочи по – горе нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – TFR1-M 546. Същото е от одобрен тип средство за измерване, за което е издадено Удостоверение № 10.02.4835, със срок на валидност до 24.02.2020г.

ATСС е преминало метрологична проверка, обективирана в Протокол от проверка № 1-33-24/21.02.2024г., със заключение, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС е в съответствие с одобрения тип.

По делото е представен и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, съставен в изпълнение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., която задължава органа за контрол на правилата за движение по пътищата да попълва протокол, съгласно приложение на Наредбата при всяко използване на мобилно АТСС, каквото е настоящото техническо средство. В случая протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и е доказателство относно датата и мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режим измерване и други обстоятелства, необходими, за да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. В съответствие с разпоредбата на чл.10, ал.3 от горепосочената Наредба, протоколът се съпровожда със снимка на разположението на уреда, т.е. на мобилното АТСС, което изискване в случая също е изпълнено. По преписката е приложен и снимков материал, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговият регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на 3 регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя.

Мястото на извършване на нарушението е конкретно и точно посочено в атакувания електронен фиш – гр.Пловдив, ул.“Васил Левски“ до № 121, в посока север - юг. По делото е постъпила информация от Община – Пловдив за това, че на северния вход на Петролна база Пловдив е била поставена табела с адрес: ул.“Васил Левски“ № 121. Това ясно индивидуализира мястото на извършване на нарушението, което е установено и с представената сателитна снимка, както и е удостоверено, че се намира в урбанизираната територия на гр.Пловдив. Дали има отбелязване в архива на Община Пловдив за предоставен административен адрес на ул.“Васил Левски“ № 121 или няма за съда няма съществено значение. Няма никакво съмнение къде е установено нарушението и какви са обективните белези на пътния участък, където е осъществяван контрол и е заснето превозното средство, с което е установено нарушението. Повече конкретизация не е необходима, за да се приеме, че е ясно отразено мястото на нарушението. Само за пълнота следва да се посочи, че за да е изпълнено изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП, досежно мястото на извършване на нарушението, не е необходимо да са посочени GPS координатите. Ето защо това оплакване на жалбоподателя е неоснователно.

Ясно е, че нарушението е извършено в рамките на населено място и когато нарушението е извършено в рамките на населено място и се изразява в превишаване на общото ограничение на скоростта от 50 км/ч, какъвто е процесния случай, точното място на разполагане на АТСС е без съществено значение, доколкото деянието се явява съставомерно на цялата територия на населеното място. Точните координати на разполагане на АТСС са правно значими само в случай, че нарушението се изразява в превишаване на специално ограничение на скоростта, въведено с нарочен пътен знак, доколкото в този случай като условие за законосъобразност на ЕФ следва да са спазени изискванията на чл.8 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В този смисъл е практиката на контролиращата инстанция – Решение №658 от 08.04.2020 г. по к. адм. н. д. №3825/2019г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение №848 от 15.04.2019г. по к. адм. н. д. №156/2019г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

За така установеното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП е приложена коректната санкционна норма на чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, която предвижда административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 лева за водач, който превишава разрешената максимална скорост в населено място от 21 до 30 км/ч. В конкретния случай разрешената максимална скорост /50 км/ч/ е била превишена със 30 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер. Размерът на наложеното наказание не може да бъде изменен, тъй като съгласно разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН не се допуска определяне на наказанието глоба под предвидения най-нисък размер. Следователно наложената санкция е 4 индивидуализирана в единствения й възможен размер, което е съобразено в атакувания електронен фиш.

В случая неприложим се явява институтът на маловажния случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По делото не се установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив, налице са данни за множество сходни нарушения на нормите на ЗДвП, извършени от жалбоподателя.

При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на атакувания електронен фиш.

Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл.11, ал.2 от същия закон, съгласно която в съответствие с чл.6 - 9 от Регламент (ЕО) №974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл.12 и съответно за закръгляване по чл.13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл.52, ал.1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената с разглежданото електронен фиш глоба в размер на 100 лева, следва да бъде с равностойност в евро – 51,13 евро (петдесет и едно евро и 13 цента), което само по себе си не представлява изменение на санкцията.