Решение № 12691 от 14.11.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12691 гр. София, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20211110143009 по описа за 2021 година

Предявен е иск от И. Б. И. против Р. И. И., с който се иска да бъде отменено дарение, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот N° 182, том I, peг. № 6251, дело 160/2006 г. от 26.10.2006 г. на нотариус Димитър Димитров, вписан в НК под № 117 и район на действие СРС, в частта му, с която И. Б. И. е дарил на Р. И. И. собствената си 1/2 ид. ч. от дворно място с площ от 1017 кв. м., находящо се в гр. София, с. Владая, Столична община - район „Витоша“, представляващо УПИ XXVIII“ 1415 по плана на гр. София, с.

Владая, кв. 59, с административен адрес в с. Владая, *** и построената в същия вилна сграда, със застроена площ от 97.85 кв. м., състояща се от антре, дневна, кухня, баня-тоалетна и ателие на етажа и гараж и зимник на подниво, поради отказ на надарения да даде издръжка на дарителя, от която дарителят се нуждае.

Ищецът твърди, че с посочения договор за дарение е прехвърлил на сестра си Р. И. И. собствените си 1/2 идеални части от дворно място с площ от 1017 кв. м., находящо се в гр.

София, с. Владая, Столична община - район „Витоша“, представляващо УПИ XXVIII“ 1415 по плана на гр. София, с. Владая, кв. 59, с административен адрес в с. Владая, ул. „Любомир Миланов“ № 72 и построената в същия вилна сграда, със застроена площ от 97.85 кв. м., състояща се от антре, дневна, кухня, баня-тоалетна и ателие на етажа и гараж и зимник на подниво. Поддържа, че към настоящия момент е с влошено здравословно състояние, нуждае се от грижи и паричните му средства не му достигат. Сочи, че се нуждае от издръжка в размер на 1000 лв. на месец за консумативи, режийни разходи, средства за лекарства, изследвания, разходи за творческата му дейност. Излага, че единственият му доход е пенсия 1 в размер на 481 лв. Твърди, че е отправил молба към ответника да му плаща издръжка с писмена молба от февруари 2021 г. Ответникът му заплатил два пъти сума в размер на 250 лв. – м.04. и м.06 2021 г. Други суми не му били предоставени, поради което моли за отмяна на извършеното дарение.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Намира иска за допустим, но го оспорва. Не оспорва извършеното дарение, както и, че правото на ползване върху имота било запазено от дарителите. Твърди, че освен пенсията ищецът разполагал със сума в размер на 90 000 лв. от друга разпоредителна сделка с недвижим имот, както и сума от рента та имоти, находящи се в с. Ковачевец и с. Медовина в размер на 15 035.17 лв. Излага, че освен посочените в исковата молба плащания, още на два пъти му е предоставил сума в размер на по 250 лв. – м.10.2021 г. и м. 11.2021 г. Намира, че ищецът разполага с достатъчно доходи и не се нуждае от издръжка в размер на 1000 лв. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

С определение от 28.01.2022 г. са отделени като безспорни и признати между страните обстоятелствата, че с дарение, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот N° 182, том I, peг. № 6251, дело 160/2006 г. от 26.10.2006 г. на нотариус Димитър Димитров, вписан в НК под № 117 и район на действие СРС, И. Б. И. е дарил на Р.

И. И. собствената си 1/2 ид. ч. от дворно място с площ от 1017 кв. м., находящо се в гр.

София, с. Владая, Столична община - район „Витоша“, представляващо УПИ XXVIII“ 1415 по плана на гр. София, с. Владая, кв. 59, с административен адрес в с. Владая, ул. „Любомир Миланов“ № 72 и построената в същия вилна сграда, със застроена площ от 97.85 кв. м., състояща се от антре, дневна, кухня, баня-тоалетна и ателие на етажа и гараж и зимник на подниво, като си е запазил пожизнено правото на ползване върху имота, както и, че ищецът е отправил молба до ответника да му плаща издръжка, както и, че ответникът му е заплатил два пъти сума в размер на по 250 лв. – м.04. и м.06 2021 г.

Не е спорно по делото и, че И. Б. И. е баща на Р. И. И..

От представеното удостоверение от НОИ, ТП София-град /л. 117/ се установява, че в периода м. януари 2021 г. – м. април 2022 г. ищецът е получавал обща сума от пенсии и добавки в размер, който варира между 593.20 лв. и 760.36 лв., като за м.04.2022 г. сумата е в размер на 760.36 лв.

От договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт № 46, том I, рег. № 2104, дело № 42 от 19.06.2019 г. при нотариус Борислава Налбантова, се установява, че ищецът продал свой собствен недвижим имот на Катерина Петрова Маламатенова, находящ се в гр. София, ***, бл. 307, ет. 6, ап. № 32 с площ от 2

110.02 кв. м., заедно с избено помещение № 16 и принадлежащите му идеални части от общите части на жилищната сграда и правото на строеж върху поземления имот за продажната цена от 90 000 лв., като е запазил пожизнено право на ползване върху същия имот. Ищецът не оспорва получаването на сумата, а и същото се установява от приложеното по делото извлечение за периода от 01.01.2019 г. – 28.02.2021 г. от банковата сметка на И. Б.

И. с № 70001523603386 в УниКреди Булбанк АД. От банковото извлечение на ищеца също така е видно, че същият е получавал средства от продажбата на картини, по-конкретно – на 15.11.2021 г., 17.08.2021 г, 14.06.2021 г. и 25.05.2021 г. по сметката му са преведени суми, всяка от които в размер на 7 500 лв. с основания „покупка на картини“.

Представена и приета е по делото е и покана от И. Б. И. до Р. И. И. за заплащане на ежемесечна издръжка в размер на 1000 лв. от 01.03.2021 г. От представени фактура № 0002235794/15.03.2022 г. на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и разписка № 0200015209376371 се установява, че ищецът е заплатил сума в размер на 444.00 лв. за присъединяване към ел. мрежа.

От представените от ищеца фактура № 0000007268 от 21.03.2022 г. и приложена към нея разписка се установява, че ищецът е заплатил на Ванина Арт ООД сумата от 250 лв. за рамкиране. От фактура № 0000017633 от 21.03.2022 г. и приложените към нея разписки се установи, че ищецът е заплатил на Алфакомерс ООД сумата от общо 340.80 лв. за опънати платна и рамки.

Свидетелят П. Г. М. твърди, че ищецът живее в къщата в с.

Владая и разходите му за ток са около 100 – 150 лв. месечно. Посочва също, че за да се отдели с друг електромер, ищецът е заплатил около 300 – 400 лв. Свидетелят П.

Г. М. сочи и, че ищецът има разходи за закупуването на материали за рисуване. Според него месечните разходи за платна, материали и бои варират около 500-600 лв., но могат да достигнат и 1000 лв.

Свидетелят Х. С. Ч. посочва, че процесният имот се поддържа от Р. И. И.. Твърди също, че ответникът е помагал и изцяло финансирал ремонта на имота, както и че той плаща консумативните разходи за имота.

От съдебно-икономическата експертиза, изготвена от вещото лице А. Т. Б., се установява размерът на средномесечния разход, който е необходим за издръжката на едно лице. От заключението на вещото лице е видно, че общият размер на издръжката за едно лице от м. февруари 2021 г. до м. юни 2022 г. е 10 152.54 лв. годишно, респ. 597.21 лв. месечно, като заключението са посочени разходите по пера. Вещо лице е работило изцяло по данни на НСИ, поради което заключението се кредитира от съда. Показателите за разходите са представени средно на лице и като структура. От заключението се установява, че за м.06.2022 г. средномесечният разход на едно лице е 690.85 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

3

С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема – арг. от чл. 225, ал. 1 ЗЗД. Касае се за едностранен и безвъзмезден договор, по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното, като със стойността на последното имуществото на дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава. Дарението не създава за надарения никакви задължения за издръжка или помощ за дарителя, освен моралното задължение да бъде признателен на дарителя за стореното дарение, което задължение при определени обстоятелства се трансформира в правно такова за даване на издръжка. Видно от основанията за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1 ЗЗД правото на дарителя да иска тази отмяна възниква, когато е налице обществено укоримо поведение от страна на дарения, което съставлява непризнателност в различни форми и с различен интензитет. Тази санкция следва да се прилага стриктно и само за силно укоримо поведение, поради което при преценката за наличието на такова, съдът съобразява всички установени по делото обстоятелства.

Дарението съгласно чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД може да бъде отменено, когато дареният откаже да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Законодателят, с разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, свързва определени обстоятелства с правно-релевантни факти, при които моралното задължение на дарения се трансформира в правно такова и неговото неизпълнение поражда правото на дарителя да иска отмяна на направеното дарение.

Предпоставките, които в кумулативна даденост са основание за отмяна на дарението по този законов текст, са: трайната нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено от него до дарения и отказът на последния (изричен или мълчалив) да дава издръжка. Докато дарителят не поиска издръжка от надарения, независимо от обективната му трайна нужда от такава, задължението на надарения си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция. Неизпълнението на трансформираното задължение е предмет на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.

Първият елемент от фактическия състав на претенцията е установяването, че дарителят е изпаднал в нужда и няма средства за своето съществуване. Същественото за този елемент от фактическия състав е, че нуждата не следва да бъде инцидентна, а трябва да има траен характер. Трайната нужда е налице, когато дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства и имущества – виж решение № 275/26.03.2009 г. по гр. д. № 5837/2007 г., на IV г.о. ВКС. Трайната нужда следва да бъде преценявана във всеки конкретен случай с оглед личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди при една средна мяра с оглед на социалната среда на дарителя и условията на икономическия живот в страната - решение № 975/04.11.2008 г. по гр. д. № 4052/2007 г., на I г. о., решение № 177/14.04.2011 г. по гр. д. № 209/2010 г. на IV г. о.

Следователно преценката се прави въз основа на конкретното здравословно и материално състояние на дарителя, като се отчитат всичките му доходи, които се съотнасят към размера на конкретно необходимите разходи за покрИ.е нуждите му. Именно затова следва да се установи какъв е размерът на средномесечната издръжка на едно лице за процесния период 4 според статистиката, като съобрази от какви пера тя е формирана и да я съотнесе към специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани – повишени или намалени, трябва ли да се прибавят нови пера, включително за лечение с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя – решение № 293/14.07.2011 г. по гр. д. № 1302/2010 г., на IV г. о.

По официални данни определения с ПМС № 286 от 19.08.2021 г. праг на бедността възлиза на 413 лв. за 2022 г. /респ. определения праг на бедността за 2021 г. възлизащ на 369 лв. Според приетата съдебно-икономическа експертиза средномесечният разход на едно лице за периода от м. февруари 2021 г. до м. юни 2022 г. възлиза на 654.70 лв., а при приспадане на разходите за влог и заем на 597.21 лв.

Действително няма данни ищецът да има разходи за влог или заем. Следва да се посочи, че по делото не са приети като писмени доказателства, представените от ищеца в съдебно заседание на 17.05.2022 г. писмени доказателства - договор за заем от 20.01.2018 г., договор за заем от 14.04.2018 г., договор за заем от 29.09.2018 г., договор за заем от 03.10.2018 г., договор за заем от 05.11.2018 г., разписка от 26.06.2021 г., разписка от 30.08.2021 г., договор за заем от 28.04.2017 г., разписка от 26.06.2021 г., разписка от 30.05.2021 г., договор за заем от 18.03.2016 г., договор за заем от 27.05.2016 г., договор за заем от 11.10.2016 г., разписка от 30.10.2019 г., договор за заем от 02.02.2015 г., договор за заем от 15.10.2015 г., разписка от 29.07.2019 г., договор за заем от 05.01.2014 г., договор за заем от 24.02.2014 г., договор за заем от 30.08.2014 г., разписка от 30.06.2019 г. Същите са представени във второто по делото съдебно заседание, поради което и искането им за приемане по делото е оставено без уважение поради липса на предпоставките на чл. 147 ГПК, за което са изложени подробни мотиви в протоколно определение от 17.05.2022 г. Още повече, своевременно в съдебно заседание ответникът е оспорил достоверността на датата на документите.