Решение № 1072 от 03.10.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1072 гр. Пазарджик, 03.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20215220102941 по описа за 2021 година

Предявена е искова молба с правно основание чл.200 КТ от В. Б. М., ЕГН-********** от гр....................., ул. „.....................“№....., срещу „Строймонтаж“ЕООД, ЕИК-130169509, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул. „Черноризец Храбър“№1, представлявано от управителя К.

Н. В., с цена на исковете от 30 050.00 лв., от които се претендира 30 000лв. обезщетение за неимуществени вреди , болки и страдания, причинени на ищеца вследствие на претърпяна трудова злополука на 08.04.2021г., както и 50.00лв. – обезщетение за имуществени вреди.

В подадената искова молба се твърди, че в резултат на трудова злополука са причинени телесни увреждания на ищеца В. Б. М.. Пострадалият е бил нает на трудов договор от „СТРОЙМОНТАЖ“ ЕООД, гр. Пазарджик на пълен работен ден на длъжност „Шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ с месторабота обект „Закриване и рекултивация на съществуващо общинско депо за твърди битови отпадъци на община Плевен“ в землището на с. Буковлък.

Твърди се, че на 08.04.2021 г. В. М. е бил на работа на обичайното си работно място, а именно общинско депо за твърди битови отпадъци на 1 община Плевен в землището на с. Буковлък. Около 09:00 часа ищецът е изпълнявал курс при депониране на отпадъци и при разтоварване товарният автомобил се обръща и поляга на дясната си страна, вследствие на което ищецът получава телесни увреждания.

Сочи се, че за настъпилата злополука в ТП - НОИ, гр. Пловдив е подадена декларация вх. № 5101-12-20/ 14.04.2021г. и е издадено Разпореждане № 31/ 22.04.2021 г., с което злополуката, станала с В.

Б. М. се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО - станала през време и във връзка с извършваната работа.

Сочи се, че съгласно чл. 200, ал. 1 КТ работодателят отговаря имуществено за претърпените от работника вреди, които са в причинна връзка с настъпила трудова злополука, която е правопораждащият юридически факт. Отговорността на работодателя е обективна, безвиновна, независимо от това, дали негов орган или друг работник имат вина за настъпването на вредите. В случая е налице валидно трудовоправно правоотношение към датата на трудовата злополука, същата е причинена по време и при извършване на възложена от работодателя работа, като има причинна връзка между трудовата злополука и телесните увреждания. Ето защо, съгласно разпоредбите на КТ ответникът по делото следва да плати обезщетение за претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпяната трудова злополука.

Твърди се, че в резултат на претърпяна трудовата злополука В. Б. М. е получил следните травматични увреждания: Фрактура клавикуле декстра;

Фрактура косте VIII- IX; Фрактура на дясна ключица; Фрактура на второ ребро вдясно; Контузия на гръдния кош и други. Твърди се, че след инцидента пострадалият е откаран в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, гр.

Плевен с оплаквания от болки в дясна раменна става, гърдите, гръдния кош и гърба. Направени са му необходимите параклинични и образни изследвания, от които се установи фрактура на дясна ключица и фрактура на второ ребро вдясно. Направена му е имобилизация с ортеза на дясна ръка и му е предписана медиК.тозна терапия. Твърди се, че на 23.04.2021 г. М. е прегледан от ортопед - травматолог поради оплаквания от силни болки в дясна гръдна половина. При прегледа е установено, че веднага след инцидента на В. М. са му открити фрактура клавикуле декстра и фрактура 2 косте VIII-IX, във връзка с което му е направена имобилизация с ортеза на дясна ръка, изпитва болки при дишане, както и има затруднени движения. От направената графия се установило фрактура клавикуле декстра и фрактура косте VIII-IX. Поставена му е диагнозата Фрактура клавикуле декстра;

Фрактура косте VIII - /X и му е продължен периодът на имобилизация с ортеза за още 30 дни.

Твърди се, че в резултат на процесната трудова злополука В. Б. М. търпи силни болки и много страдания, като същият не се чувства добре физически и емоционално. Възстановяването му от получените увреждания продължава и до днес, като оплакванията за болка в наранените области не са отшумели. Налице е функционален дефицит на травмираните участъци, които пострадалият не може да движи в пълен обем. Вследствие на получените травми, ищецът е следвало да спазва за дълъг период от време режим на покой и да не се натоварва. През този период той не е бил в състояние да се грижи за себе си, поради което е разчитал на помощта на близките си за своето обслужване и задоволяване на елементарни нужди от ежедневието.

Преди процесната трудова злополука ищецът е бил в отлично здравословно състояние, работоспособен мъж с динамично ежедневие. След инцидента обаче е лишен за дълго време от обичайния си начин на живот. Ищецът е бил дълго време в болнични и не е бил в състояние да изкарва прехраната си. И към настоящия момент В. М. продължава да изпитва болки в пострадалите области, като състоянието му не е добро. В резултат на всичко описано до момента ищецът М. е лишен от възможността да води нормален трудов и социален живот, както и да поддържа начина на живот, който е водил преди злополуката. Твърди се, че в резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания, ищецът е претърпял и имуществени вреди в размер на 50,00 лв., които също следва да му бъдат възстановени. Посочените разходи са направени за снабдяване с медицински документи. Твърди се, че причинените болки и страдания на ищеца следва да бъдат компенсирани. Безспорно е, че неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват по-високо.

Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от инцидента.

Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в 3 относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от инцидента. Предявения иск е съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително търпените болки и страдания от ищеца, а от друга страна със съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника „СТРОИМОНТАЖ“ ЕООД, гр. Пазарджик, да заплати на В. Б. М. обезщетение в размер на 30 000 лв. частичен иск от 70 000 лв., за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, неудобство и дискомфорт, вследствие на претърпяната трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането - 08.04.2021 г. до нейното окончателно изплащане, както и обезщетение за причинените му в тази връзка имуществени вреди в размер на 50,00 лв.

Претендират се направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, тъй като пълномощника на ищеца е регистриран по ЗДДС. Сочат се доказателства. Направени са доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, чрез процесуалния му представител, в който заявява, че предявеният срещу дружеството иск за обезщетение на неимуществени вреди е допустим, но недоказан и неоснователен (включително и завишен по размер спрямо описаните в исковата молба вреди) и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Счита се, че подадената искова молба следва да бъде оставена без движение, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т.2 от ГПК ( в частта относно посочване на тел. номер), както и чл. 127, ал. 1, т.4. Моли съдът да задължи ищеца да представи доказателства за размера на получените от него обезщетение за временна нетрудоспособност и застрахователно обезщетение от сключената в негова полза застраховка „Трудова злополука“, тъй като без наличието на данни по делото за тези суми, съдът не може да постанови решение, съобразно нормите на чл. 200, ал. 3 и 4 от КТ.

Моли се съдът да бъде оставен без разглеждане като недопустим иска за имуществени вреди в размер на 50 лв., тъй като описаните в исковата молба 4 разходи за копия на медицинска документация не представляват пряка и непосредствена последица от увреждането.

Сочи се, че няма спор относно това, че към момента на процесния инцидент ищецът се е намирал в трудово-правни отношения със „Строймонтаж“ ЕООД, както и че този инцидент е станал в работно време, по време и във връзка с извършваната от ищеца работа на длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил. В конкретния случай обаче има категорични доказателства за това, че трудовата злополука е станала изключително и само по вина на ищеца В. М., който, поради груба небрежност, липса на внимание и елементарно старание, както и пренебрегване на основни технологични правила за работа и безопасност, е нарушил основни негови задължения, записани изрично, както в действащото законодателство, така и в длъжностната му характеристика и във вътрешните инструкции за безопасност при управление на товарни автомобили.

Изложени са фактите, както следва: Ищецът В. М. е сключил трудов договор със „Строймонтаж“ ЕООД на 12.03.2021 г. По силата на този договор той е трябвало да започне работа на 07.04.2021г. Денят на злополуката е бил вторият ден, в който той е бил на работа в дружеството. При започване на работа М. е бил запознат с длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност, а именно - управление на товарен автомобил за превоз на стоки и товари. Проведен е и начален инструктаж по безопасност на лицето и е бил запознат с инструкциите за безопасна работа при управление на товарен автомобил и за безопасна работа при товаро-разтоварна дейност с автомобили и ремаркета, за което той е подписал служебна бележка №6/07.04.2021 г.

Проведени са ежедневни инструктажи по безопасност и за двата дни, в които е работил. Също на 07.04.2021 г. при започване на работа на обекта ищецът е бил запознат (и се е подписал в потвърждение на това) с оценката на риска и инструкциите за работа на обекта, както и с мерките за преВ.я на риска от разпространение от коронавирус.

Сочи се, че за установяване на правоспособността и квалификацията на лицето от работодателя са били изискани и съответно получени следните документи - диплома за средно образование на В. М., заключение за пригодност изх. № Ст. 110/12.03.2021г. от СТМ към „Медико-инженеринг“ ЕООД, карта за квалификация на водач на МПС, контролен талон, 5 свидетелство за управление на МПС, удостоверение за психологическа пригодност от 29.08.2020г., карта за предварителен медицински преглед от 08.03.2021 г.

Твърди се, че превозното средство, поверено на ищеца е било товарен автомобил ............, модел „..........“, категория ........, с peг. №................., Същото е минало технически преглед, който установява техническата му изправност на 03.02.2021 г. Твърди се, че работодателят е изпълнил всички свои задължения като такъв спрямо ищеца - наел е на работа лице, правоспособно и квалифицирано да изпълнява възложените му задължения, предоставил му е технически изправно превозно средство и го е запознал с изискванията и мерките за безопасност на обекта. От своя страна обаче, с поведението си в деня на злополуката ищецът В. М. грубо е нарушил основни норми, регламентиращи здравословните и безопасни условия на труд, а именно:От Кодекса на труда: чл. 126, т. 5 - не е спазил техническите правила за работа с поверения му автомобил; чл. 126, т. 6 - нарушил е правилата за здравословни и безопасни условия на труд; чл.126, т. 7 - не е изпълнил законните нареждания на работодателя (в частност инструкцията за безопасна работа при управление на товарен автомобил -т. 4.7. и 4.12.); чл. 126, т. 10 нарушил е вътрешните правила за работа в предприятието - инструкцията за безопасна работа при управление на товарен автомобил; От Закона за здравословни и безопасни условия на труд - чл. 34, ал. 1, т. 1 - не е използвал правилно според техническите спецификации и инструкциите на работодателя повереното му МПС. От Правилника за вътрешния трудов ред чл. 29, т. 1, 2, и 3. От Инструкцията за безопасна работа при управление на товарен автомобил -т.4.7 и 4.12.