Решение № 152 от 28.05.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Варна, 26.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000520 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ШУМЕН“ ООД, представлявано от управителя И.П. срещу решение № 44/16.06.2023г., постановено по т.д. № 2/2023 г. по описа на ШОС, с което дружеството е осъдено да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ – Германия сумата от 65 026,45лв., от които главница в размер на 60 209,68 лв., представляваща дължимата до 10.01.2020 г. месечна вноска и съставляваща част от дължимото възнаграждение в общ размер от 6 069 135,73 лв. по сключения между „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД и консорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013 г., както и сумата от 4 816,77 лв., представляваща неустойка за забава върху месечната вноска, дължима до 10.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на завеждане на исковата молба - 11.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

1

Според жалбоподателя обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно съдът е приел, че обявяването в несъстоятелност на „Строителна механизация“ АД - съдружник в Консорциум „СМ Секисуи Европа“ не е довело нито до прекратяване на самото дружество, нито до прекратяване по право на консорциума, въпреки разпоредбата на чл.252, ал.1, т.3 ТЗ. Съдът се е мотивирал с нормите на ТЗ в част „Несъстоятелност“ от ТЗ, като е приел, че те като специални спрямо общата разпоредба дерогират същата. Приел, че дружеството се прекратява едва с решението за прекратяване производството по несъстоятелност по реда на чл. 735, ал. 1 ТЗ, поради което към момента на постановяване на решението, както дружеството, така и договорът за консорциум, не са прекратени. Според въззивника обявяването в несъстоятелност на дружеството е самостоятелно уредено от закона основание за прекратяването му, съгласно изричната разпоредба на чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ, която се прилага както за СД, така и за ООД. В тази връзка цитира относима според него съдебна практика. На следващо място излага съображения за липсата на идентитет между понятията „заличаване“ и „прекратяване“ на ТД, както и за различните им правни последици. Ето защо счита, че в случая съдът би следвало да достигне до извод за прекратяване на договора за консорциум, съотв. до отпадане материалноправната легитимация на ищеца да претендира цялото дължимо възнаграждение по договора за рехабилитация, сключен с консорциума съгласно чл. 363, б. „в“ ЗЗД. Релевира още доводи, че по аналогия с гражданското дружество и смъртта или поставянето под запрещение на съдружник – физическо лице, прекратяването на търговско дружество-съдружник в консорциум, води до идентични последици, а именно до прекратяване на консорциума /по арг. на чл. 276 ТЗ, предвиждащ съответно приложение на правилата за гражданско дружество спрямо консорциума/. Смята, че договорът за консорциум следва да се счита за прекратен по силата на закона от момента на прекратяване на ТД с решението по чл. 711 ТЗ за обявяването му в несъстоятелност, независимо от продължаване съществуването на ТД като правен субект /до заличаването му/. От този момент дейността на дружеството се счита прекратена, органите му – за десезирани и ТД е лишено от право на управление и разпореждане с имуществото си. Поради това следва да се счита прекратен и договорът за консорциум. Изтъква доводи и във връзка със 2 защита правата на кредиторите на обявеното в несъстоятелност дружествосъдружник в консорциума, които биха били злепоставени при следване логиката на първоинстанционния съд. Позовава се на съдебна практика, аналогична на разглеждания случай (стр.4-5 от в.ж.). На следващо място поради прекратяването на консорциума, по изложените по-горе аргументи, водещият съдружник-ищец в настоящото производство не разполага със самостоятелно право да получи цялото дължимо по договор възнаграждение от името на консорциума, като той може единствено да претендира съответна на неговия дял част от възнаграждението.

Цитираното от първоинстанционния съд решение на ВКС по т.д. №2499/2019г. на 2-ро т.о. на ТК относно въпроса за активната солидарност на съдружниците в консорциума намира за неотносимо към процесната хипотеза. В случая е налице прекратяване по право на обединението (консорциума) с обявяване „несъстоятелността“ на съдружника му. В тази връзка се оспорват и изводите спрямо представителната власт на консорциума от водещия съдружник и ищец-„Ар ти ай файнанс Гмбх“, тъй като пълномощието се прекратява с прекратяване на юридическото лице на осн. чл. 41, ал. 1 ЗЗД. При липса на договорка за представителство на консорциума (или прекратяването по право), искът е следвало да бъде предявен от всички участници в консорциума. В заключение предвид неуспешно проведеното от страна на ищеца доказване размера на дела му от прекратения консорциум искът се явява недоказан и поради това неоснователен. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което искът да бъде отхвърлен изцяло, ведно с присъждане на сторените в производството разноски, вкл. за прекратената част от производството поради оттегляне на част от исковете.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Третото-лице помагач на ищеца „Строителна механизация“ АД/н./ не изразява становище по жалбата.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване 3 искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал.

1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с предишно наименование „КМГ холдинг“ ГмБХ), Германия претендира от ответното дружество „ВиКШумен“ ООД заплащане на сумата от 65 026.45 лв., от която 60 209.68 лв., представляваща дължимата до 10.01.2020 г. месечна вноска. по сключения между конорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“, Булстат 176397510 и „В и К Шумен“ ООД договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013 г. и 4 816.77 лв., представляваща неустойка за забава върху дължимата месечна вноска, ведно със законната лихва за забава върху дължимата месечна вноска от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът се легитимира като носител на претендираното вземане със сключеното на 11.09.2012 г. между него (с тогавашно фирмено наименование „Секисуи СПР Европа“ ГмБХ) и „Строителна механизация“ АД, ЕИК 123033124 споразумение на основание чл. 357 ЗЗД за обединяване на стопанската им дейност под наименование на консорциума ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ и последвалото го възлагане на обществена поръчка на 08.01.2013 г. на консорциума и въззивника- оператор на водоснабдителната мрежа по сключен договор за поетапно изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен срещу възнаграждение в общ размер на 6 069 135,73 лв. Ищецът сочи, че в хода на изпълнението със споразумение от 31.03.2014 г., страните по договора са се съгласили заплащането на вноските по възнаграждение на изпълнителя да се отложи и да започне от м. януари 2015 г., но още първите 12 месечни вноски не са били заплатени и са били присъдени по т.д. № 67/2017 г. по описа на ШОС.

Предмет на настоящото производство е месечната вноска дължима до 10.01.2020 г. в размер на 60 209,68 лв., включително уговорената между страните с договора неустойка за забава в размер на 4 816,77 лв. до предявяване на иска и законна лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до датата на окончателното заплащане на месечните вноски.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.367, 4 ал.1 от ГПК. В съдебно заседание оспорва предявения иск по размер по съображения, че след откриване на производство по несъстоятелност на участник в консорциума ищецът не е материалноправно легитимиран да предяви иск от името и за частта на „Строителна механизация“ АД.

Предвид влязлото в сила решение по т. д. № 67/2017 г. на Окръжен съд – Шумен по предявения от ищеца частичен иск съдът следва да зачете формираната СПН по отношение на правопораждащите факти на спорното материално право – наличието на валидно възникнало облигационно отношение въз основа на сключения между консорциума „СМ Секисуи Европа“ и ответника договор за изработка за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на Шумен по договор с гарантиран резултат; извършването на възложената с договора работа и приемането , както постигането на определения с него стопански резултат; размера на договореното с ответника възнаграждение, начина и сроковете за неговото заплащане; наличието на уговорка за плащане на неустойка и предпоставките за заплащането ; валидността на договора за учредяване на консорциум и наличието на активна легитимация на всеки един от съдружниците в него да претендира изпълнение по договора за изработка.

Основното поддържано пред настоящата инстанция възражение на ответника касае наличието на активна материалноправна легитимация на ищцовото дружество да претендира вземането по договора за рехабилитация на водопроводната мрежа в пълния претендиран размер, като това оспорване се основава на нововъзникнало, т.е. непреклудирано от СПН обстоятелство – откритото производство по несъстоятелност на съдружник в консорциума „Строителна механизация“ АД /н./ на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, обявената му неплатежоспособност, спиране на производството за една година, прекратяване дейността на предприятието на търговеца и започване на осребряване на имуществото, налично в масата за удовлетворяване на кредиторите му.

Спорни са последиците, които въззивникът твърди да са настъпили спрямо съдружника „Строителна механизация“ АД след обявяването му в несъстоятелност, спрямо консорциума и произтичащата от договорната връзка между съдружниците активна солидарност по предявения иск. В тази връзка съдът съобрази следното :

5

По своята правна същност консорциумът представлява обединение на търговски дружества във формата на избрано от тях търговско дружество или гражданско дружество съгласно чл. 276 ТЗ. В случая договорът за учредяване на консорциум „СМ Секисуи Европа“, сключен на 11.09.2012г. между две правосубектни дружества /ЮЛ/ - „Строителна механизация“ АД и чуждестранното ЮЛ, регистрирано в Германия, „Секисуи СПР Европа Гмбх“ /чието наименование е променяно във времето, понастоящем „Ар Ти Ай Файнанс Гмбх“/ предвижда учредяването му като дружество по ЗЗД съгласно изрично препращане към уредбата за гражданско дружество. Съдружникът „Строителна механизация“ АД към момента на произнасяне на настоящото решение не е заличен от ТР с постановено решение по чл.735 ТЗ и продължава да съществува в правния мир. Постановеното решение по чл.711 от ТЗ спрямо „Строителна механизация“ АД не включва в съдържанието си неговото прекратяване. Независимо от разпоредбата на чл.252, ал.1, т.3 от ТЗ, която визира само едно от основанията за прекратяване на АД, но не води до преустановяване на съществуването му с откриване на производството по несъстоятелност, към настоящия момент не са ангажирани доказателства за неговото прекратяването на друго основание. Както решението по чл.630/чл.632 ТЗ, така и това по чл.711 ТЗ, не водят до прекратяване на дружеството и неговото заличаване като правен субект. Дори решението по чл.735 ТЗ може да не доведе до заличаването на търговеца съгласно чл.735, ал.3 ТЗ.