Решение № 17 от 23.02.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Търговище, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря Ц.А С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20253500500427 по описа за 2025 година Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК вр. с чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по въззивна жалба на В. Н. К. от гр. *****, чрез процесуален представител адв. Н. Л., ТАК, против решение № 426/11.09.2025г., постановено по гр.д.№ 1139/2025 г. по описа на Районен съд – Търговище, с което е ОТХВЪРЛЕНА молбата на В. Н. К. с ЕГН ********** против Н. К. П. с ЕГН ********** от гр.*****, ул.*****, за налагане на мерки за защита по ЗЗДН за твърдян акт на домашно насилие от 20.07.2025г., като неоснователна, на осн. чл. 15,ал.7 от ЗЗДН, присъдени са д.такса и разноски, платими от ищеца.

Считайки решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения, за което в жалбата са изложени подробни доводи и съображения, въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено, както и да се измени и в частта на присъдените разноски, тъй като в съдебно заседание ответникът не е претендирал разноски, нито пък е представил списък по чл. 80 от ГПК.

1

Във въззивната жалба са изложени следните оплаквания: Въпреки закъснението на молителя/въззивник и на процесалния му представител адв.

Л. за началоато на заседанието пред районния съд, последният е следвало да изслуша първо неговите свидетели, а не „свидетеля” на ответника П.Г., която не е била очевидец на случилото се на 20.07.2025 г. и не е имала информация, че ответникът е в България; не е допусната до разпит водената от молителя пред РСТ свидетелка – негова майка, имаща постоянна видеовръзка с него на 20.07.25г., разговаряла с ответника, също обадила се на телефон 112; при разпита на водената от него свидетелка (св. Й.), съдът няколко пъти я прекъсвал; въпреки закъснението на страната и на адв. Л. и неучастието й при разпита на св. П.Г. (водена от ответника), съдът не запознал процесуалния му представител с показанията на свидетелката, не му предоставил писмените доказателства, представени от ответника, както и възможност за становище по тях. Доказателствени искания: да се преразпитат свидетелите, да се допусне до разпит Г.В. П.а (майка на въззивника).

В депозирания в срок писмен отговор насрещната страна Н. К. П., чрез пълномощника си адв. И., е оспорил жалбата като неоснователна, с възражения, че липсват каквито и да е посочвания от страна на жалбоподателя за необоснованост, нарушение на материалния закон или съществени процесуални нарушения, като единственото, което е изложено, като основание за необоснованост, е обстоятелството, че съдията-докладчик е проявил субективизъм при разпита на свидетелите и е допуснал на първо място свидетел на ответника, а не на ищеца. Според въззиваемия, така формулирана, въззивната жалба цели да сугестира въззивният съд, а не да защити евентуално нарушено процесуално право; изложените оплаквания в жалбата са неоснователни, предвид и разпоредбите на чл. 163 – чл. 174 ГПК, в които няма императивно изискване свидетелите на ищеца, които са се явили на време, да бъдат разпитани на първо място; не е допуснато нарушение на чл.

159, ал. 2 ГПК, съгласно който при сочени повече свидетели за доказване на един факт, съдът може да допусне някои от тях; сочи, че очакванията на жалбоподателя, че запознаването на по-късно явилия се пълномощник с доказателствата (какво е сторено, съгласно протокола от заседанието, предвид и проведената процедура по чл. 151 ГПК) „трябва да се случи в някаква специална или тържествена форма, не намират опора в закона“. Оспорва доказателственото искане за преразпит на свидетели, като процесуално 2 недопустимо, съгл.чл. 266 ГПК. Моли за отхвърляне на жалбата.

При извършената по реда на чл. 267 проверка, обективирана в определение № 568/18.12.2025 г., връчено на страните, съдът е приел ВЖ за редовна и допустима, произнесъл се е по доказателствените искания, постановил е извършването на оглед по реда на чл. 294, ал.1 от ГПК, чрез изслушване в осз на представения и приложен в първоинстанстанционно производство аудиозапис от РЦ 112 от 20.07.2025г.

В с.з. въззивникът се явява лично и с процесуалния си представител адв.

Л., поддържат депозираната ВЖ. Процесуалният преддставител на ответната страна адв. И. поддържа отговора си за неоснователност на жалбата.

По реда на проверката на чл. 269 ГПК, съдът намира решението за валидно и допустимо.

Въззивната неоснователна. жалба е редовна, но разгледана по същество

–

За да се произнесе по същество по въззива, съдът съобрази следното:

Производството пред РСТ е образувано по молба по чл. 8, т. 1 от ЗЗДНза защита от домашно насилие, извършено върху молителя от ответника (негов баща). В молбата, депозирана пред райониня съд на 01.08.2025 г. подробно е описано твърдяното от пострадалия насилие, извършено на 20.07.2025 г., в обитаваната от молителя къща в кв. *****. Приложена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, съдържанието на която е идентично с описаното в депозирана молба за защита.

По искане на молителя, въз основа на определение № 963/01.08.25 г., постановено по делото, е издадена Заповед за незабавна защита № 8/01.08.25 г.

В насроченото о.с.з на 28.08.2025 г. молителят и неговият пълномощник поддържат молбата. Ответникът не се е явил. Процесуалният му представител адв. И. е оспорил твърденията за осъществено насилие, с възражение, че „няма акт на домашно насилие така, както е посочен в молбата“; понастоящем живее в *****; като съсобственик на недвижимия имот с къща (закупени по време на брака му с майката на молителя), където живее молителят, ответникът го е посетил на твърдяната дата, за да вземе документи, необходими му за представяне пред НОИ във вр. с пенсионирането на неговата майка (баба на молителя по бащина линия), не е искал да остава в 3 къщата непредвидено, а само да си вземе документите, без друга конкретика за случая.

Като съобрази представените пред първата инстанция писмени и гласни доказателства, изслушания пред настоящата инстанция запис от разговора по сигнал/обаждане на молителя на номер 112 от 20.07.2025 г. по повод твърдяното домашно насилие, въззивът приема следното по фактите:

Молителят е един от двамата сина на ответника, родени съответно през ***** г. и през ***** г. от съвместното му съжителство с майка им, с която през ***** г.ответникът сключил брак, прекратен по взаимно съгласие с решение от 09.09.2016 г. по гр.д. № 754/2016 г., с което упражняването на родителските права върху непълнолетните деца било предоставено на бащата, както и ползването на семейното жилище в кв. *****(процесният имот).

По делото пред райониня съд са събрани гласни доказателства: показанията на св. П.И.(приятел на молителя), св. Й.(приятелка на молителя) и св. П. Г.. От показанията на първите двама свидетели, съотнесени към декларацията по чл. 9 от ЗЗДН и писмените докаателства по делото по отношение на случката от 20.07.25 г., предмет на търсената защита по ЗЗДН, се установява следната фактическа обстановка: Понастоящем, а и от доста време както бащата, така и майката на молителя, живеят в чужбина, като между молителя и ответника са установени отношения на конфронтация, обосновани с поведението на ответника към молителя по време на пребиваването му в къщата в кв. Въбел след предоставянето на родителските права и преди да замине за *****, както и по време на редките му прибирания след това. На 20.07.2025 г. (неделя), в късния следобед молителят, заедно с приятелката си (св. Й.) били в къщата в кв. *****, когато по телефона му се обадил брат му, за да го предупреди, че баща им се прибира от ***** за *****. Минути след това ответникът пристигнал с колата си и спрял пред къщата. Молителят заключил входната врата на къщата; ответникът влязъл в двора, започнал да чука по вратата на къщата, като не му отворили – започнал да блъска по прозоцера. Като влязъл в къщата не поздравил, а само казал „Ко стаа“. В. позвънил на майка си по телефона, която, по видеовръзка, заявила на бившия си съпруг, че не желае да идва в къщата й, защото я е страх за децата й. След думите й ответникът започнал да крещи, че няма да напусне дома, докато не му се изплати колата и дела от къщата. В. бил заключил вратата на 4 своята стая, в която се намирали търсени от ответника документи, последният опитал да влезе, после ритнал два пъти вратата и на думите на В. доброволно да спре с ритането, ответникът опрял чело в главата на сина си и му казал:

„Кво става, боклук? Ще ме удариш ли? (св. Й.). Тъй като била чувала за държането на бащата към молителя, св. Й.се намесила, застанала между тях и им казала да се успокоят, да спрат, тъй като била много уплашена ответникът да не удари приятеля й. Върнали се в салона, ответникът отново започнал да вика, че няма да излезе от къщата, докато не му платят дела от нея, не му платят колата и не си вземе малкия талон; крещял още и казал: „Не забравяйте, че имате човек в *****, ще го поръчам и ще го изчистя“. По време на тази разправия в къщата влязъл и св. П.И.(дошъл по молба на брата на В., който го уведомил че баща им отива към къщата). Според св. Й., В. няколко пъти звънял на 112, но не му обърнали внимание. Когато св. И.дошъл, ответникът „малко се кротнал“ (св. Й.). През цялото време висок тон държал бащата, държал се грубо, докато синът не бил повишил тон, като по-малък, а и не знаел как да реагира (св. П. Й.). Че бащата има дял от къщата е обстоятелство, което молителят е съобщил, както при позвъняването си на 112 в разговора с оператора на 112, така и после в разговора с полицейския служител, който го уведомил, че след като и бащата имал дял от къщата, без съдебно решение полицията няма как да се намеси. И двамата свидетели за заявили в показанията си пред районния съд, че знаят, че между бащата и сина има спор за имота, както и за лек автомобил, който по документи бил на поголемия брат. След „разговора“ между двамата мъже, все пак отвън дошла полицейска кола. Служители не са влизали в къщата (св. Й., св. И.), останали на двора, където спорът, виковете и крясъщите на ответника продължили още десетина минути. Дошлият полицейски патрул, пред който молителят също казал, че баща му има дял от къщата и имат спор за това, го посъветвал да се изнесе и да остави на баща си една стая да пренощува, което В. и направил.

В показанията си в същото о.с.з. от 28.08.25 г. св. П.Г. установява, че през лятото ответникът Н. (който живеел постоянно в *****) и майка му (която живеела във *****), си били в ***** и две седмици пребивавали в нейния ден. Майката В.а си била дошла „да си оправи документите за пенсия“.

Знаела (но не съобщава от кого), че Н. ходил в къщата в с. *****, но не се върнал с документи, като казал, че не могли да ги намерят. Не знае как ги е намерил после, но отишъл втори път и казал, че ги е взел. След три дни ги 5 намерили.

От изслушания пред въззивната инстация, в присъствието на молителя, пълномощника му и пълномощника на ответника, аудиозапис от позвъняването на ответника до 112 на 20.07.25 г., приложен в първоинстанционното производство, изслушан и пред РСТ, се установява, че целият запис е от около 3 минути, като на въпрос на оператора от 112: „Какъв е случаят ?“ молителят е отговорил: „Ами понеже баща ми се прибра и имаме малко проблеми тука и не ще да напуска къщата“, и след уточнението му, че и двамата му родители имат дял от къщата, е свързан с полицията. От 1.34 минута от началото на записа до 2.47 минута е разговорът между молителя и полицейския служител: На молбата на В. да изпратят патрулна кола на посочения адрес в кв. *****, след уточнението му, „имотът се води на майка му, но след брака става автоматично“ и на баща му, полицейският служител го уверява, че без да има съдебно решение срещу баща си, нямат основание да го „изкарат“/изгонят от къщата.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: