Определение № 2550 от 05.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2550 гр. София, 05.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Г. П. като разгледа докладваното от П. Г. П. Административно наказателно дело № 20261110200212 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 144 от АПК вр. чл.63д от ЗАНН.

Образувано е по повод искане на въззивника Л. Б. ЕООД ЕИК ********* от 27.03.2026г., уточнена с молби от 17.04.2026г. и от 08.05.2026г., за изменение на решението по делото в частта за разноските, като се иска присъждането на сторени разноски пред Софийски районен съд за адвокатско възнаграждение.

Искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е изпълнена процедурата по чл. 248, ал. 2 НПК.

Въззиваемата страна не взима становище по така направеното искане за изменение на решението в частта за разноските.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, намира искането за неоснователно поради следните съображения:

Производството по НАХД № 212/2026г. по описа на СРС е образувано по жалба на Л.

Б. ЕООД ЕИК ********* срещу наказателно постановление BG2025/5800-663/НП от 16.12.2025г., издадено от В. В. Т. заместник-директор на Териториална дирекция (ТД) Митница София на Агенция „Митници“, в качеството на административнонаказващ орган, съгласно Заповед № ЗАМ- 502/32-817160 от 15.04.2024 г. на директора на Агенция „Митници“, с което на „Л. Б.“ ЕООД с ЕИК ********* на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 648,17 лв. (две хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и седемнадесет стотинки).

Със съдебно Решение №717 от 27.02.2026г. на СРС НП е отменено, а по отношение на претендираните от въззивника разноски съдът е приел, че жалбоподателят има право да му бъдат присъдени разноски, но липсват представени доказателства за реалното заплащане на 1 сумата и съдът е счел, че разноски не следва да се присъждат.

В молбата се твърди, че жалбоподателят е претендирал 1/25 от сумата по фактура, но това му изявление не било записано в протокола. Посочва също, че можело документът, удостоверяващ плащането, да се представи и след съдебното заседание. Към молбата представа и платежно нареждане.

Съдът след запознаване с доводите на молителя, намира искането му за изменение на решението в частта за разноските за неоснователно по следните съображения:

Не може да бъде споделено становището, обективирано в жалбата, че претендиращата разноски страна може да представи доказателства за тяхното извършване и след края на съдебното следствие, респективно след края и на устните състезания. Подобен подход противоречи на практиката на ВКС и ВАС, респективно на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, на което и ВАС се позовава в процедурата по чл.248 ГПК. Принципите както на наказателното, така и на гражданското и административното производство не допускат страната след края на делото да сочи и да представя доказателства, които не са известни на другите субекти на процеса и да се ползва от тях без възможност същите да вземат становище по тях. Също така безсрочната според молителя възможност да ангажира искания и доказателства за сторени разноски води до липса на стабилитет на съдебните актове въобще и нарушава баланса на правата на страните в производството и равенството им в правоотношението на всяка една от тях със съда.

По отношение на твърдяното от молителя изявление, незаписано в протокола от открито съдебно заседание, следва да се обърне внимание, че тази страна не е инициирала поправка на протокола в предвидения законов срок, като съдът намира, че изявленията са записани коректно и надлежно, съответно не би могла да се позовава в производството по чл.248 от ГПК на подобни твърдения, които впрочем и нямат никакво отношение към основателността на молбата.

Според ВКС съдебни разноски могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК, само когато е доказано извършването им (Определение № 2614 от 11.10.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 1928/2024 г.). Според Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.

№ 6/2012 г., ОСГТК, т.1 – съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В т.11 на цитираното ТР по отношение на исканията за присъждане на разноски е прието, че събирането на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно във фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. Пренията дават процесуалната възможност на страните да анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни заключения във връзка със спорното право. До приключване на устните състезания се стига, когато страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Тази забрана обезпечава приложението на основни 2 принципи на исковия процес - равенството на страните, равно право на защита и състезателност, установени с чл. 8 и 9 ГПК. Същите постановки настоящият съдебен състав намира за приложими в тази процедура по чл.248 от ГПК, към която препраща АПК и ЗАНН и не могат да бъдат ценени ангажираните с молбата доказателства за плащане, които да доведат до ревизия на становището на съда за недоказаност на плащането на претендирания разход в срок.

В Определение № 5130 от 10.11.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2384/2025 г. изрично се посочва, че разноски в полза на страната, имаща право на такива по правилата на чл. 78 ГПК, се присъждат при наличието на следните предпоставки: страната да е релевирала своевременно искане за това до съда и да е представила доказателства, че реално такива разноски са били направени. Когато разглеждането на делото приключва в открито съдебно заседание, претенциите за разноски трябва да бъдат направени от страните най-късно в устните състезания, когато трябва да бъдат представени и доказателствата за извършването им и списък на разноските по чл. 80 ГПК. /с оглед принципа за равенство на страните в процеса, установен в нормата на чл. 9 ГПК/. Доказването на разноските за адвокатско възнаграждение се извършва с договора за правна защита и съдействие /ако в него е удостоверено предаването на сумата за възнаграждение/, с разписка или с друг документ, съдържащ данни за предаване и получаване на дължимата като възнаграждение сума, или със съответните банкови документи, установяващи постъпване на сумата за възнаграждение по банковата сметка на процесуалния представител адвокат. Производството по чл. 248 ГПК има за цел да поправи грешки или пропуски на съда при произнасяне по отговорността за разноски по чл. 78 ГПК, но не и пропуски на страните при заявяване и доказване на претенциите за разноски.

Следва да бъде съобразно и че ВАС също се позовава и прилага практиката на ВКС по отношение на процедурата по чл.248 от ГПК – вж. Определение № 1306 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6091/2013 г., VII о.

Практиката на ВАС, противно на изложеното от молителя, не допуска представяне на доказателства за плащането на претендираните разноски след края на откритото съдебно заседание - Определение № 10807 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3042/2019 г., IV о., според което пропускът на страната да представи своевременно писмени доказателства, установяващи основанието за извършеното плащане не може да бъде саниран в производство по чл. 248 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, поради преклудиране на възможността за доказване на действително направените разноски.

Съдът намира, че в конкретния случай не са били изпълнени предпоставките за присъждане на разноски с постановеното по делото решение, чието изменение се иска, доколкото макар и уговорен, разходът не е бил доказано извършен. По делото в рамките на производството пред СРС са представени единствено фактура и приложение към нея, но доказателства за плащане на сумата по банков път липсват, поради което съдът не намира основание за ревизия на вече изразеното в решението становище и отказ да присъди разноски на въззивника.

Ето защо молбата следва да бъде оставена без уважение.

С оглед гореизложеното и на основание 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 144 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. Б. ЕООД ЕИК ********* от 27.03.2026г., уточнена с молби от 17.04.2026г. и от 08.05.2026г., за изменение на Решение №717 от 27.02.2026г. на СРС по НАХД 212/2026 година по описа на СРС, 116-ти състав, НО в частта 3 за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред АССГ в 14-дневен срок от връчване на препис от същото на страните след внасяне на държавна такса по сметка на АССГ за разглеждане на частната жалба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4