Решение № 2478 от 25.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2478 гр. София, 25.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря МАДЛЕН М. ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20241110204636 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 24-4332003186 от 19.02.2024г. издадено Началник Сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на С. Р. П. с ЕГН:********** му е наложено административно наказание парична глоба в размер на 200.00 лева за извършено административно нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП вр. чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.

В жалбата на жалбоподателя П. срещу процесното НП се инвокират подробни съображения против атакуваният санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни доводи и съображения за липсата на административно нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят П. редовно призован не се явява и не изпраща представител. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, който да оспорва депозираната жалба. Не се претендират разноски.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

1

I . Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок на 12.03.2024г. на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, връчено на 12.03.2024г. с писмена разписка в самото НП, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Жалбоподателят С. Р. П. е правоспособен водач на МПС от 04.11.1999г.

За периода от 06.12.2002г. до 20.06.2018г. е бил наказван с влезли в сила НП над 60 (шестдесет) пъти и в периода от 18.02.2010г. до 06.02.2024г. с влезлив сила ЕФ над 30 (тридесет) пъти за различни по вид административни нарушения на правилата на ЗДвП като водач на МПС. На 06.02.2024г., около 21:00 часа жалбоподателят П. управлявал МПС - лек автомобил „Тойота Ц ХР“ с рег. № ******* (собственост на ЮЛ „М********“ ЕООД, с ЕИК:

131212970) в гр.София по улица „Голо Бърдо“ с посока на движение от бул.

„Черни връх“ към бул. „Джеймс Баучер“. Жалбоподателят П. се движел с ползваното от него (посочено) МПС по улица „Голо Бърдо“ от дясната й страна, която е била улица на път без предимство. Същият в края на улицата „Голо Бърдо“, на образуващото се от нея (в края й) и главния път на улица „Джеймс Баучер“ (представляваща път с предимство) кръстовище, искал да се включи със завой наляво (за да продължи по този главен път - по улица „Джеймс Баучер“ по дясното платно по посоката му движение). На мястото, където е трябвало да извърши завоя наляво (на ъгъла на самия завой) на самото кръстовище (в началото му) от лявата му страна на движение по улица „Джеймс Баучер“ имало паркиран лек автомобил. Видимостта била ограничена по посоката на движение на жалбоподателя П. от лявата му страна, поради паркираралия неправилно лек автомобил. МПС по улица „Джеймс Баучер“ идвали от лявата страна на жалбоподателя П., а от дясната му страна - не имало движение. Имало в този пътен участък в края на улица „Голо Бърдо“, вливаща се в кръстовището с улица „Джеймс Бауйчер“ пътен знак „Б-3“. Знакът задължавал жалбоподателят П. с управляваното от него МПС да пропусне движещите се с предимство МПС по улица „Джеймс Баучер“ - а именно тези движещи се МПС по дясното платно (от лявата му страна) на улица „Джеймс Баучер“. Жалбоподателят П. навлязъл с МПС в кръстовището със завой наляво, за да се включи в движението по улица „Джеймс Баучер“ при преминаването му през кръстовището, без обаче, да изчака движещият се на свидетеля Ю. Т. А* (от лявата страна на жалбоподателя П* - по посоката му на движение) по дясното платно лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № *********, който бил на път с предимство (движещ се по улица „Джеймс Бауйчер“). Жалбоподателят П. предизвикал ПТП. Настъпило в кръстовището съприкосновение между неговия автомобил и МПС на свидетеля Т.. МПС на свидетеля А* било засегнато от дясната му 2 страна със значителни щети, които не е могъл да избегне със завиване на лекия му автомобил наляво, доколкото спрямо него жалбоподателят П. идвал от дясната му на страна от път без предимство. На неправилно паркираният лек автомобил в кръстовището бил съставен фиш. На свидетеля А* не е бил съставен фиш или АУАН за случая. Бил подаден сигнал в СДВР-ОПП. На място пристигнали служители на СДВР-ОПП. Жалбоподателят П. и свидетеля Атанасов попълнили скици с декларации за ПТП. В декларацията си жалбоподателят П. написал, че видимостта му е била ограничена от лявата му страна, поради паркиралия лек автомобил на ъгъла на кръстовището между улица „Голо Бърдо“ и ул. „Джеймс Баучер“ - този паркиран автомобил би спрял от лявата му страна (по посоката му движение). В декларацията си за ПТП свидетелят А* посочил, че спрялата в кръстовището лека кола е пречела на видимостта му, за да се възприеме, че се движел по път с предимство.

Органите на СДВР съставили констативен протокол и скица. Въз основа на АУАН № серия G A № 1169985/06.02.2024г. е постановено от АНО и НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 24-4332-003186 от

19.02.2024г. издадено Началник Сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на С. Р. П. с ЕГН:********** му е наложено административно наказание парична глоба в размер на 200.00 лева за извършено административно нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП вр. чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се допълва и от показанията на свидетеля Ю. Т. А* - очевидец, въз основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло, като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на останалия доказателствен материал като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално всеки отделен разпитан свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо покъсно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което 3 установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на понестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Ю. Д* А*, като обективни, безпристрастни, логични, достоверни, добросъвестни, точни, последователни, непротиворечиви и най-вече кореспондиращи на данните от двете декларации на ПТП на жалбоподателя П. и свидетеля А*. Свидетелят А* е единственият очевидец по делото. Възприятита му са преки. Според съда възприятията от показанията му са достатъчни, за да се изясни обективната истина. Актосъставителят И* С* Д* и свидетеля Д. Н. Н. не са очевидци на ПТП. Те са съставители само на писмените документи по делото, а относно тях липсва спор. Не е налице неяснота в писмената доказателствена съвкупност, която се кредитира изцяло. На служителите на СДВР-ОПП на място жалбподателят П. и свидетеля А* са били разказали механизма на ПТП от тяхна гледна точка. Те са пресъздали възприятията си и в писмените декларации за ПТП. Според съда разпитите на свидетелите Д* и Н. са безпредметни, тъй като обективната истина е изяснена от съда и на базата показанията на очевидеца свидетел А* и на базата писмените доказателства по делото - декларации за ПТП, КП, скици и с оглед удостоверените от тях факти, за които липсва спор или неяснота. Данните от двете декларации за ПТП са вътрешно единни. От страна на свидетеля А* не е имало виновно поведение. ПТП е било съпричинено от активните действия на жалбоподателя П. и спрелия в кръстовището от лявата му страна по посоката му движение друг лек автомобил. С паркиралия лек автомобил не е имало ПТП и от двата автомобила. Но този автомобил е бил факторът, който е ограничавал видимостта на пътя на движение без предимство спрямо жалбоподателя П. и видимостта на пътя на движение с предимство спрямо свидетеля А* (който е следвало да бъде възприет от жалбоподателя П.).

Свидетелят А* се е движел правомерно на път с предимство и от негова страна не се установява административно нарушение. Жалбоподателят П. се е движел по път без предимство и същия чрез активните му действия и със съпричиняването на събитието от спрелия от лявата му на страна на ъгъла на кръстовището друг лек автомобил, предизвикал ПТП при непредпазливост във формата на небрежност. Жалбоподателят П. не може да иска цялостно освобождаване от административно-наказателна отговорност като водач на МПС за инкриминирания случай.

IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

4

Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.

АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно приложените в преписката заповеди, длъжностни характеристики и други.

Съдът намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42 от ЗАНН, респективно чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в рамките на техните законови пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно, ясно и подробно описано в акта за установяване на административните нарушение, като по идентичен начин е отразено и в наказателното постановление.

Нарушението е подведено правилно под съответната норма на материалния закон. В тази насока възраженията на процесуалния представител на дружеството жалбоподател са неоснователни.

АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя с оглед гарантиране на неговите права и правото му на защита.