Решение № 1119 от 01.08.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1119 гр. Велико Търново, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря М.А ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20234110102407 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на ЗК „Л. И.” АД срещу М.

Б. К., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземане срещу ответника за сумата от 1 406.46 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за лек автомобил „М. А 160”, рег. № ***, за щети по лек автомобил „Ф. П.”, рег. № *** вследствие настъпило на 26.11.2018 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 433.84 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 12.4.2020 г. до 12.4.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 1438/2023 г. на Районен съд – Велико Търново.

Ищецът твърди, че на 26.11.2018 г., около 00:10 часа, в гр. Велико Търново на ул. „К. Кисимов“ срещу № 1, при управление след употреба на алкохол на л.а. „М. А 160”, рег. № *** ответникът е причинил ПТП с л.а. „Ф. П.”, рег. № ***. Заявява, че към датата на ПТП за л.а. „М. А 160”, рег. № *** е действал договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен със ЗК „Л. И.” АД, както и че във връзка с претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени по л.а. „Ф. П.”, рег. № ***, настъпили в резултат от гореописаното ПТП, при него е образувана преписка 1 по щета № 0000-5101-19-5-00536. Твърди, че по тази щета е изплатил обезщетение в размер на 1 386.36 лева, както и че ответникът е поканен да възстанови сумата, но и до момента това не е сторено.

Особеният представител на ответника оспорва исковете. Заявява, че в доклада по щета № 0000-5101-19-5-00536 се сочи, че регресната претенция е срещу друго лице, а не срещу ответника по делото. Счита, че от представените доказателства не става ясно какво е било наличието на алкохол в кръвта на водача на застрахования при ищеца автомобил, кога, от кого и по какъв начин е било установено това наличие, ангажирана ли административнонаказателната отговорност на ответника, кога, от кого и по какъв начин.

Обръща внимание, че представляваното от него лице е наказано за допуснато нарушение на чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП, която разпоредба не касае употребата на алкохол. Счита за недоказан и механизмът на ПТП, като сочи и че от протокола за ПТП прави впечатление, че мястото на събитието не е посетено.

Заявява, че поканата до ответника, ако въобще се приеме, че такава е връчена, не е получена от последния, а на друго лице. Прави изявление за погасяване на вземането по давност, включително по отношение на претендираната мораторна лихва.

В първото редовно открито заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове.

Особеният представител на ответника поддържа заявеното оспорване и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото протокол за ПТП се установява, че на 25.11.2018 г., около 23:20 часа, в гр. Велико Търново, на ул. „К. Кисимов“ срещу № 12 е настъпило ПТП между л. а. „М. А160”, рег. № ***, управляван от ответника М. Б. К., и л. а. „Ф. П.”, рег. № ***, управляван от Радослав Асенов Хаджиев. В протокола е отбелязано, че при движение назад ответникът не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и с предната дясна част на управлявания от него автомобил е блъснал другия автомобил в задната му лява част. В протокола за ПТП е отбелязано, че ответникът е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над 2

1.2 на хиляда, като съставителят на протокола е маркирал, че на водача е издаден талон за кръвна проба, както и че му е съставен акт за установяване на административно нарушение на основание чл. 40, ал. 1 ЗДвП .

Установява се също, че във връзка с процесното произшествие ищецът, в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за л. а. „М. А160”, рег. № *** е определил и е изплатил на ЗАД „Алианц България“ /застраховател по застраховка „Каско“ за л. а. „Ф. П.”, рег. № ***/ сума в размер на 1 386.36 лева – застрахователно обезщетение за причинените от водача на л. а. „М. А160”, рег. № *** вреди и е направил разноски за ликвидиране на застрахователната щета в размер на 20.00 лева.

По делото е налично писмо до ищеца от ОД на МВР – Велико Търново, според което спрямо ответника е съставено наказателно постановление № 181275-001977/6.12.2018 г., влязло в сила на 13.2.2019г., с което на М. Б. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер от 20.00 лева за нарушение на чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП.

С писмо от 11.6.2024 г. от ОД на МВР – Велико Търново е изпратен заверен препис от цялата административно-наказателна преписка относно настъпилото на 25.11.2018 г. ПТП. Видно е от същата, че на посочената датата срещу ответника е издаден АУАН за нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП, а именно – за това, че при движение назад не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и с предната дясна част на управлявания от него автомобил е блъснал друг автомобил в задната му лява част. Във връзка с така издадения АУАН е издадено НП № 18-1275-001977 от 6.12.2018 г., с което на ответника е наложена глоба в размер на 20.00 лева.

По делото няма данни ответникът да е наказан за това, че е управлявал МПС под въздействието на алкохол, като няма и данни за това дали след издаването на талона за кръвна проба същият е дал такава проба и какви са резултати от извършено изследване за установяване концентрация на алкохол в кръвта.

В хода на производството е прието заключение на допусната автотехническа експертиза, въз основа на което съдът приема, че стойността за необходимия ремонт на увреденото от процесното произшествие МПС /л.а.

„Ф. П.”, рег. № ***/, без да се отчита овехтяването, възлиза на 1 663.68 лева с вкл. ДДС, а при отчитане на овехтяването – 1 489.80 лева в вкл. ДДС. Приема 3 също, че установените увреждания се намират в причинна връзка с описаното в протокола за ПТП.

В хода на производството е прието и заключение на допусната счетоводна експертиза, въз основа на което съдът приема, че на 7.6.2019 г. ищцовото дружество е изплатило на ЗАД „Алианц България“ сумата от сумата от 1 386.36 лева – обезщетение по щета № 0000-5101-19-5-00536.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема за установено следното от правна страна:

Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ , застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че за уважаване на предявения иск по чл. 500, ал. 1 КЗ следва да установи, при условията на пълно главно доказване, че вредите по л. а. „Ф. П.”, рег. № *** са причинени от ответника чрез негово виновно и противоправно поведение, както и че при настъпване на застрахователното събитие ответникът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.

В конкретния случай ищецът извежда притезателното си право въз основа на твърдения, че ответникът е реализирал описаното в исковата молба пътнотранспортно произшествие, като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона норма. Тази предпоставка на предявения иск следваше да бъде установена в хода на исковото производство при условията на пълно и главно доказване.

Към момента на реализиране на процесното произшествие действаща е била Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата, в акта за установяване на 4 административно нарушение и в протокола за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози по чл. 5, ал. 2 контролният орган вписва часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство или резултата от теста и номера на талона за изследване. Показанията на техническото средство се вписват в акта за установяване на административното нарушение и в талона за изследване до втория знак след десетичната запетая включително.

Ал. 2 на чл. 3 от Наредбата предвижда, че при съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1.

Ал. 6 на чл. 6 от Наредбата предвижда, че контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва: 1/ мястото, където да се извърши установяването; 2/ срока на явяването – до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите случаи.

Въз основа на действащата нормативна уредба съдът приема, че установяването на концентрацията на алкохол у водачите, управляващи МПС под въздействието на такъв, е законово регламентирана процедура с административен характер, предвид което спазването й следва да се съблюдава стриктно от контролните органи.

В разглеждания случай само въз основа на данните от протокола за ПТП, доколкото други доказателства в тази насока не са представени, съдът не може да приеме за установено обстоятелството, че ответникът е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона норма. В разпоредбата на чл. 174, ал. 1 ЗДвП е предвидено да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо 5 средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500.00 лева, а над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000.00 лева. Предвид липсата на данни законо-установената процедура в Наредбата да е изпълнена от контролните органи, съдът приема, че ищецът не е установил пълно и главно обстоятелството ответникът да е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закона норма. От една страна, с издаденото наказателно постановление ответникът не е наказан за такова нарушение, а от друга, макар в протокола за ПТП да е отбелязано, че е издаден талон за кръвна проба, по делото липсват данни за това извършено ли е изследване за установяване концентрация на алкохол в кръвта и ако да – какви са резултатите от същото.

В заключение, при съвкупния анализ на материалите по делото, съдът намира, че не е установено по надлежен ред ответникът да е управлявал на 26.11.2018 г. л. а. „М. А160”, рег. № *** с концентрация на алкохол над допустимата от закона норма. Следователно не е установено за ищеца да е възникнало регресно вземане на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ .