Определение № 22443 от 21.05.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22443 гр. София, 21.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20251110120114 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са осъдителни искове от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл. 49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и във вр. с чл. 45 от ЗЗД срещу Столична община за заплащане на сумата 1130.68 лева, представляваща регресно вземане на ищеца, възникнало с плащане на застрахователно обезщетение за претърпени вреди на л.а. „БМВ 630 GT“ с рег.

№ СВ 2323 НР, застрахован при ищеца по договор за застраховка „Каско“, клауза „П – пълно каско“ по полица № 0000856301, валидна към датата на произшествието, с включени ликвидационни разноски от 10.00 лева, в резултат на ПТП, случило се на 31.03.2020г. в гр.

София, по време на движение по локалното платно на бул. „Цар Борис III“ в посока от Околовръстен път към бул. „Пенчо Славейко“ поради попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 07.04.2025г., до окончателното изплащане на сумата, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 421.81 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 06.04.2022г.-06.04.2025г.

Ищецът твърди, че на 31.03.2020г. в гр. София, по време на движение по локалното платно на бул. „Цар Борис III“ в посока от Околовръстен път към бул. „Пенчо Славейко“ водачът на л.а. „БМВ 630 GT“ с рег. № СВ 2323 НР преминал през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което увредил предна и задна дясна гума. Заявява, че между ищеца и собственика на застрахованата вещ – л.а. „БМВ 630 GT“ с рег. № СВ 2323 НР, е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № 0000856301/2019г., с период на валидност 24.06.2019г.23.06.2020г. Твърди, че пропадането в дупка обуславя настъпването на застрахователно 1 събитие, представляващо покрит застрахователен риск по сключения между собственика на автомобила и ищеца застрахователен договор. Сочи се, че при ищеца е образувана преписка по щета №10020030107086, по която след оглед и описване са констатирани нанесените на застрахования автомобил вреди и били определени на стойност от 1120.68 лева. По щетата бил определен начин на обезщетяване чрез ремонт в официален автосервиз на марката по възлагане на застрахователя, който изплатил сумата на сервиза, извършил ремонта, на 30.11.2020г. По повод на извършената дейност, застрахователят сторил ликвидационни разноски от 10.00 лева. Ищецът сочи, че отговорност за нанесените имуществени вреди носи Столична община като стопанин на общинската пътна мрежа, която не е изпълнила задължението си за нейното поддържане в изправност. Твърди, че с регресна покана е отправил искане до ответника за доброволно възстановяване на изплатеното обезщетение, като последният не извършил плащане. Поради тази причина претендира от ответника заплащане на сумата от 1130.68 лева, от която 1120.68 лева представляваща изплатено застрахователно обезщетение и 10.00 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 421.81 лева за периода 06.04.2022г.-06.04.2025г. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания за назначаване на автотехническа експертиза, на счетоводна експертиза и за допускане на Иван Димитров Панайотов, водач на превозното средство, като свидетел при режим на призоваване. Претендира разноски.

Ответникът-Столична община, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва иска. Възразява, че не е ясно точното място, където е настъпило произшествието, което пречи да реализира защитата си. С оглед на това твърди, че ищецът като застраховател не е изпълнил изискването на чл. 404 КЗ, съответно на раздел III, т. 1.3 от ОУ – да прецени и провери дали твърдяното ПТП не е инсценирано застрахователно събитие, поради което не е имал задължение да плати. Оспорва механизма на произшествието с довод, че не е ясно как е настъпил, че няма протокол за ПТП, няма посочване на размерите на препятствието.

Оспорва претенцията по основание и с довод, че е изпълнил задължението си за поддържане на процесния пътен участък, като твърди, че препятствие на пътя няма и преди датата на ПТП са извършвани по възлагане ремонтни дейности по локално платно на бул. „Цар Борис III“, но поради липса на яснота за точното местонахождение на препятствието е в невъзможност да привлече трето лице-помагач и да насочи обратен иск срещу него.

Релевира, че инцидента и вредите не се доказват от приложения снимков материал и излага съображения, че съдебно-автотехническа експертиза би била формално доказателство в случая. При тези доводи моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира за установено следното:

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. с чл. 49 от ЗЗД и във вр. с чл. 45 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на застрахователно правоотношение между него и собственика на увредения автомобил към датата на увреждането; факта на настъпване на пътния инцидент – в това 2 число, че на 31.03.2020г. в гр. София, по време на движение по локалното платно на бул.

„Цар Борис III“ в посока от Околовръстен път към бул. „Пенчо Славейко“ водачът на л.а.

„БМВ 630 GT“ с рег. № СВ 2323 НР преминал през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, намираща се в този участък от пътя; причинените вреди на автомобила и стойността им; вредите да са причинени от лице, на което ответникът е възложил работа; вредите да са причинени вследствие на противоправно деяние /бездействие/ при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно; причинна връзка между деянието и увреждането; заплащане на застрахователното обезщетение за отстраняване вредите на автомобила и неговия размер, както и че са били налице условията по гаранцията на автомобила за възстановяването му във фирмен сервиз, в това число автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години от датата на инцидента и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката това е условие за запазване на правата по гаранцията. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на конкретния извършител се предполага, като оборването на презумпцията е в тежест на ответника при условията на пълно обратно доказване.

В тежест на ответника, при доказване на горните обстоятелства от ищеца, е да докаже погасяване на задължението. В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, на които основава възраженията си, в това число, че е изпълнил задължението си по поддържането и ремонтирането на пътя и че преди датата на инцидента са извършвани по възлагане ремонтни дейности по локално платно на бул. „Цар Борис III“.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК и с оглед възраженията на ответника в отговора на исковата молба, като безспорни между страните и поради това ненуждаещи се от доказване, следва да бъдат отделени следните обстоятелства: принадлежността на процесния пътен - гр. София, локалното платно на бул. „Цар Борис III“ в посока от Околовръстен път към бул. „Пенчо Славейков“, в рамките на който се твърди, че е възникнал пътният инцидент, към общинската пътна мрежа; че между ищеца и собственика на л.а.

„БМВ 630 GT“ с рег. № СВ 2323 НР, има сключен валиден към датата на произшествието договор за застраховка „Каско“, клауза „П – пълно каско“ по полица № 0000856301, валидна към датата на произшествието; че настъпилото произшествие представлява покрит застрахователен риск; че в изпълнение на задължението си по този договор ищецът е заплатил на сервиза, извършил ремонта, обезщетение в размер на 1120.68 лева; че ищецът е сторил ликвидационни разходи в размер на 10.00 лева; че ищецът е отправил на ответника покана за плащане на процесното главно вземане, която е получена от последния на 23.01.2020г.

Указва на ищеца, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за наличието на условията условията по гаранцията на автомобила за възстановяването му във фирмен сервиз, в това число автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години от датата на инцидента, бил отремонтиран в официален сервиз на марката това е условие за запазване на правата по гаранцията.

Указва на ответника, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за 3 поставените му в доказателствена тежест обстоятелства.

По доказателствените искания на страните:

Приложените писмени документи са допустими, относими и необходими за правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат приети.

Основателно е искането на ищеца за допускане на съдебно-автотехническа експертиза, тъй като информацията, която ще бъде събрана чрез този способ за доказване, касае спорни обстоятелства по делото.

Искането за допускане на свидетел в режим на призоваване е основателно и необходимо за правилното решаване на делото, поради което следва да се допусне.

Съдебният състав намира, с оглед релевираните възражения, че към ищеца следва да се отправят указания да посочи точното място на инцидента и местонахождението на препятствието, като за процесуална икономия следва да се насрочи о.с.з. за разглеждането на претенцията.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца ЗАД „Армеец“ в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с препис за насрещната страна да уточнят точното място с посочване на номер или ориентир, където е настъпило произшествието и където се е намирало препятствието, през което се твърди, че е преминал водача на л.а. „БМВ 630 GT“ с рег. № СВ 2323 НР.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение в срок на указанията, исковата молба ще бъде върната.

ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.

ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни между страните, следните обстоятелства: принадлежността на процесния пътен - гр. София, локалното платно на бул. „Цар Борис III“ в посока от Околовръстен път към бул. „Пенчо Славейков“, в рамките на който се твърди, че е възникнал пътният инцидент, към общинската пътна мрежа; че между ищеца и собственика на л.а. „БМВ 630 GT“ с рег. № СВ 2323 НР, има сключен валиден към датата на произшествието договор за застраховка „Каско“, клауза „П – пълно каско“ по полица № 0000856301, валидна към датата на произшествието; че настъпилото произшествие представлява покрит застрахователен риск; че в изпълнение на задължението си по този договор ищецът е заплатил на сервиза, извършил ремонта, обезщетение в размер на 1120.68 лева; че ищецът е сторил ликвидационни разходи в размер на 10.00 лева; че ищецът е отправил на ответника покана за плащане на процесното главно вземане, която е получена от последния на 23.01.2020г.

ДОПУСКА на ищеца един свидетел при режим на призоваване за установяване на механизма на ПТП, а именно – Любомир Миланов Василев, ЕГН **********, който да бъде 4 призован на следния адрес: гр. София, ***, вх. 1, ап. 2, телефонен номер - ***, при депозит в размер на 50.00 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетеля по телефон, като призоваването се впише в списъка с посочване датата, часа и имена и подпис на служителя, извършил уведомяването.

ДА СЕ ИЗВЪРШИ служебна справка за вписан адрес на свидетеля.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетеля на всички адрес по делото, ако те са различни, като УКАЗВА, че когато свидетелят в продължение на един месец с най-малко три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден, не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят следва да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Ако се съберат данни, че свидетелят не живее на този адрес, да се посочи в съобщението кой е дал тези сведения и да се залепи уведомление веднага.