Решение № 60 от 22.06.2020, Административен съд - Ямбол

Р Е Ш

Е Н И Е № 60/22.6.2020 г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ЯМБОЛ, ВТОРИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ на единадесети юни 2020 год. в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

ЧЛЕНОВЕ

: ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

СТОЯН ВЪЛЧЕВ

Секретар В.Митева

Прокурор Р.Лефтерова като разгледа докладваното от съдия ВАНЯ

БЯНОВА-НЕЙКОВА

КАНД №39 по описа на 2020 г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, гр.Пловдив, ул.Янко Сакъзов“ №35, против

Решение №29/15.01.2020г. по АНД №1187/2019г. на Ямболски районен съд.Със съдебния акт е отменено НП № 133/19.08.2019г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” - Пловдив, с което на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите, на „ХИДРОСИСТЕМ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.К.и М.Т., е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение по чл.44, ал.1 от Закона за водите.С жалбата се твърди неправилност на съдебното решение като не се споделят доводите на съда за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на съдебното решение, респ. потвърждаване на издаденото НП.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касацията, редовно призовани не изпращат процесуални представители.Депозирали са писмени защити.

Участващият по делото прокурор от ЯОП намира жалбата за основателна, като счита противно на районния съд, че процесното административно нарушение е допуснато и е санкционирано по надлежен ред.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на

ЯРС е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че по повод прокурорска проверка, свързана със замърсяване на подземните води в промишлената зона на гр. *, на 17.04.2019г. е извършена проверка на производствената площадка на машиностроителен цех, стопанисван от „Хидросистем“ ЕООД – гр. *, находяща се на адреса на управление на дружеството в ***. При проверката се установило, че на производствената площадка е изградено водовземно съоръжение – тръбен кладенец, с подробно описани географски координати, вид и размери на шахтата и на видимата част, за което не било издадено разрешение за ползване. Водовземането посредством тръбния кладенец се осъществявало помпено, като подземните води от кладенеца се подавали във водопроводната мрежа на обекта и се ползвали за битови и производствени нужди.

Проверката на място била извършена в присъствие на законен представител на дружеството, като констатациите на проверяващите били отразени в съставен на място КП № СЛ 89–17.04.2019г. С оглед констатациите при проверката, на 20.05.2019г. в присъствие на законния представител на жалбоподателя е съставен АУАН № 113/20.05.2019г. за нарушение по чл.44, ал.1 от Закона за водите – водовземане без издадено разрешително за това. Впоследствие – на 19.08.2019г., въз основа на акта и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу дружеството е издадено НП, с което същото е санкционирано в хипотезата на чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите – за ползване на водни обекти, водностопански съоръжения и системи и изграждане на такива без необходимото основание и в отклонение от условията на разрешителното.

Съдът е приел, че НП следва да се отмени на процесуално основание, поради противоречие между вмененото нарушение и основанието за налагане на наказанието, което накърнява правото на наказаното лице да разбере за какво е ангажирана отговорността му. Извършил е анализ на разпоредбата на чл.39 от Закона за водите, според която използването на водите и водните обекти се осъществява чрез водовземане и чрез ползване на водния обект, във връзка с квалификацията на нарушението по чл.44, ал.1 от ЗВ, след който е преценил, че при тази хипотеза дружеството следва да се санкционира на основание чл.200, ал.1, т.1 от Закона за водите, а не в другата хипотезата на чл.200, ал.1, т.2 от същия закон за нарушение, което не му е вменено, а именно – за ползване на водни обекти, водностопански съоръжения и системи и изграждане на такива без необходимото основание и в отклонение от условията на разрешителното.Доводите на районния съд изцяло се споделят от касационната инстанция.

Санкция по чл.200, ал.1, т.1 от Закона за водите се налага за ползване на води без разрешително, съотв. санкция чл.200, ал.1, т.2 от

Закона за водите се налага за ползване на водни обекти, водностопански съоръжения и системи. Водовземане от подземни води е дейност по отнемане на води от водните обекти по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗВ и представлява ползване на води, какъвто е настоящият случай. Ползване на водния обект е всяка дейност в него, която, без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите(арг. от §1, т.25 от ДР на Закона за водите), каквато хипотеза не е налице в случая.

По изложените съображения решението на ЯРС следва да се потвърди.Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е

Ш И :

ОСТАВЯ В

СИЛА Решение №29/15.01.2020г. по АНД №1187/2019г. на Ямболски районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ не се чете

2.

/п/ не се чете