Решение № 1554 от 08.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1554 гр. Пловдив, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330107073 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, депозирана от Ж. М. П. срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 9000 лева, представляваща разликата между изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1000 лева и пълното дължимо в размер на 10 000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на настъпило на **г. на **път ** пътно-транспортно произшествие, причинено виновно от делинкветна К. П. А., водач на МПС лек авТ.обил марка и модел „**“ **, с рег. № **, по отношение на който е сключена застраховка „Гражданска отговорност на авТ.обилистите“ с ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция – **г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат съображения, че на ** г. на **път ** делинквентът К. П. А. в качеството му на водач на МПС лек авТ.обил марка и модел „**“ **, с рег. №**, извършвайки маневра – завой, е отнел предимството на движещия се направо мотоциклет марка „**“, с рег. № **, управляван от ищеца Ж. П., вследствие на което настъпил удар. За 1 реализираното ПТП бил съставен констативен протокол, от който било видно, че по отношение на лекия авТ.обил, управляван от делинквента, е сключена застраховка „Гражданска отговорност на авТ.обилистите“ с ответното дружество. Излагат се съображения, че вследствие на претърпяното ПТП ищецът е претърпял физически наранявания и психически дискомфорт.

Непосредствено след инцидента ищецът не могъл да се изправи, като с помощта на случайни минувачи, същият се е преместил на тротоара.

Делинквентът започнал да отправя вербални нападки към ищеца и да го обвинява за реализирането на ПТП. Изложеното довело да загуба на сън у ищеца и оставило траен белег в неговото съзнание. Досежно физическите увреждания на ищеца, се посочва, че същите се изразявали в контузия на лявото ходило, охлузване в дясната поясна област, охлузвания в областта на кръста и левия лакът, охлузвания и кръвонасядане в областта на долните крайници и съмнение за спукване на лявата петна кост, за които на същия било издадено съдебномедицинско удостоверение. Навеждат се доводи, че за възстановяване, вследствие на нанесените увреждания на ищеца, е следвало да измине период от месец и половина, в който същият е бил неработоспособен. В период от три месеца същият изпитвал интензивни болки, особено в лявата част на петата, което наложило шиниране на крака и ползване на патерица. Била необходима и ежедневна помощ от негови близки. Преживените психически травми дали отражения и върху количественото и качественото извършване на работа на ищеца. Във връзка с настъпилите увреждания на ищеца, същият депозирал молба при ответното дружество за заплащане на обезщетение, въз основа на която била образувана щета № ***. С писмо изх. № ** г. ответникът предложил страните да сключат извънсъдебно споразумение, като на ищеца да бъде изплатена сумата в размер на 1000 лева. Доколкото последният не бил съгласен, същият отправил искане за преразглеждане на случая, но от ответното дружество получил отговор, че размерът на обезщетението остава непроменен. На **г. ответникът изплатил на ищеца по банкова сметка сумата в размер на 1000 лева. Доколкото от страна на последния се определя размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лева, се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, с който се излагат съображения за неоснователност 2 на предявената искова претенция. Признава се, че ответникът е изплатил на ищеца сумата в размер на 1000 лева, която според същия е достатъчна за покриване на причинените му неимуществени вреди. Причинените травматични увреждания не обуславяли по-висок размер обезщетение, доколкото не се установявало от медицинската документация счупване или тежка травма, като ищецът отказал и хоспитализация. Предявеният иск се оспорва и по размер, доколкото претендираната сума в размер на 10000 лева не отговаря на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Доколкото според ответника главният иск се явява неоснователен, то така се явявала и акцеснорната претенция за заплащане на обезщетение за забава. С оглед изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена застрахователна полица № ** /л. 17/, от която се изяснява, че за периода 26.11.2021 г. – 25.11.2022 г., лек авТ.обил марка и модел „***“, с рег. №** е имал сключена гражданска отговорност на авТ.обилистите с ответното дружество.

От представената по делото застрахователна претенция от **г., депозирана от ищеца до ответното дружество, се установява, че последният е бил уведомен за настъпилото ПТП и претенцията на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение, респ. спазена е процедурата по чл. 380 КЗ.

По делото е приобщен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ** г. /л. 4/, от който се установява, че на **г. лицето К. П. А. в качеството му на водач на лек авТ.обил марка и модел „***“, с рег. № **, излизайки от прилежащ път и извършвайки маневра завой, е отнел предимството на движещия се по път се предимство направо мотор марка **, с рег. №**, управляван от ищеца, и го е блъснал, като е допуснал настъпване на ПТП с пострадали лица. В тази насока и с протоколно определение от **г., постановено по делото, е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството по механизма на настъпване на ПТП, а именно, че същото е настъпило по описания в исковата молба начин, както следва: на **г. около 17:50 часа на ** , лицето К.А., в качеството му на водачи на лек авТ.обил марка и модел „**“, с рег. № **, излизайки от прилежащия път и 3 извършвайки маневра завой, е отнел предимството на движещия се по път с предимство водач Ж. П., управляващ мотоциклет марка „**“, с рег. № **, вследствие на което е настъпил удар и на ищеца са причинени травматични увреждания.

От преводно нареждане от **г. на „**банка“ АД /л. 35/, се изяснява, че ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер на 1000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета **.

От приобщената по делото СМЕ, изготвена от вещото лице д-р М. Б. /л.

113 – л.127/ и от приобщената по делото медицинска документация /л. 5 – л.

16/, се изяснява, че вследствие на процесното ПТП, станало на **г., на ищеца са били причинени следните травматични увреждания: контузия на лявото ходило, охлузване в дясна поясна област, охлузвания в областта на кръста, охлузване в областта на левия лакът, охлузвания и кръвонасядане в областта на долните крайници, други повърхностни травми на глезена и стъпалото и други повърхностни травми на подбедрицата. Обичайният възстановителен процес при такъв вид травматични увреждания трае 25-30 дни, при благоприятен ход на същият и липсата па усложнения в неговото протичане.

Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие. При извършен преглед на **г. на ищеца е установено, че при изпъване на пръстите на лявото стъпало и насочването им надолу се чува изпукване и се появява болка в глезенната става по външната и повърхност и по долната повърхност на петата, освен това при завъртането и около оста на дясната длан в областта на китката се чува изпукване и пострадалият изпитва болка в основата на гривнената става. При извършеният преглед не се установява наличието на белези от рани или извършени операции.

Движенията в дясната гривнена става са в пълен обем, при завъртането и около оста се чува изпукване и пострадалият изпитва болка в основата на гривнената става. Движенията в лявата глезенна става са в пълен обем. При изпъване на пръстите на лявото стъпало и насочването им надолу се чува изпукване и се появява болка в глезенната става по външната и повърхност и по долната повърхност на петата.

В проведеното открито съдебно заседание на 09.01.2024 г., вещото лице д-р Б. посочва, че с оглед естеството на травмата, е възможно при влошаване 4 на времето и при промяна от топло на студено, да се получават епизодични болки в ставата.

В хода на съдебното дирене е приобщена и СПЕ, изготвена от съдебен психолог Ф. П. /л. 151 – л. 155/. От заключението по същата се установява, че към момента на проведената консултативно- диагностична среща, вещото лице е установило при ищеца наличие па психо-емоционални, поведенчески, когнитивни и физиологични елементи на симпТ.атична картина на посттравматично стресово разстройство, които са с неустойчив характер, неперсистиращи като интензитет и продължителност в посправмения период.

От посоченото следва, че наличните частични симпТ.атични прояви не се трансформират в посттравматично стресово разстройство. Състоянието на ищеца се тълкува като отшумяващ (към момента на психо-диагностичната среща на **.) Посттравматичен стресов епизод е с нисък интензитет.

Последствие от преживения посттравмен психо-емоционален и физически дискомфорт е повишената „ситуативна тревожност“, а именно неосъзната тревожност локализирана само в контекста на асоциативните ситуации, свързани с инцидента. Възстановяването след преживяно стресогенно събитие е строго индивидуално като интензитет и зависи от ресурсите на личността за адаптация, компенсация и темповете на отработване, както и от темпераментовите характеристики на човек. Преходните състояния, през които е преминал ищецът, съобразно гореописаните особености на личността, са със следната динамика: изживяването на състоянието, наподобяващо симпТ.атичната картина на кратковременен шок, с елементи на бързо преминаваща ступорна реакция, е било с продължителност от няколко секунди до няколко минути (непосредствено след удара). Постепенното отшумяване е придружено с вегетативни усещания на тремор и рактивност като объркване или плач с продължителност до няколко часа след стресогенното събитие. СимпТ.ите на посттравмен психо-емоционален и физически дискомфорт започват около месец - два след стресогенното събитие и съществуват (с нисък интензитет) до момента на психодиагностичната среща на **г. Повишената „ситуативна тревожност”, а именно неосъзната тревожност, локализирана само в контекста на асоциативните ситуации, свързани с инцидента на ПТП, породена от момента на инцидента на **., е налице и към до момента на психо-диагностичната среща на **. При настъпване на ПТП на **г. ищецът е изживял състояние, 5 наподобяващо симпТ.атичата картина на кратковременен шок с елементи на бързо преминаваща ступорна реакция, която е изразена като объркване, ниска вербална активност, включващо кратковременно замъгляване на съзнанието, довело до дисоциативна амнезия /в условия на съзнание/, частична скованост, частично мълчание, повишен мускулен тонус, инхибиране на рефлекторни реакции, липса на вербална комуникация с другите и реакция на външни стимули. Шокът предопределя неадекватност в оценката на случващото се в момента и малко след изживяването. След постепенно отшумяване на първичното шоково възприятие, мисловният поток се е нормализирал и събитието се е интерпретирало по нов, по-специфичен за типологичните особености на личността, начин. След нормализиране на когницията и психоемоционалното функциониране, ищецът е изживявал инцидента на **г. като заплаха за целостта на физическото и психическото си здраве. В заключение, вещото лице посочва, че у ищеца се установява наличие на солиден ресурс за справяне и компенсация при травматични събития, стресови и емоционално отрицателно оцветени ситуации. Въпреки този факт, психо-емоционалното състояние на ищеца е било уязвимо след травмата и във възстановителния период, именно поради възприемането на инцидента като заплаха за целостта на физическото и психическото здраве на личността му.