Определение № 501 от 08.12.2022, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 501 гр. Бургас, 25.11.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20222000500431 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по чл. 286, ал. 2 от ГПК: по частна жалба против разпореждане за връщане на касационна жалба.

Делото е образувано по частната жалба на С. М. С. от гр. С., ЕГН **********, ищец по гр. д. № 5211/2021 г. по описа на РС - Сливен против разпореждане № 592 от 10.11.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 450/2022 г. по описа на ОС - Сливен. Излага се недоволство от връщането на касационната жалба на жалбоподателя против определение № 594/24.10.2022 г. на ОС - Сливен като сочи, че са налице нарушения на материалния закон.

Посочва, че в касационната си жалба сочи допуснати процесуални нарушения на постановеното от ОС - Сливен определение № 594/24.10.2022 г. по повод осъждането му да заплати разноски по делото. Според жалбоподателя, въззивният съд незаконосъобразно позовавайки се на разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК е постановил връщане на касационната жалба против определение № 594/24.10.2022 г. Моли се разпореждането за връщане на касационната жалба да бъде отменено и да се постанови съдебен акт съобразно законовите разпоредби.

Депозирано е становище по частната жалба от страна на ответниците по гр. д. № 5211/2021 г. по описа на РС - Сливен С. И. И. и Т. М. И., и двамата от гр. С. - чрез процесуалния им представител адв. П. Сочи се, че разпореждането на съда е правилно и законосъобразно. Моли се за потвърждаване на разпореждането и оставяне на частната жалба без уважение. Страната се позовава на обстоятелството, че частният жалбоподател е платил присъдените от съда суми за направени разноски, поради което жалбата се явява неоснователна. Претендират се разноски пред 1 инстанцията - прилагат се договори за правна помощ за процесуално представителство на страните пред Апелативен съд - Бургас за всеки един от ответниците - общо в размер на 800 лв.

След преценка на доказателствата съдът съобрази следното:

Образувано е било производство пред РС - Сливен по повод искова молба на С. М. С. с правно основание чл. 415 от ГПК за сумата от 708.26 лв. против Т. И. и С. И.

След първоначално оставяне на исковата молба без движение от страна на съда и изпълнение указанията на съда от страна на ищеца препис от исковата молба е била връчена на ответниците по чл. 131 от ГПК, които са представили отговор на исковата молба в срок чрез упълномощен процесуален представител - адвокат. Последвало е ново оставяне на исковата молба без движение с указание, че при неизпълнение в дадения срок исковата молба ще бъде върната на страната.

С разпореждане № 5343 от 27.05.2022 г. съдът е констатирал неизпълнение на дадените указания на ищеца и е постановил връщане на исковата молба и прекратяване на производството по гр. д. № 5211/2021 г. по описа на РС - Сливен.

Съобщението за разпореждането за прекратяване е било връчено на ищеца С. на 31.05.2022 г. С разпореждане от 16.06.2022 г. е отразено, че делото е прекратено и разпореждането за прекратяване е влязло в сила.

Съответно делото е било прономеровано и прошнуровано.

На 19.08.2022 г. по делото е постъпила молба от ищеца С., с която е поискал връщане на исковата молба и приложенията към нея.

На 18.08.2022 г. от страна на ответниците е постъпила молба, с която е направено искане за присъждане на направените от тях разноски поради прекратяване на производството по делото.

След постъпване на становище от страна на ищеца от 23.08.2022 г., в което е направено възражение, че договорените възнаграждения са за процесуално представителство по гр. д. № 5211/2021 г., а по делото липсват проведени съдебни заседания – т.е. – не е имало осъществено процесуално представителство, съдът се е произнесъл с определение № 2499 от 28.09.2022 г., с което е уважил искането и е присъдил разноски в полза на ответницата.

Констатирано е, че двамата ответници са депозирали по делото ОИМ чрез упълномощен процесуален представител като за това са заплатени възнаграждения съответно в размер на 300 и 800 лв. Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който се приключва производството по делото съдът се произнася и по искането за разноски. Съобразно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяването на делото, какъвто е настоящият случай. Констатирано е, че ищецът не е направил възражение за прекомерност и съдът е присъдил пълните размери на договорените и платени възнаграждения: на Т. И. - 300 лв. и на С. С. - 500 лв. Впоследствие са били 2 издадени и изпълнителни листи.

Определение № 2499/28.09.2022 г. е било обжалвано от ищеца С. пред окръжния съд, по повод което е било образувано ч. гр. д. № 450/2022 г.

Окръжният съд се е произнесъл с определение № 594 от 24.10.2022 г. , с което е оставил частната жалба на С. С. без уважение и е потвърдил определението на районния съд. Съдът е отчел, че двамата ответници са ангажирали процесуален представител, на когото са заплатили възнаграждение - съответно - направили са разноски по повод заведеното срещу тях дело. По този начин е осъществена правна защита по повод воденото против ответниците дело. Платените възнаграждения са в минималните им размери. Производството е било прекратено по чл. 129 от ГПК и на осн. чл. 81 от ГПК при прекратяването на производството съдът дължи произнасяне по разноските. На осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК на ответниците се дължат разноски при прекратяване производството по делото и поради предизвикания от ищеца спор. Посочено е, че определението не подлежи на обжалване.

На 31.10.2022 г. по делото е постъпила касационна жалба от страна на ищеца С. против Определение № 594/24.10.2022 г. на ОС - Сливен на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 280, ал. 2 от ГПК и във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК до Върховния касационен съд.

С разпореждане № 592 от 10.11.2022 г. на ОС - Сливен - предмет на обжалването с частната жалба до Апелативен съд - Бургас, е констатирано, че цената на иска пред РС е 708.26 лв., поради и което на основание чл. 274, ал.

4 във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК определението на ОС не подлежи на касационно обжалване и подадената против него касационна жалба се явява недопустима и следва да бъде върната, поради и което е постановено връщане на касационната жалба на С. С. против определението на ОС № 594 от 24.10.2022 г.

Жалбата против разпореждането на окръжния съд е допустима депозирана е от надлежна страна в производството пред първоинстанционния съд в законоустановения срок.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна. Депозирана е била касационна жалба против въззивното определение на окръжния съд по повод жалба против определение на първоинстанционния съд по чл. 248 от ГПК за допълване на акта за прекратяване в частта относно разноските, на които ответниците И.и имат право на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК при прекратяване производството по делото. Съответно - касационната жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГП във връзка с чл. 274, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК е била върната, тъй като определението не подлежи на касационно обжалване с оглед размера на цената на предявения иск по делото пред РС – под 5 000 лв. Определението за допълване касаещо разноските съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК следва режима на обжалване на основния акт: - т.е. – в процесния случай въззивното определение на

3 окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, както е отразено и в него – Определение № 594/24.10.2022 г. Постановеното разпореждане на окръжния съд с оглед на изложеното за връщане на касационната жалба против това определение на ОС - Сливен е правилно и законосъобразно.

Ето защо частната жалба на С. М. С. против разпореждането на ОС - Сливен за връщане на касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

В полза на ответниците по предявения иск - С. И. и Т. И. с оглед депозиране на отговор - становище от тяхна страна по частната жалба на С.

С. следва да бъдат присъдени направените от същите по този повод разноски, за които са налице надлежни доказателства по делото - представени договори за правна помощ на надлежно упълномощен процесуален представител чрез който е изготвен отговора – 2 бр. договори – л. 11 и 12 по делото. Установено е заплатено възнаграждение в размер на по 400 лв., което е на установения минимум по чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, по повод частна жалба. С оглед на това в тяхна полза следва да бъдат присъдени сумите от по 400 лв. на всеки един поотделно.

По гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. М. С. от гр. С., ЕГН **********, ищец по гр. д. № 5211/21 по описа на РС - Сливен против разпореждане № 592 от 10.11.2022 г. постановено по ч. гр. д. № 450/2022 г. по описа на ОС - Сливен, с която е върната касационната му жалба против определение № 594/24.10.2022 г. по ч. гр. д. № 450/22 г. по описа на ОС Сливен.

ОСЪЖДА С. М. С. от гр. Сливен, ЕГН **********, от гр. С. да заплати на Т. М. И. и С. И. И. сумите от по 400 /четиристотин/ лева на всеки един от тях поотделно, направени от тях разноски пред инстанцията, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4