Решение № 203 от 24.04.2023, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 2860/2021
- Вид
- Решение № 203
- Подписан
- 24.04.2023
- В сила
- 09.06.2023
- Състав
- КЕТИ МИХОВА КОСЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 - чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 - чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 - чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 - чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 - чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 - чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 - чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 - чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.286- чл.309 · Търговски закон
- чл. 286, ал. 3 · Търговски закон
- чл.286- чл.309 · Търговски закон
- чл.286- чл.309 · Търговски закон
- чл.286- чл.309 · Търговски закон
- чл.286- чл.309 · Търговски закон
- чл.286- чл.309 · Търговски закон
- чл.286- чл.309 · Търговски закон
- чл.286- чл.309 · Търговски закон
- чл.286- чл.309 · Търговски закон
- чл.286- чл.309 · Търговски закон
- чл.286- чл.309 · Търговски закон
- чл.286- чл.309 · Търговски закон
- чл.286- чл.309 · Търговски закон
- чл.286- чл.309 · Търговски закон
- чл.286- чл.309 · Търговски закон
- чл.286- чл.309 · Търговски закон
- чл.286- чл.309 · Търговски закон
- чл.286- чл.309 · Търговски закон
- чл.286- чл.309 · Търговски закон
- чл.286- чл.309 · Търговски закон
- чл.286- чл.309 · Търговски закон
- чл.286- чл.309 · Търговски закон
- чл.286- чл.309 · Търговски закон
- чл.286- чл.309 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 203 гр. Казанлък, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20215510102860 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове за парични вземания с правно основание чл.286- чл.309 ТЗ, чл.79 – чл.86 ЗЗД и договорните взаимоотношения на страните.
Ищецът „А.Б.Б." ЕООД, ЕИК: ***** моли съда да постанови решение, с което да осъди К. И. С., ЕГН ********** да заплати на „А.Б.Б." ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от юрк.
Й.Н. сумата 2 757.57 лв. (две хиляди седемстотин петдесет и седем лева и петдесет и седем стотинки), от които главница в размер на 1 422.18 лв.
(хиляда четиристотин двадесет и два лева и осемнадесет стотинки), договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 393.21 лева (триста деветдесет и три лева и двадесет и една стотинки) за периода от 30.04.2015 г. до 30.06.2016 г., обезщетение за забава в размер на законната лихва за върху главницата в размер на 942.18 лв. (деветстотин четиридесет и два лева и осемнадесет стотинки) за периода от 30.04.2015 г. до 23.02.2021 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в съда – 10.06.2021 г. до окончателно изплащане на вземанията, както и да осъди ответника да му заплати сторените в заповедното производство съдебни и деловодни разноски на обща стойност 415.45 лева (четиристотин и петнадесет 1 лева и четиридесет и пет стотинки).
Твърди, че на 20.03.2015 г. длъжникът К. И. С., ЕГН ********** е сключил договор за потребителски кредит 439841 с „К." АД, ЕИК *****, по силата на който е получил сумата от 1 500.00 лв. (хиляда и петстотин лева), която се съгласил да върне на 15 броя вноски по 129.65 лева всяка в срок до 30.06.2016 г., съгласно Приложение № 1 към договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование:
Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.
Приложените Общи условия и договор за потребителски кредит 439841 от 20.03.2015 г. установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно уговореното с договора. Договорът е действителен, сключен според повелителните норми на чл.10, чл. 11, чл. 22 от ЗПК.
На 20.03.2015 година, К. И. С., ЕГН ********** е получил по подадения от него при сключване на договор за задължение с идентификатор 439841 електронен адрес следните документа: общи условия за предоставяне на кредити, договор за потребителски кредит 439841, приложение 1 към договор за потребителски кредит 439841/20.03.2015 г., ведно със стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити /приложение 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК/. В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на заемодателя, неразделна част от договора за кредит, страните се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „К." АД.
Видно от Раздел VI, чл. 8 и Раздел X, чл. 5 от ОУ страните са постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с 2 неизпълнението му.
На основание Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ е уговорено правомощие на „К." АД да уведомява длъжника за забавата му чрез водене, включително чрез трети лица, на всякаква кореспонденция с кредитополучателя, да провежда с кредитополучателя телефонни разговори, да му изпраща телефонни съобщения, писма и стикери.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. „К." ЕАД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А.Б.Б." ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****.
Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 г.
Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Неизпълненото парично задължение, произтичащо от договор за потребителски кредит № 439841, сключен на 20.03.2015 г. /"договор за кредит"/ между „К." АД, от една страна, и К. И. С., ЕГН **********, от друга страна, за сумата в размер на 1 422.18 лв. /главница/ е факта, въз основа на който на дата 09.06.2021 година от страна на ищеца в настоящото производство, а именно „А.Б.Б." ЕООД, е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410, ГПК в общ размер на 2 757.57 лв. Претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост" от ОУ, неразделна част от договора за кредит при забавяне на плащането на погасителна вноска в размер действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по договора за кредит не е начислявана, съобразно изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
На основание чл. 78, ГПК претендира присъждане на направените в 3 настоящото производство разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 26, Наредба за заплащането на правната помощ.
Ответникът К. И. С. чрез назначения му особен представител адв. М. П. взема становище, че предявените искове са изцяло неоснователни и недоказани. Оспорва сключването на твърдения договор между страните, заявява, че в исковата молба не се твърди, че представеният договор е сключен от разстояние. Договорът не съдържа подпис на кредитополучателя, такъв няма и на Общите условия и други документи. Към исковата молба не са приложени никакви доказателства, че К. И. С. е подал заявление съгласно раздел III от приложените Общи. Няма данни дали ответникът е кандидатствал онлайн или по телефона. Няма доказателства, че е спазена като цяло процедурата, описана в Общите условия на кредитора. Няма каквито и да било доказателства, че сумата по кредита е отпусната, респективно усвоена от ответника.
Липсва основание да се приеме наличие на валидна облигационна връзка между ответника и „К."АД, вземането по която да е прехвърлено на ищеца по настоящото дело.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания между „К." ЕАД като цедент и „А.Б.Б." ЕООД като цесионер, но от приложения към исковата молба списък с вземания не е ясно дали това извлечение е именно извлечение от Приложение 1 към този договор - липсва каквото и да е обозначено за този факт.
Счита за недоказан факта на придобиване на вземането спрямо ответника от страна на ищеца по настоящото дело. Не се представят доказателства, че ответникът е уведомен по имейл за извършената цесия.
В делото, образувано по заявлението на „А.Б.Б." ЕООД за издаване на заповед за изпълнение е представено Уведомление до К. И. С. за извършеното прехвърляне на вземането спрямо него, изпратено на адрес: гр. ***** докато в чл. 12 от приложения договор за потребителски кредит № 439841/20.03.2015 г. е посочено, че кредитополучателят ще използва следният адрес за кореспонденция във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договора: гр. *****. Доказателства, че уведомлението е изпратено на 4 кредитополучателя на този адрес липсват. В този смисъл счита, че ответникът не е надлежно уведомен за твърдяното прехвърляне на вземането и на основание чл. 99, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите, то няма действие спрямо него, респективно предявените искове са неоснователни.
Твърди, че предявените осъдителни искове са неоснователни и като погасени поради изтичане в полза на ответника на предвидената в закона погасителна давност. Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се погасявали всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съобразно трайната съдебна практика вземанията за главница съставляват частични плащания, които се погасяват с общата петгодишна давност, течаща от дата на настъпване на изискуемостта на съответната погасителна вноска. В този смисъл най - късният момент, в който изтича давността за последната погасителна вноска от приложения Погасителен план е 30.06.2021 г.
Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ЧГД № 2295/2021 г. на 20.07.2021 г. и това е първият момент, в който е извършено действие от страна на взискателя, което е от кръга на действията, можещи да прекъснат течащата в полза на длъжника погасителна давност.
На основание погасяване по давност претенцията на ищеца е напълно неоснователна. Такава е и претенцията за лихви - както договорни, така и за забава. Съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Тези вземания са погасени и на отделно основание, тъй като за тях законът предвижда и по - кратка тригодишна погасителна давност.
Предявените искове били недоказани и по размер. Липсват доказателства ответникът да е правил някакви плащания по представения договор за кредит, но не се претендира пълния размер на отпуснатия кредит.
Неоснователно ищецът търси присъждането на разноски, направени в заповедното производство, което е недопустимо с оглед факта, че то е прекратено и издадената по него заповед е обезсилена. В този смисъл и претенцията за заплащане на законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК също е неоснователна до датата на подаване на исковата молба в съда, но поради 5 факта, че главницата е погасена по давност, такава не се дължи.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен договор за потребителски кредит № 439841/20.03.2015 подписан от "К." АД, като кредитор и неподписан от вписания в този договор като длъжник К. И. С., ЕГН ********** като кредитополучател. Съгласно чл. 12 от приложения договор за потребителски кредит № 439841/20.03.2015 г. кредитополучателят е посочил, че адресът му за кореспонденция във връзка с изпълнението и прекратяването на договора: гр. *****.
От съдържанието на чл.17 на същия става ясно, че той съставлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съдържанието на посочените в договора и представени по делото Общи условия на кредитора формулира понятието средство за комуникация от разстояние като всяко средство без необходимост от едновременното физическо присъствие на двете страни.
От съдържанието на договора не става ясно какъв е предметът на договора, той може да бъде установен от съдържанието на едно от приложенията към договора – Приложение № 1 „погасителен план“. Видно от Приложение № 1 „К." АД се е задължило да предостави на К. И. С. сума 1500 лв., която сума да бъде върната от кредитополучателя на 15 броя погасителни вноски, всяка от които в размер на 129,65 лв. Падежната дата на първата погасителна вноска е 30.04.2015 г., а последната на 30.06.2016 г. ЛП по кредита е 41,24 %, а ГПР – 50%. Общият размер на всички плащания е 1944,75 лв. Представени са неподписан от ответника стандартен европейски формуляр и Общи условия на кредитора "К." АД.