Решение № 23753 от 29.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23753 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110132618 по описа за 2025 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

29.12.2025 година

В

И М Е Т О

Н А град София

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На четвърти ноември две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Ася Георгиева

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 32618 по описа за 2025 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Производството е образувано по искова молба на „Т.С., със седалище и адрес на управление: гр. **********************, с ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори П.П. И М.Ц. исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против С. И. Ф., с ЕГН **********, от гр. ******************.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 12.03.2025 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника, по което било образувано гр.д. № 14378/2025 г. по описа на СРС, 155 състав, за сумата от общо 40,97 лв., от които: сумата от 33,16 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец януари 2022 г. до месец април 2024 г., сумата от 7,81 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 18.03.2022 г. до 05.03.2025 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. По повод на подадено възражение и дадени от съда указания, ищецът предявява настоящата искова претенция.

Твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 57, находящ се в гр. *********************, с абонатен № ******, за периода от месец януари 2022 г. до месец април 2024 г., но не е заплащал дължимата цена за посочения период, като задължението възлиза на общо 40,97 лева. Сочи се, че съгласно чл.

150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на С. И. Ф., че ответникът дължи на „Т.С. – гр. София сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 40,97 лв., от които: сумата от 33,16 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец януари 2022 г. до месец април 2024 г., сумата от 7,81 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 18.03.2022 г. до 05.03.2025 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. И. Ф., с който оспорва исковите претенции като недопустими и неоснователни.

Прави възражение за погасителна давност за периода от 01.01.2022 г. до 31.01.2022 г.

Оспорва притежаване на право на собственост или на ползване върху процесния недвижим имот, както и наличие на облигационно отношение между страните. Оспорва претендираната сума за дялово разпределение., в която насока излага подробни 2 съображения, позовава се на общите условия във връзка с издаването на фактури от ищеца.

Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни, претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 14378/2025 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 08.04.2025 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която С. И. Ф. е осъден да заплати на „Т.С. сумата от 33,16 лв. – главница за дялово разпределение за топлоснабден имот на адрес: гр. ******************, абонатен № ****** за периода от месец януари 2022 г. до месец април 2024 г., сумата от 7,81 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 18.03.2022 г. до 05.03.2025 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 12.03.2025 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 75 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на подадено възражение от длъжника и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “Т.С., ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск срещу длъжника.

Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С. на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т.С. и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

Видно от приетия като доказателство по делото договор от 14.05.2012 г., сключен между етажната собственост и ответното дружество, се установява, че последното се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сграда етажна собственост, в която се намира процесния отопляван недвижим имот, през процесния период.

От представения заверен препис от Договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за държавните имоти от 17.08.1995 г. се установява, че С. И. Ф. е придобил чрез покупко-продажба собствеността върху апартамент № 57, находящ се на адрес: гр. *********************.

От представения заверен препис от Акт за изключване на отопление от 19.10.1996 г. се установява, че за абонатен № ******, открит на името на ответника за процесния недвижим имот, е било извършено изключване на отоплението.

3

Като доказателства по делото са представени два броя изравнителни сметки за периодите от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. Видно от представената справка за абонат № ********* задълженията за периода от месец януари 2022 г. до месец април 2024 г. са в общ размер от 40,58 лв., от които: сумата от 33,16 лв. за главница и сумата от 7,42 лв. – лихва за забава.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че “Т.С. е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 57, находящ се на адрес: гр. *********************, на който адрес е открита партида на абонатен № ******. По делото не се спори, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот. Спори се относно наличието на облигационна връзка и дължимостта на суми за топлинна енергия за дялово разпределение.

Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния период.

Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез 4 индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да заплащат топлинната енергия по съответния ред.

Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия за дялово разпределение в твърдяното количество за процесния период. Видно от събраните по делото писмени доказателства за процесния имот е разпределена енергия на стойност от 33,16 лв.

Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана за процесния имот за претендирания размер от 33,16 лв., поради което претенцията следва да бъде уважена като основателна.

По отношение на направеното от ответника възражение за погасителна давност в подаденото възражение срещу заповедта по чл. 410 от ГПК, съдът намира следното: Съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок, съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД.

Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия, действали към момента на възникване на задълженията в началото на претендирания период, месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 12.03.2025 г. тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение на вземането до месец декември 2021 г. включително, като вземането за месец януари 2022 г., което е станало изискуемо в средата на месец март 2022 г., както и вземанията след тази дата, не се считат погасени по давност. Доколкото се претендират вземания с начален момент месец януари 2022 г., то направеното възражение се явява неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.