Решение № 4498 от 30.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4498 гр. Пловдив, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20245330117643 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.22 ЗПК, чл.19, ал. 4 ЗПК и чл.

143 ЗЗП.

Ищецът З. А. З. твърди, че на ***. е сключил договор за паричен заем № ***, по силата на който получил сумата 800 лв. при ГПР 49,055 %. Поддържа се, че в договора била уговорена неустойка в размер на 239,48 лв., която съгласно чл. 8 се дължала от ищеца, в случай че не предостави обезпечение по кредита в определения за това срок.

Твърди се, че клаузата за неустойка е нищожна, тъй като е уговорена извън присъщите й функции и противоречи на добрите нрави, а освен това не е включена в ГПР по кредита, с което е заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Предвид това се излага становище, че тя е нищожна. Искането е да се прогласи нищожността на клаузата за неустойка.

Ответникът „Креди йес“ ООД в писмения си отговор не отрича сключването на договора за кредит. Поддържа, че искът е неоснователен, тъй като неустойката не следва да се включва в ГПР, поради което клаузата е действителна. Излага подробни съображения за това. Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено следното:

Процесният договор за потребителски кредит с №*** бил сключен между страните на ***. По силата на същия З. получил заем в размер на 800 лева, която сума следвало да бъде върната на дванадесет седмични погасителни вноски, съгласно 1 приложен погасителен план /лист 27- 34/ . Определен бил фиксиран лихвен процент от 40,08 пункта и годишен процент на разходите - 49,055 пункта / лист 33/.

В чл.6 от договора било уговорено, че кредитополучателят ще предостави обезпечение чрез поръчител /поръчители/ отговарящ на условията по чл.10, ал.2, т.1 от общите условия към договора, а именно: две физически лица, всяко от които да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000 лв. съгласно справочните данни от НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки през последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“; както и по активни така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. Това обезпечение задължително се придружавало и от ще едно, което можело да бъде: ипотека върху недвижим имот; особен залог върху движимо имущество; банкова гаранция; или ценна книга /който способ бил избран в конкретния договор/. Според чл.8 от договора това обезпечение следвало да се предостави от заемополучателя в срок от три дни от сключването. В случай на неспазване на срока или предоставяне на обезпечение, което не отговаря на изискванията посочени по-горе кредитополучателят дължал неустойка в размер на 239,48 лв., която се плащала разсрочено, съобразно погасителния план / лист 34/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между страните сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Фактът на сключване на договора и получаване на заемната сума не е спорен между страните.

Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.

Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.

Уговорената в договора неустойка е дължима не при забава в изпълнението на основното задължение, а при неизпълнение на акцесорно задължение, което е свързано със задължение да се предостави обезпечение на кредитодателя по реда на чл.6 от договора. Тази клауза обвързва кредитополучателя с отговорност не за неизпълнение на основното задължение – да върне заетата сума и заплати лихва, а с неизпълнението на акцесорно задължение – да бъде предстовено обезпечение. От начина по който е уредено това задължение може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения кратък срок информация, а срокът за предоставяне е кратък. Такъв срок е препятствие за изпълнението на поетото задължение, тъй като изискванията свързани с предоставяне на бележка от работодател и кредитната история на поръчителя и данните за това има ли сключени други кредити изискват време. Освен това подобна 2 информация заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. Така се цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката предвидена в чл.4 ал.2 от договора. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. Освен това съдът намира, че при размер на неустойка от 239,48 лв., който е 30 % от предоставената главница, без този разход да е отразен в ГПР по кредита е била нарушена разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, която ограничава ГРП, като определя, че той не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва.

Това е допълнителен аргумент в полза на извода, че неустойката в случая е определена в отклонение от присъщите и функции. Това прави клаузата уреждаща неустойката неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като тя е уговорена във вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск относно нищожност на неустойката е основателен и следва да се уважи.

По разноските:

Оттветникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 50 лв. /25,56 евро /държавна такса.

Пълномощникът на ищеца - адв. Е.И. е предоставил безплатна защита, като претендира възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС. Ответникът е направил възражение относно прекомерност на претендираната сума. Съдът намира, че в случая нито правната нито фактическа сложност на делото са високи, нито обемът на предоставената защита предполага определяне на възнаграждение в подобен размер.

Поради това счита, че следва да определи същото на 240 лв. / 122,71 евро/ с ДДС.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА, на осн. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.19, ал.4 и 5 ЗПК и чл.26, ал.1 ЗЗД, като противоречаща на закона, по иска предявен от З. А. З. ЕГН ********** с адрес *** в против „Креди йес“ ООД, ЕИК 200688545 със седалище и 3 адрес на управление гр.Хасково, ул. „Лозарска“ №12, клаузата на чл.8 от договор за потребителски кредит №***/***., с която е уговорено заплащане на неустойка в размер на 239,48 лв. / 122,44 евро/.

ОСЪЖДА „Креди йес“ ООД, ЕИК 200688545 да заплати на З. А. З. ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 25,56 евро / 50лв./ деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Креди йес“ ООД, ЕИК 200688545 да заплати на адвокат Еднолично адвокатско дружество „Е.И.“, булстат *** с адрес: ***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 122,71 евро /240 лв./ с ДДС представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4