Решение № 340 от 12.06.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Благоевград, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Емилия Дончева при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20221200500967 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 266/12.10.2022г., постановено по гр.д. № 1341/2021г. по описа на РС П., с което е отхвърлен като неоснователен иск с прано основание чл. 59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване, е депозирана пред ОС Благоевград, въззивна жалба от А. М. С., ЕГН **********, от гр. П.- ищец пред първоинстанционния съд.

С въззивната жалба са навадени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, поради противоречие с материалния и процесуалния закон.

Навеждат се доводи и за необоснованост на същото от събрания доказателствен материал, като се твърди че съдът не е обсъдил събраните доказателства нито поотделно, нито в тяхната съвкупност, като същите са интерпретирани превратно от решаващия състав- в насока, обслужваща единствено и само тезата на ответника по иска, поради което съдът е стигнал до погрешни правни изводи. Поддържа се, че съдът не е изпълнил процесуалното си задължение да обсъди всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, да прецени дали те са достатъчни за обосноваване основателността на исковите претенции и правилно ли са приложени относимите към казуса правни норми. Навадени са доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, основани на твърденията че съдът е обърнал изцяло доказателствената тежест в процеса и то в нарушение на собствения си доклад по чл. 146 от ГПК.

1

Поддържа се с въззивната жалба, че първоинстанционния съд е изградил изводите си на превратно обсъждане на събраните доказателства по спора, обслужващи едната страна, като за част от изводите си съдът не излага убедителни мотиви. Оспорват се изводите на съда, че по делото е останал недоказан източникът на средствата по банковата сметка, от която е направено плащане на дълга на ответника при ЧСИ, а от там извода че не е налице обедняване на ищцата с претендираната сума от 11 450лв. Сочи се с въззивната жалба че безспорно е установено по делото, че превода на сумата е извършен от сметка, на която А.

М. С. е титуляр, поради което следва да се презюмира че паричните средства са собственост на титуляра на сметката. Именно поради лични характер на средствата по банковите сметки на физически лица, със действащия СК същите са изключени от режима на СИО, поради което изводите на съда са лишени от правна и от житейска логика.

Възразява се с въззивната жалба че при нарушение на съдопроизводствените правила по ГПК, съдът е възложил на ищцата да доказва произхода на средствата по банковата и сметка, въпреки че ответника е навел твърдение, че сумата която е платена от сметката на ищцата, е предоставена на А. М. С. от К. Ш.. Поддържа се с въззивната жалба, че след като ответника твърди че паричните средства по сметката на А. М. С. са негови, то на ответника по делото следва да е и и тежестта да докаже това свое възражение. Като е приел че тежестта на установяване на това обстоятелство е върху ищцата по делото, съдът неправилно и отхвърлил предявения иск, след като е счел същият за недоказан.

Оспорва се с въззивната жалба извода на състава на РС П. при разглеждане на делото като първа инстанция- че липсват индиции досежно лошо финансово състояние на ищцата, което да е резултат от извършения банков превод на сумата от 11 450лв. за погасяване на задължението на ответника по изпълнителното дело, поради което съдът е счел че не се доказва настъпване на обедняване на ищцата. С жалбата са развити съображения, че с факта на превеждане на сумата от банковата сметка, по сметката на ЧСИ, намалява е имуществена сфера на ищцата и е настъпило за нея обедняване. Същевременно- от събраните пред РС П. доказателства установява се по несъмнен начин, че сумата преведена по сметката на ЧСИ, за погасяване на задължение на ответника като длъжник по изпълнителното дело, като след погасяване на задължението чрез извършеното от ищцата плащане, то безспорно е че ответника се е обогатил до размера на платената сума, тъй като същата е отпаднала като негово задължение към кредиторите му, поради което безспорно е установена и причинно- следствената връзка между обедняването на ищцата и обогатяването на ответника, поради което са били налице всички предпоставки за уважаването на предявения иск по чл. 59 от ЗЗД като основателен.

Излагат се доводи с въззивната жалба, че ирелевантно по делото е обстоятелството изследвано от първоинстанционния съд- дали ответника е имал открита сметка в „О...“ А., както и дали в нея е имало достатъчно парични средства за покриване на задълженията му по изпълнителното дело. Достатъчно е че в тази насока успешно е било проведено от ищцата доказване че сумата е преведена по сметката на ЧСИ, именно от банковата сметка в „О...“ А. на нейно име, както и че не се установява ответника да е внасял суми по банковата 2 сметка на ищцата. Поддържа се, че доказване на внасяне на парични суми по сметката на въззивницата може да бъде извършвано само с писмени доказателства и недопустимо е да се извършва чрез събирането на гласни доказателства.

Предвид на изложеното, иска се от въззивния съд с депозираната въззивна жалба от А. М.

С., да бъде отменено обжалваното решение на РС П., като вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да уважи предявения иск по чл. 59 от ЗЗД като основателен, за пълния му претендиран размер, ведно със законната лихва върху дължимата сума, от датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане на дължимото.

Претендират се и направените разноски пред въззивната инстанция.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В предвидения в чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор от насрещната страна- К. В. Ш., ЕГН **********, от гр. П.- ответник пред първоинстанционния съд, чрез процесуалния му представител – адв. Г. К., с който се изразява становище че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Излагат се доводи, че доказването на произхода на парите преведени по банков път по сметката на ЧСИ, не означава доказване на мястото, в което същите са на съхранение. Съдът е задължил ищцата да докаже че паричната сума от 11 450лв. е съществувала по сметката на А. М. С. преди превода, с оглед наведените от ответната страна твърдения, че тази сума е била дадена на ищцата от ответника, за да бъде внесена и преведена през нейната банкова сметка по сметката на ЧСИ, тъй като ответникът не е имал такава в „О...“ А.. След като ищцата твърди че тази сума е била нейна и по банковата сметка на която е титуляр и преди това, то с оглед разпределената доказателствена тежест, нейно е било задължението да докаже този факт, а такова доказване пред първоинстанционния съд не е било успешно извършено, тъй като останало е неустановено че сумата 11 450лв. съставлява лични парични средства на А. М. С..

С писмения отговор на въззивната жалба са наведени възражения, че от събраните по делото доказателства пред първоинстанционния съд, останала е недоказана и причинно следствената връзка между обедняването на ищцата и неоснователното обогатяване на ответника, като не се установява че това е станало за нейна сметка.

Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че с оглед заявените от страните позиции по делото, релевантен за спора е бил и факта дали ответника е бил титуляр на банкова сметка в „О...“ А., поради което и този факт е подлежал на доказване, съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, както и дали същият е разполагал с парични средства за да погаси задължението си по ИД № 635/2011г. по опис на ЧСИ В. Т..

Излагат се доводи от въззиваемата страна, че по делото пред първоинстанционния съд са останали недоказани юридическите факти, относими към хипотезиса на нормата на чл. 59, чл. 55 и чл. 102 от ЗЗД, поради което предявения иск правилно е бил отхвърлен от съда като неоснователен.

3

Излагат се правни доводи с отговора на въззивната жалба, че според твърденията на ищцата, чрез извършеното плащане тя е извършила заместване в дълга на К. Ш. по реда на чл. 102 от ЗЗД, поради което същата се е суброгирала в правата на удовлетворения кредитор и поради това е предявила регресен иск срещу Ш. за заплащане на платената сума, с която тя е обедняла, а той се е обогатил за нейна сметка. Възразява се от въззиваемата страна, че не е изпълнен фактическия състав на чл. 102 от ЗЗД, тъй като ищцата е следвало да поиска и да получи съгласие за извършеното плащане вместо длъжника, от неговия кредиторвзискателят по изпълнителното дело, като такова съгласие, което следва да е задължително в писмена форма, няма данни да е искано и получено от кредитора на въззиваемия. Поддържа се че заместването в дълг съставлява облигационно отношение, поради което същото следва да бъде извършено в писмена форма, а такива доказателства по делото не са представени.

Липсва и правно основание за ищцата, да встъпи в дълга на ответника, като плати вместо него дълга му към неговия кредитор. Липсват доказателства за законови основания поради които ищцата да е платила задължението по чужд дълг, след което да е настъпило заместване в дълг по смисъла на чл. 102 от ЗЗД. А. М. С. не е била задължена за дълга на К.

В. Ш., като не са представени доказателства между тях да са съществували облигационни отношения, поради което липсва договорна отговорност във връзка с извършеното плащане на чужд дълг. Излагат се доводи, че за да замести кредитора на ответника чрез заместване в дълг, при плащане при условията на чл. 74 от ЗЗД, то следва да се установи основание за плащане на чуждото задължение, а такова липсва. Според поддържаното от въззиваемата страна, липсва и съгласие на кредитора за заместване по отношение на дълга на Ш.. Поради липсата на доказано договорно или законово основание за заместване в дълга, както и липсата на съгласие за това от страна на кредитора, недоказано е по делото встъпване в дълга на Ш. от страна на ищцата А. М. С., както и суброгирането и в правата на удовлетворения кредитор.

Отделно развити са правни съображения с отговора на въззивната жалба, че пред първоинстанционния съд са събрани убедителни писмени че ответника е бил платежоспособен, като е разполагал с дължимата сума за погасяване на дълга му по образуваното срещу него изпълнително дело. Доказва се, че той е предал сумата от 11 450лв. на ръка на ищцата, за да ги внесе тя по сметката на ЧСИ, чрез превод от нейната банкова сметка в „О...“ А., тъй като така е било най- удобно и бързо с оглед приложението на нормата на чл. 433 ал. 3 от ГПК за вдигане на наложените запори.

От въззиваемата страна, поддържа се че не се доказва по делото обедняването на ищцата, за смета на обогатяването на ответника, тай като същата не е успяла да докаже че сумата от 11 450лв. е била на разположение по банковата сметка и преди това. Платежният документ представен по делото, е бил оспорен от ответната страна, тъй като същият не е съдържал датата на която е бил издаден, както и подписа на служителят който го е съставил.

Изложени са доводи с отговора на въззивната жалба, че лишено е от житейска логика ищцата да е заплатила дълга на К. Ш. към банката кредитор по образуваното изпълнително дело, след като от събраните пред РС П. писмени доказателства, установява се по несъмнен 4 начин че Ш. е сключил договори за заем, като е получил пирични суми които са били достатъчни за погасяването на дълга му към банката по ИД № 635/2011г. по опис на ЧСИ В.

Т.. В този смисъл недоказано е твърдението на ищцата с ИМ по делото, че ответника е бил неплатежоспособен, поради което е възникнало и основанието за валидно заместване в дълга му чрез плащане на неговото задължение към банката кредитор.