Решение № 125 от 10.02.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 1627/2019
- Вид
- Решение № 125
- Подписан
- 10.02.2020
- Състав
- ДАНИЕЛА ИЛИЕВА ПИСАРОВА, СВЕТЛАНА ТОДОРОВА КИРЯКОВА, ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА ХЕКИМОВА
Други актове по делото
- Определение № 3965 от 31.10.2019 · ДАНИЕЛА ИЛИЕВА ПИСАРОВА, СВЕТЛАНА ТОДОРОВА КИРЯКОВА, ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА ХЕКИМОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1, изр.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, предложение второ · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предложение второ · Закон за задълженията и договорите
- чл.75, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.93 · Закон за задълженията и договорите
- чл.93, ал.2, предл.първо · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….2020г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА при участието на секретаря Нели
Катрикова, като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№1627/2019г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 ГПК, образувано по ВЖ вх.№55568/29.07.2019г. на К.Д.Д., чрез адв.М.К., срещу решение №3155 от 10.07.2019г., постановено по ГД №15976/2018г. на 21 състав на ВРС, с което съдът е отхвърлил предявения от К.Д.Д., ЕГН **********,***, срещу „Билдинг Стройгруп“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Странджа № 2, ет.4, ап.12, иск за осъждане на ответника да заплати сумата 2 000 евро, на неосъществено основание по повод предварителен договор от 05.07.2018г. за покупко – продажба на недвижим имот, сключен при отлагателно условие, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 55, ал.1, пр.2-ро вр. чл.86 ЗЗД.
С въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
В жалбата се твърди, че между страните е бил проектиран предварителен договор за строеж и покупко-продажба на недвижим имот, по който ищецът бил купувач, а ответното дружество – продавач. По същия страните признават, че е заплатена от ищеца авансово /преди подписване на предварителния договор/ сумата от 2 000 евро.
Същевременно, в договора страните били уговорили, че се дължи първа вноска от 30% от стойността по покупко-продажбата в размер на от 43 900 евро, или сумата от 13 170 евро, които следвало да бъдат заплатени до 20.07.2018г. Приели също в чл.4, ал.4 от ПД /предварителен договор/, че ако сумата не бъде заплатена в срок съобразно уговорения начин /по банкова сметка ***/, то договорът няма да породи действие. Твърди се, че остатъка до първата вноска над платените 2 000 евро не били заплатени в срока по банковата сметка на ответното дружество тъй като управителят му отказал плащане по този ред. Твърди се, че поради това договорът не е породил действие между страните. Въззивнитък счита, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на св.Д, съпруга на ищеца, от която тези обстоятелства се установявали пълно и непосредствено. Твърди се, че съдът е следвало да даде вяра имайки предвид, че отношенията по подписване на ПД са възникнали между управителя на ответното дружество от една страна и от друга страна ищецът и съпругата му. Поради неотчитане на тези показания съдът достигнал до погрешни изводи за останалите релевантни за спора обстоятелства и до неправилни крайни правни изводи по спора. Въззивникът сочи, че съдът е следвало да цени тези показания във връзка с всички останали, а такива били ангажирани за осъществяване на фактите от значение за основателността на иска.
Твърди се, че по делото са били представени договор за банков ипотечен кредит с ЦКБ АД за закупуване точно на имота, предмет на предварителния договор, за сумата по договора; нот.акт №26/06.08.2018г. на нотариус С Д за учредяване на договорна ипотека върху имот на ищците именно по повод обезпечаване договора за кредит както и молба с нот.заверка на подписите от 24.08.2018г. на нотариус А М за заличаване на вписаната ипотека. Твърди се, че тези доказателства сочат на намерението на ищеца да закупи имота по предварителния договор като неплащането на остатъка от първата вноска е нелогично с оглед последователното поведение на ищеца, което сочи на волята му да закупи имота. Единствена причина за липсата на изпълнение задължението за заплащане на вноската е отказа на ответника да приеме плащане по банков път. Изслушаният по делото свидетел и неговите показания сочат на логична връзка между извършените действия по осигуряване на кредитиране от ищеца и проектираната покупка. Поради изложеното въззивникът счита, че искът с правно основание чл.55, предложение второ от ЗЗД се явява доказан и основателен като съдът неправилно е отхвърлил същия. Изводът на съда, че платената сума от 2000 евро е задържана неустойка по договора от продавача въззивникът сочи, че е неправилен. Съдът е излязъл извън предмета на делото като се е произнесъл по незаявено възражение. Въззивникът твърди, че формално не е правено възражение от ответника, а са навеждани единствено твърдения за неустоечния характер на платеното въз основа на договора за депозит. Сочи, че насрещните твърдения на ответника не са упражнени надлежно чрез иск или възражение за да бъдат отчетени от съда доколкото се основават на друго /незаявено с исковата молба/ правно основание. Твърди се, че отношенията по повод договора за депозит са приключили с подписване на предварителния договор на 05.07.2018г. независимо, че влизането му в сила е било под отлагателно условие. Единствено задължение по договора за депозит е подписването на предварителния договор, което е сторено от ищеца. Поради това ищецът не дължи неустойка по този договор доколкото е изпълнил ангажиментите си по него с подписването на ПД. Решението е неправилно и поради липсата на доказателства за трансформиране на сумата по депозита в част от вноска по договора. Твърди се, че фактът на плащане на сумата от 2000 евро при подписване на ПД е удостоверен в самия текст на договора. Въззивникът твърди, че неправилно съдът е изградил правните си извод не въз основа на главно и пълно доказване на фактите от ответника, а въз основа на предположения. Твърди, че по делото липсват доказателства, че платеният депозит по договора за депозит е предаден от ищеца като част от първата вноска по предварителния договор.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на БИЛДИНГ СТРОЙГРУП ООД, чрез адв.Т.Н. –С. от ВАК, за неоснователност на жалбата. Поддържа се твърдение, че ответното дружество е доказало изцяло тезата си, че сумата от 2000 евро е заплатена от ищеца не въз основа на ПД, а въз основа на договора за депозит от 05.06.2018г. Твърди се, че пак от свидетелските показания на св.Д се установява, че ищецът е направил еднократно плащане на сумата от 2000 евро през юни 2018г. /не през юли същата год./ Твърди се, че до 20.07.2018г. сключеният на 05.07.2018г. договор не е обвързвал страните тъй като е имало поставено условие за допълнително плащане.
Поради неизпълнение на условието за доплащане, предварителен договор не е сключен валидно между страните, което правилно е съобразено и от съда.
Ответното дружество е удържало сумата по депозита като неустойка. Тъй като правоотношението по ПД не е възникнало, не е налице един от елементите на чл.55, предложение второ от ЗЗД. Не отговаря на истината твърдението на ищеца, че дружеството отказало плащане по банков път на уговорената първа вноска.
Напротив, твърди се, че такова плащане е било дължимо от ищеца до 20.07.2018г., но не е извършено. Отпуснатата по банковия кредит сума е била разполагаема едва през м.08.2018г., а плащането е следвало да бъде извършено до 20.07.2018г.
Претендира се недължимост на сумата, съответно неоснователност на иска.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца адв.К. поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, чрез адв.Т.С., оспорва същата на изложените в отговора на жалбата основания.
За да се произнесе по спора въззивният съд съобрази, че производството е образувано по иск на К.Д.Д., ЕГН **********, срещу „Билдинг Стройгруп“ООД, ЕИК *********, гр.Варна, за осъждане на ответника да заплати сумата от 2000 евро, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда – 23.10.2018г. до окончателно заплащане на задължението, съставляващо заплатена от ищеца на неосъществено основание цена по повод предварителен договор от 05.07.2018г. за покупко – продажба на недвижим имот, при твърдения, че същия не е породил действие за страните, на осн. чл.
55, ал.1, пр.2-ро вр. чл.86 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че страните са сключили предварителен договор за покупко –продажба на недвижим в гр. Варна, на 05.07.2018г., по силата на който ответникът поел обещание да продаде на ищеца недвижим имот на стойност от 43 900 евро. Сочи се, че по силата на договора била уговорена първа вноска в размер на 13 170 евро, платима до 20.07.2018г., като заплащането на първата вноска било уговорено от страните и като отлагателно условие за влизане в сила на предварителния договор, на осн. чл. 25 ЗЗД. Твърди се, че процесната сума от 2 000 евро съставлява частично плащане от първата вноска по предварителния договор, а останалата част от задължението не било изпълнено от ищеца поради настояване на представляващия ответника да бъде заплатено в брой в нарушение на Закона за ограничаване плащанията в брой. При тези твърдения и предвид несбъдване на отлагателното условие за влизане в сила на предварителния договор, ищецът намира сумата от 2000 евро за платена на неосъществено /отпаднало/ основание, поради което търси осъждане на ответника да заплати същата. С уточняващата си молба ищецът поддържа, че поради поставеното в предварителния договор модалитетно условие за пораждане действието на договора след заплащане на първата вноска от купувача, поради неизпълнение на условието, договорът не е породил действие между страните. Поради това и платеното предварително във връзка с договора се дължи на неосъществено основание.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Предявеният иск се оспорва като се излагат възражения, че на посочената в исковата молба дата на сключване на предварителния договор 05.07.2018г. между страните не е валидно възникнало облигационно правоотношение предвид това, че същия не е подписан от съпругата на ищеца – П. Д, която към момента на депозиране на исковата молба не била и потвърдила пред ответника действията на съпруга си. Сочи се, че страните са били валидно обвързани по договор за депозит от 05.06.2018г., по силата на който ищецът поел задължение в срок до 04.07.2018г. да сключи предварителен договор с ответника за покупко – продажба на недвижим имот, но в посочения срок такъв договор не бил сключен. Плащането на сумата от 2000 евро представлявало гаранция по договора за депозит от 05.06.2018г., като същия предвиждал и уговорена неустойка, съобразно която в случай, че в посочения в договора срок купувачът не изпълни задължението си да сключи предварителен договор, то той губи предадената гаранция, като неустойка за неизпълнение задължението си по договора за депозит. Твърди се още, че въпреки изтичане на срока за сключване на предварителен договор от ищеца, на последния бил предоставен проект на такъв, който бил одобрен от него и от представляващия ответника, но не и от съпругата на ищеца, поради което и предвид липсата на одобрение от страна на последната, страните не се намират обвързани по предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот. Ответникът е посочил, че сумата не е изначално платена като част от първа вноска, а едва при валидното сключване на договора /ПД/ със същата е следвало да се извърши прихващане за сметка на дължимия по договора задатък. Молят за отхвърляне на иска.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, въз основа на събраните доказателства, наведените от страните доводи и възражения, съобразно приложимите нормативни разпоредби и при съобразяване на ограничения въззив, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът прецени, че ВЖ е постъпила в преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване акт, подадена е от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен представител, поради което намира същата за допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. При тази преценка съдът заключава, че обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, допустимо е като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни процесуални предпоставки.
По отношение правилността на съдебното решение, съобразно чл.269, ал.1, изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които се изразяват в твърдения за неправилност и противоречие с материалния закон.
Разпечатката съдържа 30 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bf93cf1e-870a-4ad6-b1b4-b92d35e55996