Решение № 105 от 03.06.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Разград, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Ирина М. Ганева

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско дело № 20243300500136 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „ Топлофикация -Русе “АД гр. Русе чрез пълномощник против Решение № 74/ 29. 01. 2024 г. по гр. д. № 1560/ 23 г. по описа на РС Разград, с което съдът е отхвърлил като неоснователни исковете, предявени от “Топлофикация Русе” ЕАД срещу Г. А. Х. за установяване на задължението за заплащане на сумите 101,97лв. за потребена топлинна енергия за периода 23.11.2021 г. – 30.04.2022 г. в имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва от 06.01.2023 г. и 6,55 лв. обезщетение за забава от падежа на всяка от фактурите до 06.01.2023г., за които е издадена заповед за изпълнение №101/03.02.2023 г. по ч.гр.д.№179/2023 г. на РС Разград. Със същото решение е прекратено производството по иска, предявен от “Топлофикация Русе” ЕАД срещу Г. А.

Х. за установяване на задължението за заплащане на сумата 75 лв. разноски по ч.гр.д.

№179/2023г. на РС Разград.

В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона.

Въззиваемата страна Г. А. Х. не е депозирала писмен отговор на жалбата., Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява основателна.

1

По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на обжалваната част и доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.

Ищецът е представил по делото Договор № 284/ 18. 11. 1998 г. за доставка на топлинна енергия за обект „бл. ***“, сключен между „Топлофикация-Русе“ ЕАД и Домсъвет бл. ***, като потребител на топлинна енергия. Представен е и Договор от 12. 11. 2001 г., сключен с Етажната собственост на ***, Договор от 12. 09. 2008 г. със същата етажна собственост, Договор от 19. 10. 2021 г. с „Топлоснабдяване“ АД за извършаване на дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на същата етажна собственост . Ищецът е представил Заявление, вх. № АС-00267/ 24. 04. 2017 г. от Д.Д. и Г. Х. за открита партида за плащане на топлоенергия, подадено служебно, удостоверение, издадено през 2006 г. от Община Русе до ЧСИ М.М., че лицето А.Д.И. е починало на 14. 06. 2006 г. и е оставило законни наследници Д. А. Д. и Г. А. Х., Справка от Службата по вписванията – Русе за вписана наложена възбрана по молба на ищеца върху процесния недвижим имот.

Претендира се задължение по 5 бр. фактури за периода 23.11.21 г.-30.04.22 г. в размер на 101.97 лв. Представени са фактури № 00057533821 от 45.78 лв.; №0005782766 за 51 лв.; №0005811330 за 55.02 лв.; №0005840045 за 56.58 лв. и №********** за 13.10 лв.

Приложена е и изравнителна справка за сезон 2021/2022 г. като са приспаднати 7.54 лв. Като титуляр на партидата се водят Д.Д. и Г. Х.. Общият размер на дължимите суми по тези фактури възлиза на 211.48 лв., като са налични и други стари задължения.

Ответницата Г. А. Х. не е подала писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, не се е явила в съдебно заседание и не е заявила становище по иска.

При тези данни съдът приема, че въззивната жалба е основателна.

Ищецът твърди, че през процесния период между него и ответницата е съществувало облигационно правоотношение във връзка с доставката на топлинна енергия, породено от притежаваното от нея право на собственост върху недвижим имот, находящ се в *** и претендира признаване дължимостта на вземанията .

Възникването на облигационното правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

2

Ответницата не е оспорила твърденията на ищеца, че е собственик на процесния недвижим имот. Правото на собственост е придобила по силата на наследяването, като законен наследник на А.Д.И., видно от приложеното удостоверение, издадено през 2006 г. от Община Русе до ЧСИ М.М.. Не е оспорена и претенцията на ищеца, че е налице задължение за потребена топлинна енергия по 5 бр. фактури за периода 23.11.21 г.-30.04.22 г. в размер на 101.97 лв. По изложените съображения, следва да се приеме, че предявеният иск е основателен и доказан.

Предвид неоспорване на твърденията на ищеца от ответницата, районният съд неправилно е указал доказателствената тежест на ищеца да установи наличието на договор между страните, респ. качеството на потребител /собственик или ползвател/ на топлинна енергия от страна на ответника. Приемайки, че иска е недоказан, районният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 74/ 29. 01. 2024 г. по гр. д. № 1560/ 23 г. по описа на Разградския районен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК по отношение на Г. А. Х., ЕГН **********, че дължи на “Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК 117005106, гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток“ сумите 101,97лв. за потребена топлинна енергия за периода 23.11.2021 г. – 30.04.2022 г. в имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва от 06.01.2023 г. и 6,55 лв. обезщетение за забава от падежа на всяка от фактурите до 06.01.2023г., за които е издадена заповед за изпълнение №101/03.02.2023 г. по ч.гр.д.№179/2023 г. на РС Разград.

ОСЪЖДА Г. А. Х., ЕГН ********** да заплати на “Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК 117005106, гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток“ направените в исковото и в заповедното производство разноски в размер на 152, 20 лева и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3