Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3791 от 15.03.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13653/2023
Вид
Определение № 3791
Подписан
15.03.2024
Състав
Цвета Желязкова, Цветанка Бенина, Елена Радева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3791 гр. София, 15.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно гражданско дело № 20231100513653 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 - 437 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 289041/27.10.2023 г., депозирана от „ВМВ Т.“ЕООД срещу отказ по изп.д.№ 20238380402792 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, за спиране на принудителното изпълнение по отношение на следния недвижим имот – апартамент № 2, с административен адрес – гр. София, район Слатина, ул. ******* с идентификатор ***. Жалбоподателят излага твърдения, че имотът заедно с апартамент № 20, с административен адрес – гр. София, ул. ******* са изнесени на публична продан с Обявление от 26.09.2023 г. за принудително събиране на вземания на М.Ц.И. /взискател/ срещу „А. К.“ООД /длъжник/. Сочи, че за спиране на проданта по отношение на единия от двата имота е подадена молба от 23.10.2023 г. в хода на изпълнителното производство, а именно относно апартамент №2, който твърди да е с по-ниска стойност. Твърди, че имотите са с обща начална цена от 681 217.89 лв. /при определена средноаритметична пазарна стойност от 851 522.36 лв., което значително надвишава размера на вземанията, чието удовлетворяване се иска /367 253.20 лв. според посочения размер в поканата за доброволно изпълнение/. Жалбоподателят твърди, че имотите са придобити от него преди образуване на изпълнителното дело с покупко-продажба от длъжника на 29.12.2022 г., както и в полза на жалбоподателя е учредена и вписана ипотека върху тях с Нотариален акт № 158, т. 3, рег. 7366, д. 521/2021 г., като това е във връзка с погасяване на задълженията на длъжника „А. К.“ООД в друго правоотношение между тях. Сочи, че насочването на принудителното изпълнение върху имотите собственост на „ВМВ ТИП“ЕООД е по вписана на 13.02.2019 г. в полза на взискателя М.И. обезпечителна възбрана.

Жалбоподателят обосновава процесуалната си легитимация с качеството си на собственик на имота, срещу който е насочено принудителното изпълнение, като твърди, че по силата на чл. 435, ал. 2 ГПК има правата на длъжник.

Поддържа, че са налице основанията за спиране на принудителното изпълнение, насочено върху имота, поради достатъчност на стойността на другия имот – ап. 20.

По основателността на жалбата излага доводи, че възбраната върху процесните 1 имоти се явява недействителна, доколкото обезпечителната възбрана е върху правото на строеж, но към датата на възбраната правото на строеж е било реализирано и имотите построени. Сочи, че преценка от съдебния изпълнител за насочване изпълнението върху друго имущество на длъжника по смисъла на чл. 443 ГПК не е направена, като липсва произнасяне в този смисъл, което се приравнява на отказ за спиране на проданта до приключване на тази на другия имот – който всъщност е предмет на обжалване. Жалбоподателят моли отказът на ЧСИ в този смисъл да бъде отменен. Претендира разноски.

В мотивите си по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ М. Б. излага доводи относно качеството на жалбоподателя на трето за изпълнителното производство лице, като оспорва качеството му на длъжник в изпълнителното производство, в което единствено би се явявал легитимиран да обжалва отказа на съдебния изпълнител за спиране на изпълнението. В този смисъл оспорва жалбата по допустимост. От своя страна излага твърдения, че по изпълнителното дело има присъединени множество взискатели, чиито вземания надвишават значително определената цена на недвижимите имоти. Оспорва твърденията на жалбоподателя, че възбраната е била наложена върху чуждо имущество, като твърди, че към този момент собственик на имотите е бил именно длъжникът. Сочи, че възбраната върху имота като обезпечителна мярка и възбраната, наложена в изпълнителното производство, имат един и същи ефект – запазване имота на длъжника в неговия патримониум. Освен това излага, че след вписването на възбраната последващите разпореждания на длъжника с възбранения имот са непротивопоставими на кредитора, по чието искане е наложена възбраната, както и на присъединените кредитори. Излагат се доводи за относителната недействителност на разпоредителната сделка от 29.12.2022 г. за покупко-продажба на имотите от жалбоподателя, с оглед сключването й след датата на вписване на възбраната.

Постъпило е възражение от взискателя М.Ц.И. по жалбата, в което я оспорва по допустимост и основателност. В тази връзка оспорва качеството на жалбоподателя на длъжник в изпълнителното производство, поради което и процесуалната му легитимация по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, изложеното във възражението на взискателя и мотивите на ЧСИ, както и материалите в приложеното изпълнително дело, намира от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане в производството е жалба, депозирана от лице, което има качеството на трето лице – собственик на имота към момента на насочване изпълнението срещу него, съгласно чл. 435, ал. 4 ГПК. Това се установява от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 29.12.2022 г. с № 95, т. V, рег. № 13143, д. № 817/2022 г., в който е обективиран договор, в който длъжникът „А. К.“ООД има качеството на продавач, а жалбоподателят „ВМВ Т.“ЕООД има качеството на купувач, като обект на продажбата са имотите, срещу които е насочено изпълнението чрез извършване на публична продан, а именно - апартамент № 2 и апартамент № 20, с административен адрес – гр. София, район Слатина, ул. *******. 1. При това положение към момента на насочване на изпълнението към имотите, жалбоподателят е имал качеството на собственик върху тях. Обезпечаването на вземането по изпълнителния лист, послужил за образуване на изпълнителното дело е постигнато с наложена възбрана върху правото на строеж върху имотите в развило се преди предявяване на исковете производство по реда на чл. 389 ГПК за обезпечение на бъдещ иск, по което е издадена Обезпечителна заповед от 11.02.2019 г. В отговор на възражението в жалбата относно 2 действието на възбраната съдебният състав приема, че налагането й по отношение на ограничено вещно право – право на строеж притежание на длъжника и трансформирането му впоследствие в право на собственост на конкретния вече изграден обект, не препятства действието на възбраната, установено в разпоредбата на чл. 452 ал.2 изр.2-рп ГПК.

При преценка активната легитимация на жалбоподателя следва да бъдат съобразени изложените от него твърдения и доводи, свързани с правото му да обжалва.

С оглед възприетото от съдебния състав качество на жалбоподателя на собственик върху имота, по отношение на който се иска да бъде спряно изпълнението, следва да бъде извършена преценка дали е налице и другата предпоставка по чл. 435, ал. 4 ГПК, а именно да се намира във владение на този имот, каквито твърдения не са изложени в жалбата, а и не се и установяват от документите в изпълнителното производство. При това положение и доколкото не се твърди, а и не се и установява жалбоподателят в качеството си на трето лице да упражнява фактическа власт върху имота, пътят му на защита би бил предвиденият такъв в разпоредбата на чл. 440, ал. 1 ГПК чрез предявяване на отрицателен установителен иск. В такава насока са и изложени част от оплакванията в жалбата, а именно относно действието на възбрана върху правото на строеж, с реализирането на което вече са изградени имотите обект на изпълнението и в този смисъл дали може да му бъде противопоставена след закупуването на имота. В този смисъл следва да се има предвид, че третото лице не разполага едновременно с право на защита по искове ред по чл. 440, ал. 1 ГПК и с тази по реда на обжалване на действията на съдебния изпълнител, а видът на защитата е обусловен от това дали упражнява фактическа власт върху имота, върху който е насочено принудителното изпълнение. В случаите, когато с действията на съдебния изпълнител се засягат права на трети лица, които не са задължени такива по изпълнителното производство, правото им на защита се изчерпва с предвидената такава по чл. 435, ал. 4 и ал. 5 ГПК и чл. 440, ал. 1 ГПК. Съдебното решение по жалба при първите две хипотези би създало сила на пресъдено нещо само по отношение законосъобразността на атакуваното действие на ЧСИ, но не и по отношение на материалното право на собственост, като реализирането на този способ не го лишава от възможността да инициира исково производство с такава защита. В случая, доколкото в хода на производството не се установи жалбоподателят да е бил във владение върху имота към момента на насочване на действията по принудително изпълнение по отношение на него, съдебният състав намира, че по отношение на него не е налице активна легитимация за защита по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК, поради което жалбата се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

По заявление с вх. № 33773/17.07.2023 г. за присъединяване на кредитор от „ВМВ Т.“ЕООД същият е присъединен като такъв в изпълнителното производство. За подаване на жалбата против отказа на съдебния изпълнител да спре изпълнението по отношение на имота същият не се явява легитимиран и на това основание, доколкото не попада в изрично изброените подлежащи на обжалване от взискателя действия, съгласно чл. 435, ал. 1 ГПК.

С оглед всичко гореизложено, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 289041/27.10.2023 г., депозирана от 3

„ВМВ Т.“ЕООД срещу отказ по изп.д.№ 20238380402792 по описа на ЧСИ М.Б., рег.

№ 838 на КЧСИ, за спиране на принудителното изпълнение по отношение на следния недвижим имот – апартамент № 2, с административен адрес – гр. София, район Слатина, ул. ******* с идентификатор ***., като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно частно гражданско дело № 13653/2022 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4