Решение № 4279 от 03.07.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4279 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100514690 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 17636/01.10.2024 г., постановено по гр. д. № 27251/2022 г. по описа на СРС, 125 състав, е уважен изцяло предявеният иск по реда на чл. 310, т. 2, пр. 2 ГПК с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Р. К. К. да предаде на А. Н. К. държането върху апартамент в град София, ж.к.*********, с граници - изток : ап-от вх.В, запад - асансьор, север - улица, юг - ап.69, който самостоятелен обект в сграда по схема №15-692402/31.7.2020г. на Служба по геодезия, картография и кадастър град София съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор по КККР, одобрени със заповед № РД - 18-50/2.11.2011г. на ИД АГКК, ***, който обект се намира на етаж едно от сграда с идентификатор , ***, нива на обекта 1, площ по документи 84,02 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 1 -3,30 кв.м., 4,452% ид.м. от общите части на вход Г, който обект има съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж- ***, ***, под обекта -няма, над обекта: ***, ***.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответника Р. К. К. с доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Излага, че СРС в първа инстанция е установил, че на основание чл. 56, ал. 2 СК е предоставил на съпругата ползването на апартамента – семейно жилище, собственост на ищеца и двете му дъщери от първия брак. Въпреки това СРС е заключил, че поради облигационния характер на отношенията и факта, че предметът е вещ, отдаден под наем, въпросът за собствеността върху жилището е ирелевантен и не подлежи на изследване – извод, който се счита за неправилен. При искане за промяна на мерките за ползване на семейното жилище, съдът трябва да установи кой е неговият собственик, от какви помещения се състои и дали е възможно обособяването на самостоятелни реални части, които да отразят дяловете в съсобствеността. В настоящия случай става ясно, че процесният имот е собственост на А. К.

1 и двете му деца от първия брак, а ВКС установява, че когато личната собственост на единия съпруг представлява идеална част от жилището, съдът трябва да прецени разпределението на ползването между семейството на съпруга и семейството на неговите близки. Ако може да се обособи реална част, съответстваща на дела на съпруга, тя може да бъде предоставена на другия съпруг. В случая обаче не е преценено дали е възможно такова обособяване.

Счита, че макар с настъпването на пълнолетие на детето собствениците да могат да ревандикират своята собственост, това не оправдава правото на А. К. да претендира ползването на имота по реда на чл. 56, ал. 6 СК.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца А. Н. К..

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Предявен е иск от А. Н. К. срещу Р. К. К. с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца държането върху апартамент в град София, ж.к.*********, с граници - изток : ап-от вх.В, запад - асансьор, север - улица, юг - ап.69, който самостоятелен обект в сграда по схема №15-692402/31.7.2020г. на Служба по геодезия, картография и кадастър град София съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор по КККР, одобрени със заповед № РД - 18-50/2.11.2011г. на ИД АГКК, ***, който обект се намира на етаж едно от сграда с идентификатор , ***, нива на обекта 1, площ по документи 84,02 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 1 -3,30 кв.м., 4,452% ид.м. от общите части на вход Г, който обект има съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж***, ***, под обекта -няма, над обекта: ***, ***.

По иска с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД:

Правопораждащият фактически състав за възникване правото на връщане на недвижим имот, предмет на наемно правоотношение включва следните елементи:

1. Наличието на твърдяното облигационно правоотношение;

2. Процесният имот да е бил предаден за ползване на ответника;

3. Прекратяване на правоотношението.

Правилно първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка по делото въз основа на представените писмени доказателства, като настоящият въззивен състав споделя изцяло и правните му изводи. Ето защо на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които стават част от правните съждения на настоящото решение.

Безспорно е между страните, че:

Сключеният между ответницата и ищеца граждански брак е бил прекратен с решение № 38645/13.2.2019г. по дело № 48971/2017г. на СРС влязло в сила на 17.3.2021 г. По силата на процесното решение и на основание чл. 56, ал. 2 СК, съдът е предоставил на 2 съпругата ползването на процесния апартамент – семейно жилище, за срок до навършване на пълнолетие на детето А.А.К.

Апартаментът е собственост на ищеца и и двете му дъщери от първия брак – Д. А.К. и Й. А.К..

А.А.К.е навършила пълнолетие на 06.02.2020 г., което обстоятелство се установява от представения препис от удостоверение за раждане.

По изложените във въззивната жалба възражения следва да се добавят и следните правни и фактически съображения:

Съвкупният анализ на събрания в първоинстанционното производство доказателствен материал обосновава извод, че през процесния период от 13.02.2019 г. до 06.02.2020 г. между страните по делото е съществувало наемно правоотношение, възникнало при условията на чл. 57, ал. 1 вр. чл. 56, ал. 2 или ал. 3 СК, в резултат на предоставянето на собствения на дружеството жилищен имот: апартамент № 68 с идентификатор ***, находящ се в град София, ж.к. *********, вход Г, етаж 1, ап. 68, с граници - изток : ап-от вх. В, запад - асансьор, север - улица, юг - ап. 69, представляващ бивше семейно жилище на А. Н. К. и Р. К. К.. С процесното решение е постановено местоживеенето на детето А.А.К.да е при нейната майка Р. К. К.. Квазинаемното отношение между страните е възникнало в резултат на постановеното от бракоразводния съд решение за предоставяне на бившето семейно жилище на ответницата – съгласно чл. 57 СК.

Правото на ползване, породено от решението по чл. 56 СК, има облигационен, а не вещноправен характер (Решение № 61 от 24.02.2012 г. по гр. д. № 671/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО). Предоставянето на ползването на чуждо жилище на родителя, на когото са предоставени за упражняване родителските права, е само за максималния предвиден от закона срок, тъй като собственикът на жилището встъпва в облигационното отношение независимо от волята си и търпи значително обременяване на правото си на собственост.

При настъпване на предвидено в закона основание, което има за последица прекратяване на упражняването на родителските права, се прекратява и създаденото наемно правотоношение по повод на семейното жилище, извън случаите, посочени в чл. 56, ал. 4 СК.

В случая с навършването на пълнолетие на детето на страните на 06.02.2020 г. е прекратено и упражняването от съпругата на родителските права, съответно прекратено е и създаденото с решението по брачното дело наемно правоотношение между страните по повод процесното жилище. След прекратяване на наемното правоотношение за наемателя възниква по силата на чл. 233, ал. 1 ЗЗД задължение за връщане на наетата вещ, като тежестта за установяване на това обстоятелство е върху ответницата. В настоящия случай, доколкото ответницата не твърди и не доказва да е върнала процесния имот на ищцовото дружество след изтичането на 1-годишния срок, следва изводът, че този факт не се е осъществил, което предпоставя основателност на иска по чл. 233, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 57, ал. 1 СК, предявен от ищеца срещу нея.

Неотносими са доводите във въззивната жалба по отношение на техническите характеристики на процесното жилище – от какви помещения се състои и дали е възможно обособяването на самостоятелни реални части, които да отразят дяловете в съсобствеността.

За предметът на настоящият спор релевантни са фактите дали между страните е възникнало облигационно правоотношение, дали процесният имот е бил ползван на ответника и дали е настъпило прекратяване на правоотношението. На следващо място следва да се отбележи, че ищецът се е легитимирал като собственик с акт за собственост, поради което фактът, че апартаментът е съсобствен между него и двете му дъщери от друг брак е без правно значение в настоящото производство.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния по отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС – потвърдено, като правилно и законосъобразно.

По разноските:

3

Предвид изхода на спора право на присъждане на разноски има въззивникът, но същият не претендира разноски.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 17636/01.10.2024 г., постановено по гр. д. № 27251/2022 г. по описа на СРС, 125 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4