Определение № 403 от 17.07.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 403 гр. София, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Анабела Д. Нинова като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно наказателно дело № 20261800600537 по описа за 2026 година Производството е по глава ХХII, вр.чл.249, ал.3 НПК.

В качеството си на инстанция по въззивен контрол Софийски ОС е сезиран с частна жалба против определение по чл.248 НПК, постановено в разпоредително заседание от 30.03.2026г. по НОХД № 82 /026г. по описа на РС- С..

С атакуваното определение съдът е приел, че липсват основания да се приеме, че в хода на досъдебното производство и най-вече след привличане на подсъдимия към наказателна отговорност със съставяне и връчване на обвинителния акт, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в разрез с правото на защита на същия.

Така застъпеното виждане не се споделя от защитника на подсъдимия В.

С. Н.- адв. С. Д. от САК, който атакува определението с частна жалба в законовия срок. В жалбата се съдържа оплакване за неправилностпротиворечие с процесуалния закон –разпоредбата на чл.246 НПК, относно изискванията към съдържанието –обстоятелствена и заключителна част на обвинителния акт и критериите за точност и яснота, на които следва да съответства, за да постигне основната си функция – да информира подсъдимия за обвинението в кореспонденция с правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В жалбата се съдържа упрек за липса на 1 единство и дори противоречие в обвинението, повдигнато с постановление в хода на досъдебното производство и обвинителния акт, относно статута на превозваните от подсъдимия лица, при наличие на данни за последните, че са кандидатствали за придобиване на легален статут на пребиваване като бежанци, като им бъде предоставена по този начин международна закрила. В жалбата се твърди, че липсва прецизно посочване на параметрите на престъплението – превозване на едно или повече непълнолетни лица, които не са конкретизирани по безсъмнен начин нито в обстоятелствената, нито в заключителната част на обв. акт, както и е допуснато противоречие между двете части, по начин, се съдържат противоречиви твърдения за едно или за две непълнолетни лица. Лицата, за които е повдигнато обвинение, че са били превозвани от подсъдимия в нарушение на закона не са били индивидуализирани в достатъчна степен, не е конкретизирано в достатъчна степен качеството им на чужденци. Твърдените пороци, лишават обвинителният акт от неговата информираща функция – за запознае в пълнота и подробности привлеченото към отговорност лице с повдигнатото обвинение срещу него и препятстват осъществяването на правото му на защита.

В този контекст с жалбата се оспорва преценката на РС С. по т.3 на чл.248 НК, като се отправя искане за отмяна на атакуваното с жалбата определение и за връщане на делото на РП- К. /ТО С./ за отстраняването на съществени нарушения на процесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт и формулиране на обвинението и за отстраняване на останалите съществени процесуални нарушения- за разделяне на производството.

Съдът, като разгледа жалбата на заявените основания и осъществи служебен контрол по отношение на атакувания съдебен акт намери за установено следното:

Централната фаза в наказателното производство е съдебната, която се инициира с внесен от съответната прокуратура обвинителен акт в съда, с конкретно обвинение против привлеченото към наказателна отговорност лице. Без да се подценява ролята на постановленията за привличане към наказателна отговорност, обвинителният акт е този който дефинира в окончателен вид обвинението, излагайки в пълнота и подробност фактическите обстоятелства, очертавайки фактически и на тяхната основа2 правни рамки от обективна и субективна страна и по този начин – обезпечавайки правото на защита на подсъдимия, в основата на което стои правото му да научи и разбере обвинението – в пълнота и подробности, по ясен и непораждащ съмнение или двусмислие начин.

През призмата на изложените по –горе разбирания на процесуалния закон, отстоявани и обогатени, чрез многобройни решения на константната практика на ВКС / Р0 421/20.10.2009г. по н.д. № 435/2008г. на Трето НО, Р0 484/4.11.2008г. по н.д. № 49/2009г. на Първо НО/, въззивният съдебен състав констатира, че направените оплаквания от страна на защитата по чл.248, ал.1 т.3 НПК не намират опора при внимателния прочит на съдържанието на обвинителния акт. Престъплението, по дефиниция е човешко деяние, което се проявява, индивидуализира и определя посредством конкретни и уникални проявления и отпечатъци в действителността, които се рамкират чрез време, място и начин на извършване.

Внимателния прочит на обвинителния акт и в неговата описателна и в заключителната част, налагат извода за прецизно и точно – без опасност от двусмислено тълкуване или липса на достатъчна яснота, в какво се е изразило инкриминираното поведение, насочено против обществени отношения с които се засяга като родов обект реда и управлението в Република България и непосредствен обект- противозаконното подпомагане на пребиваване и превозване на чужденци . Така, единствената неяснота, касателно съществен съставомерен признак- датата на осъществяване на престъплението е отстранена по реда на чл.248а НПК.

На останалите въпроси РС С. е дал убедителен и аргументиран отговор в мотивите на атакуваното определение, постановено в разпоредително заседание. Правилно и законосъобразно е посочено, че кандидатстването от страна на чужд гражданин за международна закрила в Република България, още повече-преди да му е признат статут, не променя качеството му на чужденец. В диспозитивната част подробно и прецизно са посочени законовите разпоредби, релевантни и нарушени от подсъдимия. Чуждите граждани са в достатъчна степен са индивидуализирани с посочване на трите имена, рождената дата и страната им на произход. Както законосъобразно е отбелязал съдът в мотивите си за по-тежко квалифициращия престъплението признак – „непълнолетно лице“ по т.4 на ал.2, чл.281 НК е достатъчно 3 превозването дори само на едно лице, ненавършило пълнолетие. В достатъчната, изискуема от закона степен, съответна на изискванията на чл.246 НПК и на чл.15 НПК, са конкретизирани и останалите квалифициращи признаци- използване на моторно превозно средство – по т.1 и- извършено по отношение на повече от едно лице – по т.5.

По същия начин и в обстоятелствената част на обвинението е изпълнено изискването на чл.246 НПК за подробно и конкретно излагане на съставомерните факти, описващи от обективна страна деянието и участието на подсъдимия в него. На осн.чл.248,ал.4 НПК, оплаквания свързани с доказателствата, категорично стоят извън предмета на разпоредителното заседание и на настоящия въззивен контрол.

В обобщение на всичко изложено по-горе настоящият въззивен състав приема, че обвинителния акт в неговата обстоятелствена, диспозитивна част и в единството между двете, съответства на изискванията за съдържание, точност и конкретика, заложени в чл.246 НПК и е изцяло годен, съответно на предписаната му от закона функция- да информира привлеченото към отговорност лице в пълнота и подробности за повдигнатото обвинение против него в пряка кореспонденция с правото му на защита.

Изложеното по-горе обосновава липса на основания да бъдат споделени оплакванията в жалбата и обуславя- като процесуална последица от въззивния контрол- потвърждаване на атакуваното определение на РС С. , предвид на което и на осн.чл.249, ал.3 и 4, вр.чл.248, ал.1 т.3 НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановено в разпоредително заседание на 30.03.

2026г. по НОХД № 82 /2026г. на РС- С., по силата на което е прието, че при изготвяне на обвинителния акт не е осъществено съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.248,ал.1 т.3 НПК.

4

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5