Решение № 4 от 24.03.2021, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№4 гр. гр.Силистра , 08.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анелия Д. Великова

Членове:

Теодора В. Василева

Ана Д. Аврамова Христова при участието на секретаря Мирена В. Стефанова като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20203400600203 по описа за 2020 година и като взе предвид данните по делото прие за установено следното:

С присъда № 206 от 25.06.2020 г. постановена по НОХД № 85/20 г.

Силистренски районен съд е признал подс.И. Ф. Р. за виновен в извършване на престъпление: по чл. 270, ал.1 от НК като е наложил наказание „лишаване от свобода“ за период от шест месец. по чл. 131,ал.2,т.3 във вр. с чл. 130, ал.1 от НК като е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година.

На осн. чл. 23, ал. 1 от НК е определил общо наказание в размер на една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години на осн. чл. 66, ал.1 от НК.

Със същата присъда подс. Р. е бил осъден да заплати и направените по делото разноски.

Въззивното производство е инициирано по жалба на подс. Р.. Твърди се неправилност, незаконосъобразност на постановената присъда и явна несправедливост на наложеното наказание. Липсват съображения в подкрепа на твърденията. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на нов, с който подсъдимия да бъде признат за невинен по повдигнатите обвинения, в условията на евентуалност се иска изменение на присъда в частта на наложеното наказание с определяне към законовия минимум.

В съдебно заседание страните се явяват лично.

Жалбата се поддържа изцяло без да се сочат нови доказателства. В хода по същество се заявява несъгласие с изводите на съда, поради превратното тълкуване на част от свидетелските показания, игнориране на заключението по назначената съдебно-психиатрична 1 експертиза. Прави се собствена интерпретация на фактите, според която да се стигне до извод за липса на престъпен състав, както по чл. 270, ал.1 от НК, така и по чл. 131, ал.1, т.3 във вр. с чл.

130, ал.1 от НК.

Представителят на държавното обвинение счита въззивната жалба за неоснователна. Излага доводи за липса на процесуални нарушения, правилност на присъдата с искане тя да бъде потвърдена.

Силистренски Окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните, и след като извърши цялостна проверка на постановената присъда, прие за установено следното:

Жалбата е допустима, разгледана по същество – неоснователна.

Съдебното производство пред СсРС е протекло по реда на особените правила, визирани в чл. 371, т.1 от НПК. С нарочно определение е било одобрено съгласието на страните да не се провежда разпит на част от свидетелите и вещото лице, след преценка, че съответните действия по разследването са извършени при условията и реда, предвидени в НПК. Исканията за събиране на нови доказателства са били уважени .

За установена е била приета фактическа обстановка, която остава непроменена и пред настоящата инстанция.

На кратко : Във връзка с провеждането на специализирана полицейска операция за противодействие на престъпността, свързана с наркотични вещества, в района на жилищен блок по ул. „Македония“ № 2, на 28.01.2019 г. били поставени секретни полицейски постове. В акцията били включени полицейските служители св. Кр. Янев – старши инспектор и началник група „ Противодействие на криминалната престъпност“ и св. Н.Парашкевов – стажант на длъжност“разузнавач IVстепен“ към същата група. Районът на полицейските секретни постове бил определен с оглед получена оперативна информация, че св. Маринов /живущ на посочения адрес/ разпространява наркотични вещества.

Около 20.00ч на процесната дата, двамата полицейски служители забелязали как св.

Маринов излязъл от входа на блока и се отправил към паркинга, където го чакал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Е 220“ с рег. № СС 45 35 АР, управляван от подсъдимия Р.. След като свидетелят се качил на предна дясна седалка, автомобилът потеглил и се отправил към ул. „Черно море“ като спрял между Земеделския колеж и жилищния блок, на осветено място, като двигателят продължил да работи.

Междувременно телефонът на подс. Р. звъннал и той започнал разговор. Тия действия били наблюдавани от полицейските служители, които проследили автомобила. Докато подсъдимият разговарял по телефона, св. Парашкевов се приближил до предна лява врата, а св.

Янев до предна дясна. Двамата едновременно отворили двете врати с ясно и високо произнесено разпореждане „Стой! Полиция! Загаси двигателя и излез!“ и застанали плътно до намиращите в автомобила лица. Вместо това, подс. Р. натиснал педала на газта и потеглил рязко с отворени врати, при което изпуснал мобилния си телефон и той изпаднал от колата. Св. Парашкевов успял да отскочи встрани , но св. Янев не могъл да реагира своевременно и задно дясно колело преминало през стъпалото на левия му крак.

Подсъдимият спрял колата в близост до у-ще „ Юрий Гагарин“ , попитал св.

Маринов той ли го е „подложил на ченгетата“, изритал с крак Маринов през вратата и потеглил.

Впоследствие свидетелят се прибрал в дома си, където бил задържан. При извършеното претърсване били иззети наркотични вещества и било образувано досъдебно производство по чл. 354а, ал.1 от НК.

Подс. Р. също се прибрал в дома си и разказал на съпругата си, че бил нападнат от едни хора, които се представили за полицаи и искали да го ударят. Той се изплашил и избягал, при което си изгубил мобилния телефон. Същата версия разказал на баща си, който предложил да 2 отидат до полицията и да пуснат жалба за телефона. Когато отишли на следващия ден до РУМВР, подс. Р. разпознал св. Янев и го посочил на баща си.

По делото са били назначени СМЕ и СПЕ. От заключението на съдебния лекар е видно, че на св. Янев са били нанесени телесни увреждания, обуславящи временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице по СПЕ е категорично, че дори и подс. Р. да е изпитал страх, това не го лишава от възможността да разбира и ръководи постъпките по разумни подбуди.

Тази фактическа обстановка е установена въз основа на приобщения от ДП доказателствен материал, ведно със събрания такъв в съдебното производство. На подробен анализ са били подложени всички доказателства, като са били обсъдени наличните противоречия и е било отговорено на всяко едно от възраженията на защитата.

Изводът, че защитната версия на подс. Р. не може да издържи при съпоставяне с останалите доказателства е правилен. Обяснението, че подсъдимият не е успял да възприеме правилно разпореждането на полицейските служители; че поради липса на отличителни знаци и мъгла е останал с впечатление да се лица, които искат да му навредят; че срещата се е състояла във връзка с закупуване на телефон, се опровергава от наличните данни за личността на св. Маринов и неговите показания, а така също и от показанията на св. Янев, и на св. Парашкевов. Тези показания са в унисон. Нещо повече показанията на св. Маринов са последователни и категорични. Даденото полицейско разпореждане е било ясно и изказано на висок глас от двамата полицаи по отделно. То е било чуто от подс. Р., който е придобил правилна представа за създалата се обстановка, а това се доказва и от последващите му действия - рязкото тръгване с отворени врати, въпросът към св.

Маринов: „ Ти ли ме подложи на ченгетата?“, изритването на свидетеля от колата и не на последно място – на следващият ден пред полицейското управление подсъдимият е разпознал лично св.

Янев и го посочил на баща си, с което сам опровергава защитната си версия. Всяко едно от твърденията на подсъдимия е било обсъдено през призмата на формалната логика, съпоставено с наличието на преки и косвени доказателства.

Страхът, уплахата, паника са били предизвикани по-скоро от угрозата на едно бъдещо наказателно преследване, а не от въображаемото посегателство срещу личността или собствеността на подс. Р.. Този извод е съобразен и със заключението на вещото лице по СПЕ, че тези емоции не могат да лишат подсъдимия от възможност реално да възприема случващото се и да ръководи постъпките си по разумни подбуди.

Направените правни изводи за довършени престъпления по чл. 270, ал.1 и чл. 131, ал.2, т.3 във вр. с чл. 130, ал.1 от НК са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция.

Първоинстанционният съд е изложил мотиви за всички обективни и субективни елементи на престъпните състави, като е отчел наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства .

Наложените наказания „лишаване от свобода“ са по- скоро занижени,вместо несправедливи.

Първото е определено малко над предвидения от законодателя размер, а второто е в минимален размер.

При извършеното групиране на наложените наказания са спазени изискванията на чл. 23-25 от НК, като изпълнението на наложеното общо наказание е било отложено за минималния изпитател срок от три години.

С оглед изложеното, настоящата инстанция не констатира нарушения, свързани с основното искане за отмяна на ревизираната присъда и постановяването на нова, с която подс. Р. да бъде признат за невинен. Намира разгледаната жалба за неоснователна и по алтернативното искане за изменение, с налагане на наказания при законовия минимум. Определените при условията на чл. 54 от НК наказания са в минимален размер, липсват предпоставки за прилагане на чл. 55 от НК, поради което и не са налице основания за уважаване на това искане.

Предвид изложеното и на осн. чл. 338 от НПК Силистренски окръжен съд 3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 206 от 25.06.2020 г., постановена по НОХД № 85/20 г. по описа на СсРС, ИЗЦЯЛО.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4