Определение № 272 от 15.07.2022, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 272 гр. София, 13.07.2022 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Анелия М. И.

Светослав Н. Николов при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно частно наказателно дело № 20221800600119 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по постъпила жалба от частният тъжител Б. Б. К., подадена чрез повереника му - адв. П. Б.- САК, против определение от 09.11.2021 г., постановено по н. ч. х. д. № 260 / 2020 г. по описа на Районен съд - К..

С атакуваният съдебен акт, първоинстанционния съд е прекратил наказателното производство по н. ч. х. д. № 260 / 2020 г. по описа на Районен съд – К. след като е приел, че с определение от 16.07.2021 г., постановено по ВЧНД №66/2021 г. по описа на СОС е отменено определение на РС- К., което не съществува.

Частният тъжител в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е подал жалба с искане да бъде отменен обжалваният съдебен акт като незаконосъобразен.

Излагат се съображения за това, че състав на първоинстанционния съд неправилно е счел, че акта на въззивния съд отменя друг първоинстанционнен акт като не е съобразил, че се касае за техническа грешка, която е допуснато в него.

Жалбата се поддържа и в съдебно заседание пред настоящата инстанция.

От защитника на подс. К.И. - адв. О. Й. САК е депозирано становище в което излагат съображения за неоснователност на въззивната частна жалба и моли, постановеното първоинстанционно определение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание пред окръжният съд, защитникът - адв. Й. моли обжалваното определение, постановено по н. ч. х. д. № 260 / 2020 г. по описа на Районен съд – К., да бъде потвърдено.

С. окръжен съд след като обсъди депозираната жалба, взе предвид 1 становищата на страните и извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество и основателна.

Това е така поради следните съображения:

Видно от материалите по делото, жалбоподателят и частен тъжител е депозирал пред Районен съд – Е. П. тъжба, против подс. И., с обвинение за извършване на престъпление по чл. 147 НК. В резултат на това е образувано н. ч. х. д № 15 / 2020 г. по описа на Районен съд – Е. П.

С определение № 67 от 05.08.2020 г., постановено по н. ч. д. № 497 / 2020 г. по описа на ВКС, на основание чл. 43, т. 3 НПК , делото било изпратено за разглеждане на Районен съд – К., като било образувано н. ч. х. д. № 260 / 2020 г. по описа на същия съд.

В съдебното заседание на 22.10 .2020 г., е постановено определение за прекратяване на наказателното производство по н. ч. х. д. № 260 / 2020 г. по описа на Районен съд – К..

Недоволен от поставения акт е останал частният тъжител, който е подал жалба, в резултат на което е било образувано ВЧНД №66/2021г. по описа на СОС. С определение от 16.07.2021 г., състав на СОС, е отменил определение №56 от 22.10.2021 г. за прекратяване на ч. х. д. № 260 / 2020 г. по описа на Районен съд – К. и е постановил делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Постановеното е впоследствие определение от 09.11.2021 г., постановено по н. ч. х. д. № 260 / 2020 г. по описа на Районен съд – К., с мотив, че въззивният съд е отменил акт на РС, който не съществува.

Настоящият въззивен състав приема, че макар и формално да има разминаване между посочената година в определение от 22.10.2020 г., постановено по н. ч. х. д. № 260 / 2020 г. по описа на Районен съд – К. и тази, която е посочена в диспозитива на определение от 16.07.2021 г., постановено ВЧНД №66/2021г. по описа на СОС, то видно от мотивите на последния съдебен акт, по безспорен начин се установява, че именно определение от 22.10.2020 г., постановено по н. ч. х. д. № 260 / 2020 г. по описа на Районен съд – К. е било предмет на въззивен контрол. Последният акт е бил отменен от въззивната инстанция, в резултат на което е постановено делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Несъстоятелен се явява изводът на първоинстанционния съд, че актът който е бил предмет на въззивен контрол не съществува и първоинстанционното дело следва да бъде прекратено. Не е била зачетена действителната воля на предишният въззивен състав, която е изразена ясно и недвусмислено в мотивите на постановеното въззивно определение, в резултат на което първоинстанционния съд е достигнал до неправилен извод.

2

За пълнота следва да се отбележи, че наказателното производство е било прекратено от първоинстанционния съд в съдебно заседание, като основанието на което е прекратено не е сред изрично посочените в чл. 289, ал.

1 НПК.

Гореизложеното налага атакуваното определение да бъде отменено, а делото върнато на Районен съд – К. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното С. окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение 09.11.2021 г., постановено по н. ч. х. д. № 260/2020 г. по описа на Районен съд - К. и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3