Определение № 20179 от 25.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20179 гр. София, 25.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Даяна Д. Парталска като разгледа докладваното от Даяна Д. Парталска Въззивно частно гражданско дело № 20261100509555 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 577 вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от Ю. Б. Т. срещу определение № 890/25.08.2026 г. на съдия по вписвания при СРС, с което е отказано исканото със заявление с вх. № 68557/25.08.2026 г. заличаване на вписване на искова молба № 125, том XIV, вх. рег. № 73158/19.09.2024 г.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност. Посочва, че производството не е приключило със съдебно решение, с което съдът да е извършил делбата във втората фаза на производството, поради което неправилно в мотивите съдията по вписванията е приел, че производството по делото е приключило с решение по същество и вписването на исковата молба не следва да бъде заличено. Оспорва отказа да бъде извършено заличаването поради непредставянето на данъчните оценки. Иска Софийски градски съд да отмени отказа и да постанови извършването на исканото заличаване на вписаната искова молба. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е необходимо представянето на допълнителен документ относно държавната такса или данъчна оценка, моли да му бъде дадена възможност да отстрани съответната нередност.

С атакуваното определение съдията по вписванията при Служба по вписванията гр.

София е отказал заличаването на вписването на исковата молба с мотив, че производството по делото е приключило с решение по същество, което е влязло в сила, поради което вписването не може да бъде заличено въз основа на представеното определение. Посочил е още, че непредставянето на доказателство за цялостното внасяне на таксата е основание за отказ исканото действие да бъде извършено, дори и всички други предпоставки за това да са налице.

Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и с материалите по делото, 1 намира, че частната жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

От представените по делото доказателства се установява, че пред Служба по вписванията – гр. София е депозирано заявление с вх. № 68557/25.08.2026 г. от Ю. Б. Т. за заличаване на искова молба № 125, том XIV, вх. рег. № 73158/19.09.2024 г. Към заявлението са приложени два броя заверени преписи от исковата молба, документ за платена държавна такса и протокол с рег. № 20074/23.07.2026 г.

Обжалваното определение, с което е отказано исканото заличаване, е неправилно. В решение № 448 от 30.11.2011 г. по гр. д. № 100/2011 г. на ВКС, I г.о. е прието, че заличаване на вписването на искова молба се извършва в случаите, когато производството е прекратено с влязло в сила определение или искът е отхвърлен с влязло в сила решение. Аналогично разрешение се приема и в определение № 104 от 07.03.2016 г. по ч.гр. д. № 652/2016 г. на ВКС, IV г.о. и определение № 410 по ч. т. д. № 1542/2017 г., I т. о., макар същите да не съставляват задължителна съдебна практика. В определение № 125 от 05.03.2010 г. по ч.гр. д. № 723/2009 г. на ВКС, I г.о. изрично се сочи, че заличаването на вписването е допустимо само в хипотезите на чл. 13 ПВ, а те са: изричен съдебен акт, постановяващ заличаване на вписването, и определение, с което се прекратява производството по делото, по което е вписана исковата молба. Тълкуването се основава на императивния характер на разпоредбата на чл. 2 ПВ, според която вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите или в този правилник Към заявлението с вх. № 68557/25.08.2026 г. е представен официално заверен препис от протоколно определение на съда, с което е прекратено производството по делото, образувано по исковата молба. Това обстоятелство е отразено и в обжалваното определение.

Следователно неправилно и в противоречие с правилата, предвидени в Правилника за вписвания, съдията по вписванията е отказал да разпореди заличаване на вписаната искова молба, тъй като не било представено решението по допускане на делбата. В конкретния случай, в публично съдебно заседание на 13.07.2026 г. СРС, като е взел предвид изявлението на ответната страна за съгласие делото да бъде прекратено поради изчерпване на предмета, както и молбата на ищеца от 07.07.2026 г. и представената в съдебното заседание такава от двете страни, е приел, че страните са постигнали извънсъдебна спогодба и са уредили имуществените отношения към тях, като съсобствеността им по отношение на процесните недвижими имоти е прекратена. Поради изложеното правилно е преценил, че предметът на гр.д. № 45886/2024 г. е изчерпан със сключения договор за доброволна делба и производството по същото следва да бъде прекратено.

Съдът намира, че е неправилен изводът на съдията по вписванията, че дължимата в настоящото производство държавната такса следва да бъде определена на база данъчната оценка на делбените имоти (с приспадната платена при вписването такса), ведно с половината от определената по този начин такса. Съгласно чл. 3 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, за извършване на отбелязване (включително 2 на актовете по чл. 17 от Правилника за вписванията), за заличаване и за подновяване на вписване се събира половината от събраната такса за вписване. При определяне на таксата обаче следва да се съобрази спецификата на исковото производство за съдебна делба.

Вписването на исковата молба се таксува в рамките на посочената в чл.2, ал.1 от Тарифата минимална цена от 10 лв., тъй като цената на иска към този момент не е определена /В този смисъл е Определение № 266/08.10.2015 г. по ч.гр.д. № 3726 по описа за 2015 г., ВКС /.

Поради това неправилно съдията по вписванията е приел, че няма представени удостоверения за данъчна оценка на делбените имоти, поради което било невъзможно определянето на конкретния размер на дължимата държавна такса.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, възз. IV-а състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 890/25.08.2026 г. на съдия по вписвания при СРС, с което е отказано исканото със заявление с вх. № 68557/25.08.2026 г. заличаване на вписване на искова молба № 125, том XIV, вх. рег. № 73158/19.09.2024 г.

ВРЪЩА делото на Служба по вписвания – София към Агенция по вписвания за извършване на исканото със заявление с вх. № 68557/25.08.2026 г. заличаване на вписване на искова молба № 125, том XIV, вх. рег. № 73158/19.09.2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3