Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4737 от 24.11.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 3275/2023
Вид
Решение № 4737
Подписан
24.11.2023
В сила
24.11.2023
Състав
Катя Рудева Боева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4737 гр. Пловдив, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330103275 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД срещу С. Г. А., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 109, вр. чл. 52, ал. 2 Закон за здравното осигуряване, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 774,20 лева, представляваща стойността на предоставена на ответника медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № **- „**“ по време на болничния му престой, продължил от 11.02.2020 г. до 14.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 31.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7660/31.10.2022 г., по ч. гр. д. № 15692/2022 г., по описа на Районен съд Пловдив, XIII гр. с-в.

В исковата молба е посочено, че на **г. ответникът е постъпил за лечение по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, с оплакване от **. Доколкото спешното състояние не могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, ответникът бил насочен към стационарно болнично 1 лечение във Втора клиника по хирургия на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. За хоспитализирането, ответникът дал съгласие. Същият бил хоспитализиран на **г. Към момента на хоспитализацията, същият бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не били възстановени до деня на дехоспитализацията – **г. На ответника била оказана болнична помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № **- „**“. Излагат се съображения, че към датата на постъпване в лечебното заведение и в периода на болничното му лечение, ответникът е бил неосигурен по смисъла на Закона за здравното осигуряване. Предвид това и на основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО е следвало да заплати сам стойността на оказаната му медицинска помощ по горепосочената клинична пътека, която била в общ размер на 774,20 лева, съгласно ценоразписа на болничното заведение. За събиране на посочената сума ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 15692/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив. По делото била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция. С оглед изложеното се претендира предявеният иск да бъде уважен като в полза на ответника да се присъдят разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор ответника С. Г. А..

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца в открито съдебно заседание, проведено на 20.11.2023 г., прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото 2 съдебно заседание – л.57 от делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна – л.28 от делото, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка на л. 28 от делото.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба и в откритото съдебно заседание, проведено на 20.11.2023 г., писмени доказателства се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.

Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявения установителен иск да бъде уважен изцяло.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски има ищецът, съобразно представеният списък по чл. 80 ГПК – л.89, а именно сумата в размер на 325 лева в исковото производство, включващи държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 25,00 лева, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.

Г. А., ЕГН: **********, дължи на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, ЕИК:

115576405, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 109, вр. чл. 52, ал. 2 Закон за здравното осигуряване, сумата в размер от 774,20 лева, представляваща стойността на предоставена на ответника медицинска помощ с изпълнение на 3 алгоритъм по клинична пътека № **- „**“ по време на болничния му престой, продължил от **г. до **г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 31.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7660/31.10.2022 г., по ч. гр. д. № 15692/2022 г., по описа на Районен съд Пловдив, XIII гр. с-в.

ОСЪЖДА С. Г. А., ЕГН: **********, да заплати на УМБАЛ „Св.

Георги“ ЕАД, ЕИК: 115576405, сумата от общо 325 лева (триста двадесет и пет лева) - съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и 25,00 лева (двадесет и пет лева) – разноски в заповедното производство, сторени по ч. гр. д. № 15692/2022 г., по описа на Районен съд Пловдив, XIII гр. с-в.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

След изтичане на срока по чл. 240 ГПК, по ч. гр. д. № 15692/2022 г., по описа на Районен съд Пловдив, XIII гр. с-в, ведно със заверен препис от настоящото решение, да се върне, поради отпадане на необходимостта от същото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________ 4