Решение № 5 от 06.01.2025, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Гражданско дело 969/2023
- Вид
- Решение № 5
- Подписан
- 06.01.2025
- Състав
- Красимира Иванова Николова-Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.122,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.53 · Закон за задълженията и договорите
- чл.65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72,ал.1,т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.32 · Конституция на Република България
- чл.39,ал.2 · Конституция на Република България
- чл.41,ал.2 · Конституция на Република България
- чл.130,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.131,ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.147 · Наказателен кодекс
- чл.148 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№5 гр. Горна Оряховица, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Красимира Ив. Николова-П.а като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-П.а Гражданско дело № 20234120100969 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.45,ал.1 във вр. чл.52 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.52 от ЗЗД.
Ищецът П. Й. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: село О..., община С..., ул..., посочва в исковата си молба, че на 27.02.2018г. в 19:57 часа, няколко часа след нанесения на ищеца жесток побой, кореспондентът на вестник „Труд" - В. А. е публикувала в електронното издание на вестник “Труд” статия със заглавие „Арестуваха бившия кмет на свищовското село Ореш“, публикувана в сайта на www.trud.bg, излагайки следните твърдения: „П. Й. вилнял в кметството, посегнал на настоящия управник и на полицейският инспектор". Сочи, че в статията е написано: “Екшънът се разиграл, след като П. Й. и синът били привикани на разпит”; "Наскоро в сигнал до Главния прокурор Й. наклеветил всички кметове на населени места, че са мафиоти, а управникът на общината Г.Г. е шефът на мафията"; “Заради тези доноси Й. бил привикан да даде показания. Той обаче влетял разярен в кметството и започнал да буйства. Нахвърлил се с юмруци и ритници върху Л.И. и на полицейския инспектор и го ударил в гърдите. Посегнал и на полицейския инспектор.
Разлютеният екс първенец на Ореш потрошил компютър, принтер и врата на една от канцелариите.” Посочва, че възложител на работата по списване и публикуване на процесната статия по смисъла на чл. 49 от ЗЗД е вестник „Труд, който е и издател.
Посочва, че цитираната информация от първия ответник е с невярно съдържание, не е истина. Твърди, че тя не е проверена от друг независим източник от кореспондента, а е налице едно необосновано предоверяване само на един източник. Сочи, че по същия случай 1 има неприключили с влязъл сила съдебен акт наказателни производства от общ и частен характер. Заявява, че чрез посочената статия са му причинени виновно неимуществени вреди, които се изразяват в опозоряване на името му и засягане честта и достойнството му като гражданин и бивш кмет на село Ореш.
Твърди, че това е разгласяване на невярна информация и накърняване на доброто му име.
Заявява, че е бил подложен на преднамерена, публична, тенденциозна, злонамерена, невярна кампания, разтърсила дълбоко личните му чест и достойнство като човек, публична личност и общественик. Сочи, че два мандата е бил кмет на кметство с. Ореш и общински съветник.
Отрича да е получавал призовка, за да бъде разпитван. Посочва, че е бил уведомен по телефона да отиде в кметството в Ореш, за да напише обяснение. Твърди, че е изживял интензивни и продължителни отрицателни емоции на стрес, тревога, обида, смут, възмущение, гняв, съпроводени с влошаване на духовното му здраве. Заявява, че приятели във фейсбук прекратили приятелството си с него след публикациите. Твърди също, че е получил посттравматично стресово разстройство след нанесения му побой от полицая В.Г. със съдействието на кмета на с.Ореш Л.И. Изпитва чувство на страх, а когато види полицай, изпада в тревога. Размера на вредите не може да ги определи, но животът му и този на семейството му се преобърнал. Сочи също, че след публикуването на статията получил духовна болка и страдание, а сънят му станал неспокоен.
Заявява, че заглавието на статията и всичко, което е написано в нея, не отговаря на истината. Посочва, че е публична личност и общественик и има силно чувство за справедливост. Твърди, че и като кмет и като общински съветник е работил в интерес на жителите от Община Свищов. Сочи, че негативните му изживявания продължават и със значителна интензивност и в момента.
Счита, че са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД за присъждане на обещетение: виновно и противоправно поведение на ответника, претърпени вреди и причинна връзка между тях. Причинените му от процесната статия неимуществени вреди оценява на сумата от 5000 лв.
По отношение на втория ответник - собственик и издател на в."Труд" - „ТРУД МЕДИА" ЕООД, ЕИК 20321560, моли съда да има предвид, че отговорността му по чл.49 от ЗЗД е субсидиарна и възниква, когато виновно са причинени вреди от лице, на което е възложена определена работа. Сочи, че в чл.49 от ЗЗД е установено задължение за всеки, който е възложил изпълнението на определена работа на друго лице, да обезщети вредите, причинени от изпълнителя при или по повод на възложената работа. Заявява, че отговорността на възложителя е обективна, гаранционно-обезпечителна и безвиновна, а както е посочено в ППВС №7/1958г на ВС, това е отговорност за чуждо, противоправно и виновно поведение, с което е причинена вреда на пострадалия и цели да обезпечи посигурно и по-бързо пострадалия. Сочи, че тя е функционално обусловена и възниква само тогава, когато са налице предпоставките по чл.45 от ЗЗД по отношение поведението на прекия причинител - виновно и противоправно поведение /действие или бездействие/, вреда, причинна връзка между поведението и вредата. Заявява, че за да възникне отговорността на 2 възложителя за чужди противоправни действия, е необходимо наличието следните предпоставки: 1/ наличие на вреди, причинени на пострадалия ищец, от лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД ответник е възложил работата; 2/ вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа; 3/ работникът или служителят да има вина за причинените вреди. Счита, че всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл.49 ЗЗД са налице по отношение на втория ответник по делото. Цитира Постановление № 9 от 1966 г. на Пленума на Върховния съд, което не е отменено, както и Постановление № 17 от 1963 год. на Пленума на Върховния съд, което също не е отменено.
Моли съда да осъди В. А. - кореспондент на вестник „Труд", като пряк причинител на вредата, и юридическото лице, собственик и издател на в."Труд" - „ТРУД МЕДИА" ЕООД, ЕИК 20321560, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул."Христо Белчев" № 1, ет.5, представлявано от управителя П.Б., като възложител на работата на първия ответник, солидарно за сумата от 5000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 27.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по делото.
В съдебно заседание, ищецът П. Й. П., редовно призован, не се явява, не се представлява.
С депозираните по делото писмени заявления поддържа предявените искове и претендира тяхното уважаване.
Ответникът „ТРУД МЕДИЯ“ ЕООД с ЕИК 203021560, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1000, ул. „Христо Белчев” № 1, ет.5, представляван от управителя П.Х. Б., чрез пълномощника си – адвокат И. И. Й. – Т. от САК, депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Оспорва предявения срещу него иск като изцяло неоснователен. Заявява, че не се сочат доказателства за това, че „Труд Медиа" ЕООД е възложител на написването на процесната статия. Сочи, че издателят не носи отговорност за вреди, когато публикуваният материал има посочен автор. Заявява, че десетки български медии са отразили процесното събитие, в което е участник ищецът, а отделно, информацията е изнесена от официален източник - органите на МВР. Посочва, че не става ясно, че претърпените вреди са вследствие на процесната статия от сайта на “Труд”.
Счита, че представените към исковата молба доказателства са неотносими и оспорва тяхната истинност. Моли съда всички призовки, книжа и съобщения във връзка с настоящото дело да бъдат връчвани на адрес: гр. С... бул...
Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения П. Й. П. иск срещу „Труд Медиа" ЕООД за солидарно заплащане на обезщетение в размер на 5000 лв. за претърпени неимуществени вреди. Моли съда да му присъди направените в настоящото производство разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание, ответникът „ТРУД МЕДИЯ“ ЕООД, редовно призован, не се представлява. Депозира писмено становище, с което поддържа писмения отговор.
Ответницата В. Ц. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: град В.Т. ул..., действаща чрез пълномощника си – адв. Р. И. от ВТАК, със съдебен адрес: град Г.О. ул..., депозира писмен 3 отговор в срока по чл.131 от ГПК. Счита, че искова молба отговаря на изискванията на ГПК, а исковата претенция е процесуално допустима.
Не спори, че към 27.02.2018г. е била в трудово правоотношение с втория ответник.
Спори, че умишлено е изложила неверни факти в написана от нея статия, която била публикувана в ел. издание на дружеството - ответник, които да засягат честта и достойнството на ищеца. Спори, че в резултат тези подробно описани в исковата молба емоционални състояния на ищеца, той е претърпял неимуществени вреди. Спори размера на тези неимуществени вреди.
Твърди, че през 2018 година в сайта на ответното дружество ответницата е написала и публикувала три статии, в които се споменава името на ищеца, като и трите статии са във връзка със събития, които са се случили на 27.02.2018г. в село Ореш и в които са участвали П. П. и неговият син. Счита, че това не е достатъчно, за да се възприеме пълна идентичност с текст, на която и да е от тях с тази, предизвикала описаните в исковата молба страдания.
Посочва, че при незапознаване с конкретния текст не може да признае, че е негов автор, както и не може да потвърди, че в текста няма преправяния, допълвания и пр. вмешателства.
Заявява, че тя е журналист с опит и знае колко отговорна е нейната работа, както и колко прецизно тя трябва да проверява достоверността на информацията, която публикува.
Посочва, че при писането на всяка от статиите тя е получавала информация, която е преценявала като достоверна, в смисъл - произтичаща от лице или орган, който може да излага безпристрастно такава като МВР, или личното становище на дадено лице. Твърди, че в подготовката за написването на първата статия от 27.02.2018г. със заглавие: "Арестуваха бившия кмет на свищовското село Ореш", ответницата е придобила информация изцяло и единствено от органите на МВР. Посочва, че при внимателния прочит става ясно, че това е дописка, която в телеграфен стил информира читателите за събития, в които са участвали ищецът и неговият син. Сочи, че в дописката липсват морални оценки, квалификации, характеристики на лица и събития, които да са формулирани от ответницата или трето лице, но пресъздадени от нея. Твърди, че с нея читателите се информират за случили се събития, като информацията е получена от органите на МВР, без да се добавят несъществували такИ..
Прилага като доказателство за това “Информационен бюлетин” на ОД МВР - Велико Търново от следващия ден - 28.02.2018г., където за събитията от първата информация са описани като: "Досъдебно производство за нанасяне на телесна повреда на длъжностни лица е започнато в РУ- Свищов срещу 57 годишен мъж от село Ореш."; следва описание на случилото се, в което присъства, че мъжът с инициали П.П. се държал агресивно, че повредил компютърна конфигурация, принтер и друг инвентар в сградата на кметството в село Ореш, че ударил полицейски инспектор и кмета на селото при опит да бъде задържан, че в случилото се включил и синът на П.П., че двамата били задържани с полицейска мярка за 24 часа, както и че по случая е образувано досъдебно производство за престъпление на чл.131,ал.2,пр. 4,т.3 вр. с чл.130,ал.1 НК - нанасяне на лека телесна повреда и квалифицираните състави. Посочва, че въпреки липсата на конкретната процесна статия, повече от видно е пълното съвпадение на изложеното в исковата молба, за което се твърди 4 да е част от нея и написаното от МВР в собствения им Информационен бюлетин. Твърди, че тя е направила коментар на посочени факти, без да дава нови твърдения. Счита, че съгласно трайната съдебна практика по такъв род дела дадена в статия оценка или мнение не подлежат на проверка за достоверност.
Пояснява, че втората статия е публикувана на 06.03.2018г. със заглавие „Разследват полицейско насилие срещу бившия кмет на Ореш", която прилага. Твърди, че в нея ответницата отново, без да дава нови към съществуващите факти, е описала развитието по случая, като е разговаряла и с ищеца и с кмета на община Свищов - Г.Г., и напълно добросъвестно е пресъздала тяхното мнение и коментарите им. Заявява, че третата статия е от 06.11.2018г. и е със заглавие „Обвинение на бивш кмет, нападнал полицай", в която отново, за да се припомни новината на читателите, е описана в краткост ситуацията от месец февруари, която в крайна сметка е продължила с внасяне в съда на обвинителен акт срещу ищеца, т.е. фактите са, че ищецът е нанесъл лека телесна повреда на полицай и кмета на село Ореш, че е бил задържан за тези си действия за 24 часа от МВР, като за това срещу него се води наказателно дело. Твърди, че ответницата е журналист, който е изложил само достоверни факти, потвърдени от МВР в Информационния им бюлетин, с цел да запознае читателите на вестника с новина, като тя даже се е въздържала да квалифицира това поведение от морална гледна точка, а само е преразказала фактите.