Решение № 203 от 16.01.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Велико Търново, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20234110101771 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ , вр. с чл.45 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД

Ищецът К. Ц. Ц. твърди, че на 28.12.2019 г. пътувал в л.а. « *** на предна дясна седалка с поставен предпазен колан. В автомобила били още шофьорът и още един пътник на задната седалка. Зад тях пътувал л.а. « ***. Срещу тях се движел л.а.

*** Сочи, че при предприета маневра «изпреварване» от движещия се зад тях лек автомобил настъпил удар между него и насрещно движещия се автомобил и впоследствие удар между лекия автомобил, в който пътувал ищецът и л. а. „Ауди“. Излага, че пристигнали екипи на полиция и Спешна помощ. Съставен бил КП за ПТП с пострадали лица. Образувано било ДП № ЗМ-1136/2019 г. на РУ Велико Търново. По АНД № 32/23 г. на ВТРС водачът на л.а. „ Ауди“ *** била призната за виновна за ПТП и освободена от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Решението влязло в сила на 22.03.2023 г. Заявява, че от удара претърпял множество физически травми, които описва подробно, претърпял и психически травми.

По негова претенция и образувана щета пред ответния застраховател, при който имало сключена застраховка „ Гражданска отговорност“ за л.а. „Ауди А4“, на 10.02.2021 г. получил сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.

Счита, че

1 обезщетението е недостатъчно да покрие вредите и моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 8050 лева, от които 8000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 50 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди- разход за издаване на съдебно-медицинско удостоверение, ведно със законна лихва от 1.07.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание се представлява от пълномощника си адв. М. от САК, който поддържа исковите претенции.

Ответникът ЗАД «ДаллБогг:Живот и здраве» » АД в срока и по реда на чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение за л. а. «Ауди» рег.№ *** както и че е изплатил доброволно сумата от 1000 лева. Оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Твърди, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат , тъй като е пътувал без обезопасителен колан. Счита, че претенцията е прекомерно завишена и недоказана. Оспорва твърдението за виновно поведение на водача на застрахования при него автомобил и при евентуалност твърди вина и на водача на л. а. »Нисан». Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска, а ако го приеме за доказан по основание да не го уважава в претендирания размер. Претендира разноски. В съдебно заседание се представлява от адв.М. от ВТАК, която поддържа изложеното становище.

Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства намира установено следното от фактическа страна:

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица №504 е видно, че на 28.12.2019 г. около 15,50 часа на път ПП 1-4 км. 103+100 е настъпило пътнотранспортно произшествие с участник л. а. «Ауди А4» с рег.№ *** управляван от ***, л.а. «Нисан Ванет» с рег.№ ***, управляван от *** и л.а.

«Фиат Пунто» с рег.№ *** управляван от ***в, при което са пострадали описаните в протокола лица, едно от които е ищецът. По делото е прието Решение №120/6.03.2023 г .по АНД № 32/2023 г. на ВТРС и мотивите към него. С решението, влязло в законна сила на 22.03.2023 г. съдът е признал *** за виновна в това, че на 28.12.2019 год. на ГП І-4 (гр. София - гр. В. Търново), при км. 109+100 при управление на МПС - лек автомобил марка “Ауди А 4” с peг. № ***, собственост на ***, нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата – не 2 контролирала непрекъснато превозното средство, което управлява; чл. 16, ал.

1, т. 1 от Закона за движение по пътищата – при движение по пътно платно с двупосочно движение с две пътни ленти навлязла в пътната лента за насрещно движение, като се движила със скорост от 101,1 км/ч. при максимално допустима скорост от 90 км/ч. и скоростта не била съобразена с мократа пътна настилка; чл. 42, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата - след като е подала сигнал, да се убеди, че има видимост и свободен път на разстояние достатъчно за изпреварване и че може да заеме мястото в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта, или да изменя посоката на движение; чл. 42, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата - по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство и чл. 42, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещно движение, да не създава опасност и пречки за превозните средства, движещи се по нея, в резултат на което предизвикала ПТП с движещия се в насрещната пътна лента, в посока гр. София, лек автомобил “Нисан“ модел „Ванет” с peг.

№ *** - гражданин на Великобритания, управляван от *** и л.а. „Фиат“, модел „Пунто“ с peг. № ***, собственост и управляван от ***в и по непредпазливост причинила средни телесни повреда на пътника в лек автомобил „Фиат“, модел „Пунто“ с peг. № *** - *** , изразяващи се в закрито счупване на второ, трето и пето ребра по задна мишнична странична линия без разместване на фрагментите, довели до трайно затрудняване движението на снагата да извършва активни и съгласувани действия с крайниците; хемоторакс в дясно/излив на кръв в дясната гръдна половина и на въздух в меките тъкани в дясната гръдна половина; закрито счупване на седми гръден прешлен; довело до трайно затруднение в движението на десен горен крайник; ЕМГ данни за увреда на левия раменен нервен сплит, заден клон; изкълчване на лявата раменна става - престъпление по чл. 343, ал. 1, б.

„б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и е освободил на основание чл. 78а от НК обвиняемата от наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като е наложил административно наказание «глоба» в размер на 1000 /хиляда/ лева. Не се спори по делото, че ищецът К. Ц. Ц. е пътувал в лекия автомобил « Фиат Пунто» и че същият е пострадал при пътно-транспортното 3 произшествие, което , освен, че е отбелязано в протокола за ПТП се установява и от приетото съдебно-медицинско удостоверение, показанията на разпитаната свидетелка и заключението на съдебно-медицинската експертиза.

Според заключението на вещото лице д-р Г., при пътно-транспортното произшествие претърпяно от ищеца на 28.12.2019 г. той е получил охлузни рани по главата, охлузвания по двете рамена, охлузвания по лява китка, главоболие и болки в гърдите, белег от зарастнала рана с козметичен характер. Получените травми са в резултат от удари и притискане с или между твърди тъпи предмети от вътрешната част на купето на МПС и са причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Останалите охлузвания са причинили болки и страдания. Срока за лечение и възстановяване в резултат на получените рани е около 25 дни, за охлузванията- около 15 дни. Главоболието и болката в гръдния кош е възможно да продължи около два месеца. Не са налични медицински документи за настъпили усложнения при възстановяване на пострадалия или забавяне на оздравителния процес. Приема се, че процесът по възстановяване е протекъл нормално и лечението е адекватно на травмите. Белегът на главата е с козметичен характер. Наличното охлузване по дясното рамо е възможно да е от предпазен колан.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. Заявява, че с оглед вида и мястото на охлузването приема, че е налице коланна травма. Св.Ц.а е съпруга на ищеца. Тя заявява, че съпругът и пътувал с двама приятели до София и на връщане претърпяли пътно-транспортното произшествие, при което автомобилът, в който той пътувал се преобърнал няколко пъти. От преобръщането автомобилът бил със счупени стъкла, които причинили на съпруга и прорезни рани по главата и тялото.Твърди, че белезите по главата още си личат. Имал синини и натъртвания по гръдния кош от поставения колан, имал ударена китка. След прегледа в Спешна помощ бил освободен без да зашият главата му , тъй като той се страхувал. Имал главоболие, препоръчали му да стои на тъмно и да си почива, което продължило около месец. Този период съвпадал с периода, през който предприятието, в което работел също не работело, тъй като всички излизали в отпуск. Известно време носел нещо на китката си. Твърди, че оплакванията му отшумели след около месец, но белезите по главата му се виждали, тъй като той бръснел косата си. Според нея съпругът и още изпитвал стрес и страх, когато тя го вози, тъй като той избягвал да шофира.

4

Видно от приетото уведомление по щета №0801-0001189/2020-06,07 от 1.07.2020 г. ответното застрахователно дружество е отказало да изплати исканото обезщетение на ищеца, но с платежно нареждане от 10.02.2021 г. е изплатило на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по заведената щета.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.432 от КЗ дава право на увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като по силата на договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахованото лице за причинени от него имуществени и неимуществени вреди на трети лица. Постановяването на положителен за ищеца резултат изисква пълно и главно доказване от негова страна на следните кумулативно изискващи се материалноправни предпоставки: валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; виновно противоправно поведение на водача на застрахования автомобил през периода на действие на застрахователната полица; настъпили вреди / имуществени и/или неимуществени/за увреденото лице и пряката причинноследствена връзка между противоправното поведение и вредите. Следва да се докаже и размера на претендираното обезщетение. Страните не спорят, че лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№ **** е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност “ при ответното дружество, както и че застрахователното събитие е настъпило в срока на действие на застрахователна полица № ВГ /30/119001677834. Признава се още, че по повод заведената от ищеца щета застрахователното дружество е изплатило на 10.02.2021 г. обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 1000 лева. По делото е приобщено като доказателство влязло в законна сила решение по АНД № 32/2023 г. на ВТРС, с което водача на застрахования при ответното дружество лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№ ****- *** е призната за виновна в това, че на 28.12.2019 год. на ГП І-4 (гр.

София - гр. В. Търново), при км. 109+100 при управление на МПС - лек автомобил марка “Ауди А 4” с peг. № ***, нарушила правилата за движение по пътищата, в резултат на което предизвикала ПТП с движещия се в насрещната пътна лента, в посока гр. София, лек автомобил “Нисан“ модел 5

„Ванет” с peг. № W465TYXD, управляван от *** и л.а. „Фиат“, модел „Пунто“ с peг. № ***, собственост и управляван от ***в и по непредпазливост причинила средни телесни повреда на пътника *** в лек автомобил „Фиат“, модел „Пунто“ - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал.

1, пр. 3 от НК, за което е освободена на основание чл. 78а от НК от наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление по чл. 343, ал.

1, б. „б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК с налагане на административно наказание «глоба» в размер на 1000 /хиляда/ лева. От изложеното следва, че н а основание чл. 300 от ГПК със задължителна сила за гражданския съд , разглеждащ гражданските последици от деянието са разрешени въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и вината на водача на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие и всякакви доводи наведени от ответника за наличие на вина у друг водач не могат да бъдат обсъждани. Освен това следва да се има предвид, че с плащане на сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по заведената по искане на ищеца щета, ответникът признава извънсъдебно фактическия състав на осъществения деликт, поради което възраженията му за липса на противоправно поведение от страна на водача, като основен елемент на фактическия състав са изцяло неоснователни. При тези изводи на съда на доказване от ищеца подлежат претърпените от него вреди и претендирания размер, който според него би ги репарирал. От приобщеното по делото заключение на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза се доказа, че в резултат на пътно-транспортното произшествие ищецът е получил травми, които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и болки и страдания. Вещото лице посочва, че оздравителният процес е протекъл нормално, без усложнения в рамките на около 25 дни за получените охлузни рани, периодът за възстановяване от главоболието и болките в гръдния кош е около два месеца, а белегът на главата е с козметичен характер. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно и обосновано, кореспондиращо и със събраните гласни доказателства чрез разпита на св. Ц.а относно физическите травми на ищеца. Освен тези физически увреждания в резултат на пътно-транспортното произшествие ищецът е претърпял и психически травми. От показанията на св. Ц.а е видно, че ищецът все още изпитва страх, когато се вози в автомобил, той не шофира 6 и непрекъснато и прави забележки, докато тя управлява. Съдът приема за доказани претърпените от ищеца психически травми , доколкото при пътнотранспортно произшествие стреса и уплахата са неминуеми и нормална реакция за всеки човек. Горното води до безспорния извод, че в резултат на инцидента ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както физически, така и психически. При доказан фактическия състав на непозволеното увреждане съдът счита иска за обезщетение за неимуществени вреди за основателен, като размерът на обезщетението следва да се определи по справедливост съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.