Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 83 от 20.08.2024, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Административно наказателно дело 112/2024
Вид
Решение № 83
Подписан
20.08.2024
Състав
Милуш Руменов Цветанов

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 140, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 9, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. гр.Велинград, 20.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Административно наказателно дело № 20245210200112 по описа за 2024 година

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 23-0367-000042/01.02.2024г. на ВПД Началник група в ОДМВР-Пазарджик, РУ-Велинград – Б.Т., с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Р. А. Р. са наложени административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца - за осъществяване на административно-наказателния състав на и чл.175, ал.3 вр. с чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

В нея се твърди, че наказателното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, при следните съображения, обобщени като неспазване разпоредбите на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН:

Сочи се, че в постановлението не е описано конкретно коя част /„предложение“/ от разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП е приета за нарушена; Счита се, че описаното в обстоятелствената част на постановлението - че освен нерегистрирано по надлежния ред, съответното управлявано МПС е било и без табели с регистрационни номера, създава противоречие между описателната и санкционната част на постановлението; Поддържа се за съществено процесуално нарушение, затрудняващо правото на защита на санкционирания обстоятелството, че в постановлението не се твърди след закупуването на мотоциклета 1 собственикът му не го е представил за „пререгистрация“ в двумесечен срок… В съдебно заседание се лансира тезата, че управляваното от жалбоподателя нерегистрирано МПС е с електрическо или хибридно задвижване, поставяйки се под съмнение - дали подлежи ли на регистрация.

В писмено становище въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна, при твърдения, че е установено виновно извършване на санкционираното деяние и няма основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Моли наказтелното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.07.2023г., на ул. „Петелци“ в гр. Сърница служителите на реда К. Т. и Р. Б. спират за проверка Р. А. Р. – като водач на МПС – мотоциклет с надпис „Хонда“ без регистрационни табели. При проверката се установява, че мотоциклетът с номер на рама – HMPD ***, не е регистриран по надлежния ред. По този повод е образувано ДП № 373/2023г. по описа на РУ-Велинград, в хода на което е извършен оглед и експертиза на конкретното МПС, като се потвърдило, че то не е регистрирано. С постановление от 18.12.2023г. наблюдаващият прокурор е приел случаят за малозначителен по смисъла на чл.

9, ал.2 от НК, прекратил e съответното наказателно производство и е изпратил материалите по компетентност – за преценка относно реализиране на административнонаказателна отговорност на Р. Р.. На основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН, в срока по чл. 34, ал.1 т ЗАНН административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява б е з с п о р н о от следните доказателства: НП № 24-0367-000042/01.02.2024 г.; Постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.12.2023 г., Становище от инсп. Б. Качаков относно Постановление № 4085/2023 г. за отказ да се образува НП, докладна записка относно извършена проверка на МПС от мл. инсп. К. Т., Писмо от ОДМВР – Пазарджик рег. № 1006р-12675 от 21.08.2023 г., ведно със Справка АИС КАТ – 2 бр. – относно собственост на МПС и Информация относно МПС марка „Хонда“, Справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, материалите по Досъдебно производство № 367 ЗМ 373/2023 г. , пр.пр. № 4085/2023 г. по описа на РП – Пазарджик, заключение по изготвена от инж. С. В. автотехническа експетиза, показанията на свидетелите К. Т., Р. Б., Б.лав Байдаков и Г. Г..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57 от ЗАНН и са съставени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН.

Съгласно чл. 140, ал.1 от ЗДвП - По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели 2 с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съобразно чл. 175, ал.3 от ЗДвП - Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Според § 6., т. 11 от ДР на ЗДвП – „Моторно превозно средство“ е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване (независимо какъв), с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства.

В конкретния случай от показанията на свидетелите К. Т., Р. Б., Г. Г., а и Б.лав Байдаков несъмнено се установява, че Р. Р. е управлява „моторно“ превозно средство – снабдено с двигател за придвижване.

Видно от приложените по делото снимки и приетото експертно заключение на вещото лице С. В. – процесното МПС е „мотоциклет“ по смисъла на § 6., т. 13 от ДР на ЗДвП и категорично не попада в хипотезите на чл. 1, ал.5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г..

В същата връзка – с оглед конкретната техническа характеристика на мотоциклета, установена от вещото лице – „височина на седалката 785 мм“ – той не представлява и „Индивидуално електрическо превозно средство“ по смисъла на § 6., т. 18б от ДР на ЗДвП.

Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. (чл. 140, ал.2 ЗДвП). Чл. 3 ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркета, теглени от тях, предвижда в едномесечен срок от придобиване на собствеността или оформяне на вноса, моторните превозните средства да се регистрират. От показанията на свидетелите К. Т., Р. Б. и Г. Г. несъмнено се установява безспорното по делото обстоятелство, че процесното МПС с надпис „Хонда“, управлявано на 28.07.2023г. по улиците на гр. Съдница от Р., не е било регистрирано по надлежния ред; и водачът е съзнавал това обстоятелство.

И останалите възражения на жалбоподателя са несъстоятелни:

В съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН – в постановлението съвсем ясно е посочено датата, мястото, обстоятелствата и описанието на нарушението – управление на конкретното МПС - мотоциклет, който не е бил регистриран по надлежния ред. Доколкото основния индивидуализиращ белег на всяко МПС е номерът на рамата му – то конкретният мотоциклет е надлежно индивидуализиран в достатъчна степен в постановлението, като обстоятелството какви надписи е имало по мотоциклета („Хонда”) или за какъв модел го е представил водачът пред полицейските служители („ХЛ“) е ирелевантно за административнонаказателната отговорност.

3

Неоспорим факт е и че съгласно ЗНА – нормативните актове имат членове, алинеи, точки, но не и „предложения“ с оглед което, посочването или не на такъв реквизит (предложение на чл. 140, ал.1 ЗДвП) не може да се счита за съществено процесуално нарушение, както се твърди в жалбата; особено при подробно и ясно текстово описаното нарушение.

Допълнителното посочване в обстоятелствената част на постановлението – че управляваното от нарушителя нерегистрирано МПС, логично е и без регистрационни табели, не създава противоречие в това какво нарушение е санкционирано (управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС), както не би създало такава и включването в описанието на какъвто и да било друг детайл по превозното средство – например липса на огледало или цвета му.

Напълно неадекватно, предвид квалификацията на нарушението и установената изначална липса на регистрация на конкретното МПС, се явява и посоченото в жалбата становище, че описанието на нарушението е непълно, тъй като „следвало да включва като обективен признак твърдение, че след закупуването на мотоциклета, собственикът му не го е представил за пререгистрация в двумесечен срок от датата на сделката“ В контекста на установяващите се от справката за нарушител/водач на Р. множество нарушения на ЗДвП, както и предвид описаната от свидетеля Б. в очната му ставка със свидетеля Байдаков дързост на извършителя – да управлява мотоциклета непосредствено след като е забелязан от полицейските служители да го форсира, а и с оглед разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП - хипотезата на маловажност по чл. 28 от ЗАНН е неприложима.

С оглед гореизложеното наказателно постановление № 23-0367-000042/01.02.2024г. на ВПД Началник група в ОДМВР-Пазарджик, РУ-Велинград – Б.Т., следва да бъде потвърдено.

При този резултат по делото, на основание чл. 84 ЗАНН във вр.с чл. 189, ал.3 НПК, жалбоподателят следва да понесе разноските по делото, представляващи определеното от съда на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от НЗПП възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв., както и сторените разходи за изготвената по делото автотехническа експертиза – 780 лв.

С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 23-0367-000042/01.02.2024г. на ВПД Началник група в ОДМВР-Пазарджик, РУ-Велинград – Б. Г.ев Т..

ОСЪЖДА Р. А. Р. с ЕГН **********, да заплати по сметка на ОДМВР-Пазарджик, сумата от 100/сто/ лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Р. А. Р. с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд - 4

Велинград, сумата от 780/седемстотин и осемдесет/ лева – разноски за изготвена по делото автотехническа експертиза.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________

5