Решение № 19203 от 13.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19203 гр. ****, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20231110167660 по описа за 2023 година

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 16.01.2024 г., на „********“ ЕАД срещу Л. Б. С. и В. И. С., в качеството им на наследници по закон на М. Л. С. , с която са предявени обективно кумулативно осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които ищцовото дружество иска да бъдат осъдени ответниците да заплатят при условията на разделност следните суми:

В. И. С. – 1/2 от дълга, а именно сума в размер от 782.60 лева - представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес: ****, ж.к. „*****“ бл. 001, вх. В, ет. 8, ап. 45 с аб. № ******, в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване на дълга; сумата от 148.08 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 15.11.2023 г.; 13.34 лева - цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване на дълга, както и сумата от 2.95 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 15.11.2023 г.;

Л. Б. С. – 1/2 от дълга, а именно сума в размер от 782.60 лева - представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес: ****, ж.к. „*****“ бл. 001, вх. В, ет. 8, ап.

45 с аб. № ******, в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване на дълга; сумата от 148.08 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 15.11.2023 г.; 13.34 лева - цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване на дълга, както и сумата от 2.95 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 15.11.2023 г.;

Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не била платена в предвидените срокове от ответниците като битови клиенти. Твърди, че съгласно приложимите към договора общи условия, потребителите са длъжни да заплащат месечните суми за доставената топлинна енергия в 1

45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като лихва за забава се начислявала единствено по отношение на задълженията, предвидени в общата фактура за съответния отоплителен сезон. В тази връзка, сочи че ответниците му дължат заплащането на мораторна лихва в сочените размери спрямо разделната им отговорност. Твърди, че на основание чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия между клиентите в сграда в режим на Етажна собственост се извършвало по система за дялово разпределение, при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Излага доводи, че етажните собственици в сградата, в която се намира процесното жилище са сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „****“ АД. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Не било изпълнено и задължението за заплащане на услуга за дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл.86 ЗЗД.

Прави искане по чл. 219 от ГПК. По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят в условията на разделност претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците Л. Б. С. и В. И. С. чрез назначения им особен представител – адв. Е. К., с който исковете се оспорват като неоснователни. Сочи, че не са налице доказателства ответниците да са пасивно легитимирани да отговарят по исковете. Оспорва размера на претенциите, както и че процесният имот е топлоснабден. Въведено е възражение за изтекла погасителна давност на търсените суми. Моли съда да отхвърли исковите претенции и да присъди възнаграждение за особен представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Представена е нотариалент акт за покупко-продажба на недвижим *******, том 1, рег. № ******, дело № 037 от 2016 г. на нотатирус ********* от регистъра в нотариалната камара, съгласно който продавачите ******** И. прехвърлят правото на собственост на М.

Л. С. върху недвижим имот, представляващ апартамент № 45 на осмия етаж с адрес гр. ****, ж.к. „*****“, блок 001, вх. В с идентификатор № ******.

Видно от приложеното удостоверение за наследници на М. Л. С., починал на 21.11.2020 г., негови наследници по закон се явяват Л. Б. С. – баща и В. И. С. – майка.

Към доказателствения материал е приложено и удостоверение от СО от 06.06.2011 г., в което е посочено, че бл*********“ в ж.к. „*****“,гр. **** е идентичен със строителен № **********“ в ж.к. „*****“.

Видно от представения протокол от проведеното на 21.08.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в адрес гр. ****, ж.к. „*****“, бл. 001, вх. В, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „********“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Представен е договор, сключен между „********“ ЕАД – възложител и „********“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. ****, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Към доказателствения материал са приобщени и съобщение към фактура № 2

******/31.07.2021 г. за периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2021 г. на стойност 678.04 лева и съобщение към фактура № ******/31.07.2022 г. за отчетния период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. на стойност 876.22 лева.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, изготвена въз основа на документи, представени от ищеца и третото лице помагач, настоящата инстанция приема, че за процесния период за имота служебно, при условията на неосигурен достъп, е начислявана топлинна енергия за отопление на имота и за сградна инсталация. Начисляване е ТЕ подгряване на вода и за сградна инсталация, като не е начислявана такса мощност.

Общата сума за процесния период съгласно СТЕ е в размер на 1 618.42 лева за отопление на имота, включваща отопление, сградна инсталация и БГВ. Вещото лице е констатирало, че изравнителната сума за процесния период (т.е. за плащане от ответниците) е в размер на 464.65 лева, което е включено в процесната сума. През процесния период общият топломер в абонатната станция е преминавал метрологични проверки.

От заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебносчетоводна експертиза, изготвена въз основа на документи, представени от ищеца и третото лице помагач, съдът приема, че общият размер на задължението за ТЕ в процесния период е 1 153.71 лева. Вещото лице е посочило, че липсват данни за начислени суми за сградна иснаталация.

При така установеното, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия до процесния имот, по силата на което през процесния период е доставил топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната стойност възлиза на претендираната сума, както и че в имота през процесния период е извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер на претендираната сума и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период. Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „********“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му, както и че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за 3 продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/.

С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.