Решение № 23 от 08.01.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Велико Търново, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20254110100364 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр.чл.26 ал.1 от ЗЗД и чл.55 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за кредит от 13.09.2021г., по който ответникът е кредитор, а ищецът-кредитополучател.

Ищецът твърди ,че договорът за кредит е за сумата 600лв., който е следвало да де върнат за срок от шест месеца. Ищцата твърди, че съгласно договора, същият е следвало да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването му с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, което се одобрява от ответното дружество и в случай на неизпълнение на тези условия, се дължи неустойка в размер на 682,77лв., която се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по одобрения погасителен план. Ищецът счита клаузата за неустойката за нищожна по съображения изложени в исковата молба.Ищцата отправя искане съдът да прогласи за нищожна клаузата от договора за кредит, предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща чл.19 ал.4 от ЗПК. На следващо място, отправя искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 50лв., представляваща дадена без основание по договора за кредит, ведно със законната лихва,считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че клаузата за неустойка от процесния договор е действителна, по съображения изложени в отговора. Сочи, че ищецът не доказва какви суми е платил по договора, респ. платена ли е процесната сума, която иска да му върната като недължимо платена. Моли за отхвърляне и исковата претенция. Претендира разноски.

С протоколно определение от 23.10.2025г. съдът, по искане на ищеца, е допуснал изменение на предявения иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД чрез увеличаване на исковата претенция от 50лв. на 548,67лв.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа 1 страна следното:

На 13.09.2021г. между ищеца С. Л. И. и ответника «СТИК-КРЕДИТ“АД е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който кредитодателят СТИК-КРЕДИТ“АД предоставя на ищеца кредит в размер на 600 лв., при ГПР 42,58% и лихвен процент 36%.

Погасяването на кредита се извършва на 6 погасителни вноски. Не е спорно между страните, че по договора е уговорено обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция, които да се одобрят от кредитора, а при неизпълнение – кредитополучателят да плати неустойка, която е включена към размера на погасителните вноски.

От заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по договор за потребителски кредит е предоставен кредит в размер н 600лв., като общата сума дължима от потребителя към момента на сключване на договора, ведно с начислената лихва е 671,55лв. Размерът на месечната вноска е 171,55лв. и неустойка в размер на 357,74лв. Вещото лице е посочило, че по процесния договор за кредит е платена сумата 1148,67лв.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По делото не е спорно, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №***, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца кредит в размер на 600лв., като последната се е задължила да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва на 6 вноски, в размер всяка от 171,55лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Не е спорно между страните, че в договора е уговорено обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, а при неизпълнение на разпоредбата на договора за предоставяне на обезпечение, страните са уговорили заплащане на неустойка, която според заключението на вещото лице е в размер на 357,74лв.

Съдът намира ,че клаузата на договора, в която е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение от длъжника след отпускане на кредита е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави. Съгласно чл. 92 от 2

ЗЗД неустойката цели да обезпечи изпълнението на задължението по договора и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват.

Уговарянето на неустойка извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции води до нищожността й, защото противоречи на принципа на справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В разглеждания случай чрез неустойката се цели да се прехвърли рискът от неизпълнение на задължението на кредитора преди отпускане на кредита да прецени платежоспособността на длъжника и да поиска обезпечение. Поради това неизпълнението на задължението на длъжника да предостави исканото обезпечение не води до възникване на вреди за кредитора по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, като последният не може да черпи права от собственото си неизпълнение и да начислява допълнителни разходи към погасителните вноски по договора за кредит. Липсата на реални вреди от непредоставянето на обезпечение свидетелства, че с неустойката се цели заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като се прикрие включването на допълнително възнаграждение за предоставяне на кредита, постъпващо като печалба в полза на кредитора, поради което клаузата на чл. 27 от договора е нищожна и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Посочените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Това води до недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК.

С оглед изложеното искът по чл.124 ал.1 от ГПК за прогласяване недействителността на процесния договор за кредит е основателен и следва да бъде уважен.

По иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД.

В случая, предвид на това, че съдът приема, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, се дължи само чистата стойност на кредита. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ищецът е платил по сметка на ответника сумата в размер на 1148,67 лв. След като се приспадне сумата за дължимата главница от 600 лв., сумата която е надвнесена от ищеца възлиза на 548,67лв., което изчислена в евро е 280,53 евро. Същата се явява платена без основание. Исковата претенция по иска по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД се явява основателна и доказана в пълния претендиран след изменението на иска размер от 280,53 евро /в левова равностойност 548,67лв./

Върху главницата от 280,53 евро следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба/29.01.2025г./ до окончателното изплащане.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса по делото, с оглед изхода на спора и уважаване на предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Велико Търново сумата в размер на 51,13 евро /в левова равностойност 100лв/ за държавна такса по двата предявени иска, както и сумата 102,26 евро / в левова равностойност 200лв./-разноски за 3 възнаграждение за вещо лице.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да заплати ЕАД Е.И. адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро/в левова равностойност 586,75лв./ за осъществено в полза на ищеца безплатно процесуално представителство в настоящото производство.

Мотивиран от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от С. Л. И. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** срещу „СТИК – КРЕДИТ” АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление ***, че Договор за потребителски кредит №***е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит.

ОСЪЖДА „СТИК – КРЕДИТ” АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на С. Л. И. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** сумата в размер на 280,53 евро/двеста и осемдесет евро и петдесет и три евроцента/ или левовата й равностойност от 548,67лв./петстотин четиридест и осем лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща извършено без основание плащане по Договор за потребителски кредит ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба /29.01.2025г./ до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „СТИК – КРЕДИТ” АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ЕАД Е.И., ЕИК 180978004, съдебен адрес *** сумата в размер на 300 евро/ триста евро/ или в левова равностойност 586,75лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.

ОСЪЖДА „СТИК – КРЕДИТ” АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление ***да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велико Търново държавна такса по исковете в размер на 51,13 евро/петдесет и едно евро и тринадесет евроцента/ или в левова равностойност 100лв., както и 2,56 евро или 5 лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „СТИК – КРЕДИТ” АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление ***да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велико Търново сумата 102,26 евро/сто и две евро и двадесет и шест евроцента/ или в 4 левова равностойност 200лв., представляваща разноски за възнаграждение за вещо лице, както и 2,56 евро или 5 лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5