Решение № 23880 от 31.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23880 гр. ., 31.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от И. В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20241110162218 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание е с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП.

Ищцата А. Н. И. твърди, че между нея, в качеството й на кредитополучател и ответника „.“ АД, в качеството му на кредитор, е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № . от 23.01.2023 г. за предоставяне в полза на А. И. на паричен заем в размер на сумата от 450 лева със задължение за връщането й в срок от 30 дни, при годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 42,58 %. Посочва се, е общата подлежаща на връщане сума по договора възлиза на 463,50 лева.

Твърди се също, че в клаузата на чл. 19 от договора е предвидено вземането по кредита да бъде обезпечено с гарант, отговарящ на условия, посочени в ОУ или с банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Излага се, че съгласно клаузата на чл. 29 от договора за кредит при неизпълнение на задължението си по чл. 19 – за предоставяне в срок на обезпечение, кредитополучателят дължи заплащането на неустойка в размер от 0,9 % от стойността на усвоената заемна сума за причинените вреди на кредитора, като е предвидено разсроченото й изплащане, заедно със съответната погасителна вноска. В исковата молба се твърди, че ищцата не е предоставила такова обезпечение, поради което й е начислена неустойка в размер от 99 лева, при което общата подлежаща на връщане сума възлиза на 562,50 лева, която И. заплатила в полза на кредитора. Ищцата оспорва действителността на процесния договор, намирайки, че същият не отговаря на изискванията на чл.

1

10, ал. 1 ЗПК поради неспазване на предвидената от закона форма и конкретно на нормативно предвидения шрифт на текста на договора. Наред с това счита договора за нищожен поради липсата на съществен елемент от съдържанието му съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а именно годишният процент на разходите.

Поддържа, че в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като %, без изрично да са описани данните, послужили за неговото изчисляване, конкретните компоненти, включени в него. Посочва, че описаните в договора разходи и такси обуславят извод за различен размер на ГПР. Твърди се, че последният е грешно посочен, а действителният му размер многократно надвишава допустимия максимален размер съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка ищцата намира, че в пряко нарушение на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК ответното „.“ АД не е включило в ГПР разходите за заплащане на договорната неустойка, която по същността си представлява печалба за кредитора – надбавка към главницата, предвидим разход, който е предварително заложен и обуславя сключването на договора, поради което следва да бъде част от общия разход по кредита. В случай на нейното включване в размера на ГПР последният се явява многократно над допустимия такъв, което обуславя недействителността на договора. При условията на евентуалност – в случай на извод, е процесният договор за кредит е валиден, ищцата оспорва действителността на клаузата на чл. 29 от договора, предвиждаща заплащането от кредитополучателя на неустойка при непредставяне на договорно обезпечение в размер от 0,9 % от отпуснатия кредит, поради протИ.речието й със закона, заобикаляне на императивни законови разпоредби и протИ.речието й с добрите нрави. Конкретно посочва, че в случая чрез тази неустойка кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение на потребителя, несвързано с основното такова – за връщане на заемната сума, поради което има характера на санкция за длъжника. Излага се, че в случая неустойката излиза извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели неоснователно обогатяване за кредитора. Поддържа се, че с оглед поставените изисквания към вида на обезпеченията и условията, на които да отговарят същите, е налице изначална невъзможност за потребителя да осигури обезпечението в краткия тридневен срок. С тази неустойка се уговаря допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, от което не произтичат вреди. Тази неустойка обезпечава вредите от несъбиране на вземането от длъжника в срок, които вреди се обезщетяват и чрез мораторна лихва, поради което е налице нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Ищцата излага, че при непредставено обезпечение кредиторът разполага със защитата по реда на чл. 71 ЗЗД. Намира оспорената клауза и за неравноправна такава съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на задълженията си да заплати необосновано висока неустойка. С тези съображения А. Николова отправя искане за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит от разстояние № . от 23.01.2023 г. – поради протИ.речието му със закона, евентуално на клаузата на чл. 29 от същия, предвиждаща заплащането на неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение – поради протИ.речието й със 2 закона, с добрите нрави и евентуално като неравноправна.

Ответникът „.“ АД оспорва исковите претенции като неоснователни. Не оспорва и признава, че между ответното дружество, като кредитор, и ищцата А. Н. И., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № . от 14.02.2022 г., по силата на който на И. е предоставена заемна сума в размер от 450 лева, която същата следвало да върне заедно с договорна лихва, при условия и срокове, съгласно погасителен план към договора. Поддържа, че договорът е сключен в търговски обект на дружеството-кредитор, след подаване на писмено заявление от ищцата за отпускане на потребителски кредит. Излага, че на ищцата е предоставена преддоговорна информация, включваща Стандартен европейски формуляра (СЕФ) и Общи условия., след запознаването с която И. е изразила съгласието си за сключване на договора.

Изтъква се, че въз снова на това съгласие на същата е представен проект на договор за потребителски кредит и след запознаване с клаузите му ищцата го е одобрила и подписала. Последвало предоставяне от „.“ АД на заемната сума в брой след подписване на разходен касов ордер от 23.01.2023 г. Изяснява се, че в изпратения на ищцата проект на договор за кредит и приложенията към него са посочени дължимите от него суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвения процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение, с които ищецът се е съгласил, подписвайки договора на 14.02.2022 г. Поддържа, че в конкретния случай не е начислявана и не е събирана неустойка по реда на чл. 19 от договора, както и, че тази клауза е действителна, като отговаряща на законовите изисквания. Намира, че доколкото неустойката е самостоятелно съглашение между страните, макар обективирано в самия договор, то спрямо същото не са приложими разпоредбите на ЗПК, а общите правила на ЗЗД.

Същата е в съответствие с присъщите си функции и е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението на което не е обезпечено по друг начин. Размерът й се определя като процент от заетата сума и се начислява докато не бъде изпълнено задължението, което от своя страна зависи изцяло от волята на заемателя, който е могъл сам да ограничи размера й. В отговора се посочва, че така уговорената неустойка не води до неоснователно разместване на блага, като основната й цел е да репарира причинените вреди от неизпълнението на задължението на ищцата. Посочва се, че няма законоустановен максимален размер относно неустойката, поради което и последната не протИ.речи на добрите нрави, но дори и да се приеме, че същата е прекомерна, то следва да бъде намалена, без обявяване на клаузата за изцяло недействителна. Оспорва в настоящата хипотеза да е налице изначална невъзможност за осигуряване от А. И. на договорното обезпечение, доколкото последната е имала възможността първо да осигури последното и след това да сключи договора.

По отношение на ГПР по договора в отговора на исковата молба се посочва, че същият включва следните разходи: главница, договорна лихва и срокът на договора, като са взети предвид следните допускания: страните ще изпълняват добросъвестно,в срок и в пълен обем задълженията си по договора.

3

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 154 ГПК по отрицателните установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД; чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП, в тежест на ищцата е да установи сключването на процесния договор за потребителски кредит № . от 23.01.2023 г., неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, наличието на клауза, предвиждаща задължение за кредитополучателя за заплащане на неустойка при неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение. В тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор и на конкретно оспорената договорна клауза, чрез установяване наличието на основните съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 11 ЗПК, наличието на основание за дължимостта на предвидената в договора неустойка, съответствието й с добрите нрави, че последната не поражда задължение за насрещната договаряща страна поради неизпълнение по договора да заплати необосновано високо обезщетение и индивидуалното им уговаряне.

С доклада си по делото, с оглед конкретните твърдения на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, че 1) между ищцата А. Н. И., в качеството й на кредитополучател, и ответното дружество „.“ АД, в качеството му на кредитор, е сключен договор за потребителски кредит № . от 23.01.2023 г., по силата на който на ищцата е предоставена в кредит паричната сума от 450 лева – в брой; 2) наличието на клауза в горния договор, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка поради непредставяне в срок на договорно обезпечение, както и, че при определяне на посочения в договора размер на ГПР са включени като компоненти главницата и договорната лихва.

Гореизложените обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства – Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № ./23.01.2023 г., ведно с погасителен план. От съдържанието на договора и погасителния план се установява, че на ищцата е предоставена заемна сума в размер на 450 лева със задължение за връщането й в срок до 30 дена – на 22.02.2023 г., при следните условия: лихвен процент по кредита от 36%, годишен процент на разходите по кредита (ГПР) от 42,58%, обща сума, дължима от потребителя, в размер на 463,50 лева. При хипотезата на чл. 22, т.

2 от Общите условия на ищеца е начислена неустойка в размер на 99 лева, която е включена в погасителния план, с което общодължимата от кредитополучателя сума по кредита е в размер на 562,50 лева. Страните не спорят, че на 23.01.2023 г. кредиторът е предоставил в брой на ищцата сумата от 450 лева срещу подписване на разходен касов ордер, както и че два дни по – късно, на 25.01.2023 г. ищцата е погасила сумата от 562,50 лева, с което 4 предсрочно е погасила всички свои задължения по договора, като горните обстоятелства се установяват и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Наличието на твърдяното облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на процесния договор за потребителски кредит, предпоставя съдът да се произнесе по релевираните с исковата молба възражения за недействителност на процесния договор.

Последният несъмнено има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената легална дефиниция в чл. 9 ЗПК, като заемополучателят по него има качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и на чл. 9, ал. 3 ЗПК, поради което съдържанието му следва да бъде изцяло съобразено с изискванията на ЗПК и ЗЗП. Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с протИ.речие на закона или на добрите нрави и това протИ.речие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото (арг. ТР № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК). Освен това, съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител (арг. чл.