Решение № 8148 от 28.12.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София, 28.12.2018г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева-Русева при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10339 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата Н.С.Н. в адрес ***, твърди, че е пребивавала и работила като медицинска сестра в гр.Бенгази, Либия в болница „А.-Ф.“ през 1999г. Сочи, че на 9.02.1999г. заедно с други медицински сестри е била арестувана от либийската полиция без обяснение и откарана в полицейско управление в ***, където е била подложена на изтезания и мъчения с цел изтръгване на самопризнания. Твърди, че ползваните методи на изтезания са включвали електрошоково въздействие по краката, стъпалата, ръцете, гърдите, интимните части, побой на стъпалата, увисване за ръцете и китките, задушаване, бесене, заплашване със смърт, заплахи към членовете на семейството, заплахи с кучета, побой, влачене за косата по земята, изгаряне с цигари, поставяне върху телата на хапещи насекоми, инжектиране на наркотици, лишаване от сън, сетивна изолация, излагане на пламъци и на леденостудени душове, държане в пренаселени и мръсни килии, излагане на заслепяваща светлина. Тези методи са били прилагани в продължение на около два месеца до получаване на самопризнания , че ищцата и останалите сестри са причинили смъртта на 393 деца чрез умишлено заразяване с ХИВ-вирус, а след това са продължили и по време на разследването. Въз основа на получените самопризнания е било изградено обвинението, което е било повдигнато на ищцата четири месеца след задържането й . За периода от 16.05.1999г. до 24.07.2007г. ищцата е била изправяна няколкократно пред съд и осъждана, като през това време е била лишена от свобода без влязъл в сила съдебен акт. Твърди, че описаните методи на разследване са били прилагани от ответниците, които през този период в различни конфигурации на съизвършителство, са причинили болки и страдания на всички арестувани, вкл. и на ищцата. Причинените на ищцата травми са психически и физически и се проявяват върху състоянието на ищцата и сега. Отделно от това, ищцата твърди, че в резултат на изолирането й от обществото тя е била лишена от възможността да упражнява професията си и да получава доходи. Предявява солидарно срещу ответниците искове за заплащане на неимуществени вреди в размер на 500 000лв. и на имуществени вреди в размер на 30 000лв., ведно със законната лихва върху двете суми от подаване на исковата молба.

Ответниците Х.А.Д., Д.А.А., С.Д.С., А.А.,

М.Т., А.А., О.Ш.М., М.Р., М.А., А.Х., А.Е. и М.И.А., граждани на Либия и служители на Главно следствено управление на Либия, призовани по реда на чл.35 от КМЧП, чрез назначения им от съда особен представител , оспорват предявените искове като недопустими. Сочат, че срещу ищцата е постановена влязла в сила присъда от Върховния съд на Либия, като ответниците в качеството им на служебни лица са изпълнявали заповеди в кръга на служебните им задължения. Оспорват исковете като неоснователни, като сочат че липсват доказателства за солидарна отговорност, както и доказателства за участие на някои от ответниците в твърдяното противоправно деяние. Посочва се, че ответниците са изпълнявали заповеди от лица с по-висок ранг, поради което не следва да носят отговорност.

Оспорва се и претенцията за имуществени вреди като неоснователна и недоказана.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявените претенции. Особеният представител моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на страните , установи следното:

Софийски градски съд е международно компетентен да разгледа предявените искове на основание чл.18 вр. чл.4 ал.1 т.2 от КМЧП и чл.107 ал.1 от ГПК. По отношение на приложимото право съдът приема, че е приложим българския процесуален закон, на основание чл.29 от КМЧП. Приложимото към спора материално право е либийското право, съобразно разпоредбата на чл.105 от КМЧП. Подобни съображения във връзка с въпросите на компетентността и приложимото право съдът вече е изложил в определение по делото от 19.07.2017г.

Събраните по делото доказателства установиха следната фактическа обстановка:

На 17.11.1997г. ищцата е сключила договор с „Е.“ ЕАД за намиране на работно място и договаряне с либийски работодател за започване на работа в Либия. Не се спори, че в началото на 1998г. ищцата е заминала за Либия и е започнала работа като медицинска сестра в гр.Бенгази, в педиатрична болница „А.-Ф.“.

На 30.09.1998г. либийския гражданин М. Б.Б.Г.е подал жалба до прокуратурата на Либия, че 14 месечният му син е бил заразен с ХИВ по време на престоя му в болница „А.-Ф.“ в Бенгази.

На 12.10.1998г. прокуратурата е започнала разследване. На всички чужденци, работещи в болницата, е забранено да напускат страната. Назначена е следствена комисия, която да разследва заразата с ХИВ на децата в болницата. Комисията се състои от Директора и старши разследващи служители на Главното звено за криминални разследвания и лекари. Започва работа на 9.12.1998г. и я приключва на 15.05.1999г.

На 9.02.1999г. ищцата и други медицински сестри, между които и български такива, са арестувани от либийската полиция и отведени в полицейски участък в гр.***. Ищцата и останалите арестувани са транспортирани със завързани зад гърбовете ръце, запушени усти и завързани очи, без обяснения какви са основанията за ареста им. По-късно, в полицейския участък на ищцата е разяснено , че е обвинена в убийството на 393 деца с вируса на ХИВ в болницата „А.-Ф.“ в Бенгази. В ареста, наред с ищцата и други български медицински сестри, между които и свидетелките В. и Д., е бил е палестинския лекар А.А.-Х.Д., който е бил арестуван няколко дни по-рано. Ищцата, свидетелките В., Д., други български сестри – В.Ч.и В.С., както и палестинския лекар били подложени на изтезания, за да направят самопризнания по обвинението за убийство на децата с ХИВ вирус. Отначало всички били държани в обща килия, но след това ги отделили в единични килии и започнали да ги изтезават.

Ответникът М.А. ги извеждал от килиите и ги биел с тояги и ги карал да стоят часове на ред на един крак във фоайето на полицейския участък. Ритал ги, биел ги. Св.В. си спомня, че я завързали на един прозорец да виси , вързана за ръцете си, като почти не докосвала с пръстите на краката си пода. Мажели в устата й прах от изгорели дървета, плюли в лицето й, биели я с тояга. След това започнали изтезанията с ток. Всички арестувани били подложени на същите изпитания. Свидетелката си спомня, че около 40 дни не им разрешавали да се къпят, ходели до тоалетна в килията в картонени кутии от прясно мляко. Хранели ги с парче хляб и някакъв „буламач“ , като можели да пият вода само при хранене и то от обща бутилка. Ответникът Х.А.Д. бил генерал в полицията и той ръководел разпитите и изтезанията. Ответникът Д.А.А. изпълнявал заповедите на генерала, но имал активна роля в съветването му.

Ответникът О.М. бил преводач и говорел много добър български език. Независимо от длъжността си, той също се включвал с разпитите и бил един от подстрекателите за начина, по който сестрите да бъдат разпитвани, нещата за които да ги питат и начина, по който психически да ги изтезават. Първите разпити се провеждали от тези трима ответници, както и от ответникът А. А.. Последният бил фармацевт по професия. Той бил опрял пистолет в главата на свидетелката и й задавал въпроси. След около месец ги преместили в школата за полицейски кучета в същия град. В школата имало около 150 кучета. В една от административните зали започнали да ги изтезават с ток. Извеждали ги на изтезания една по една, вкл. ищцата. Свидетелката си спомня как чувала писъците на ищцата, на В.Ч., на В.С.. Обяснява, че изтезанията с ток се извършвали на руска машина – завързвали кабели на палците на краката и пускали по тях ток. Тялото се извивало като дъга, а свидетелката се спомня, че чувствала че полудява. Това продължавало докато те кажат това, което се искало от тях. Изисквало се не само да признаят, че са виновни, но и да обясняват подробности. Спомня си също, че до 4-5 път на изтезание с ток е успяла да издържи, но след това е говорела това, което либийските полицаи са искали да чуят. Знае, че веднъж Н. се напишкала при пускането на ток. Ответникът С.Д.С. бил началник на школата за полицейски кучета и участвал в изтезанията с ток, като той в повечето време пускал машината с ток. Имало и други полицаи, които влизали, излизали, но свидетелката не знае имената им и какви точно постове са заемали. За ответника М.Т. си спомня, че е бил служещ в школата за полицейски кучета, не е изтезавал , то стоял в страни и наблюдавал. Ответникът О.Ш.М. според свидетелката бил автор на сценария за подвеждането на сестрите как да си признаят. Ответникът М.Р. е присъствал на първите разпити на сестрите, а след това свидетелката не го е виждала. Тя не си спомня ответниците А.Х.,

А.Е. и М.И.А. . Св.В. установява също, че ищцата счупила витрина в административната стая и със стъклото си срязала две вени в опит да се самоубие. Не искала да продължат мъченията й с ток. Знае, че след това Н. е била закарана в болница, където тя успяла да излезе със системите си в коридора и да крещи за помощ, както и разказала какво се случва с тях, вкл. и помолила сестрите от болницата да се обадят в българското посолство. Н. била обратно върната в школата за кучета. Целите й ръце били в рани, тъй като едно от мъченията било извършвано чрез въртене на метална пръчка между пръстите на ръцете. Н. накуцвала от ударите. Свидетелката посочва, че през цялото време били охранявани от полицайки, които спели при тях, придружавали ги в тоалетната, в банята. Изтезанията продължили три месеца докато ищцата, свидетелката и В. не направили пълни самопризнания. Карали ги да подпишат самопризнания на арабски език, който те не разбирали.

Св.Д. си спомня, че видяла за първи път ищцата в полицейското управление, дотогава не я познавала. Довели я в калията, в която била свидетелката. Н. била плакала. Била с посинели ръце и крака.

Свидетелката я попитала какво са й правили, а Н. й отговорила „Няма да ти разказвам нищо. Те на теб няма да ти направят същото. Ти си слабичка, няма да издържиш“. Впоследствие св.Д. разбрала, че Н. и други ги връзвали като агнета, както когато ги пекат, и ги удряли по стъпалата.

Стъпалата на Н. били сини, накуцвала. Имала рани между пръстите на ръцете от железата, които въртели между пръстите й. Имала болки в ръцете, който били оточени. Знае, че Н. е била затворена в отделна килия. През нощта чувала крясъци и писъци, и счита, че това е било докато са мъчили другите сестри, вкл. и Н., с ток. От един от полицаите разбрала, че Н. си е сразяла вените, защото не могла да издържи мъченията с ток. За Х.А.Д. знае, че е бил най-страшният мъчител и е измъчвал ищцата и К. В.. Двете били отделени от останалите и били измъчвани всеки ден. Д.А.А. участвал в изтезанията с ток.

С.Д.С. е бил началник на школата за кучета и също участвал в изтезанията. А.А. е бил химик и той е вливал упойващи и наркотични вещества у изтезаваните. Не знае дали на Н. са й слагани упойващи вещества. А.А. също участвал в мъченията, както и О.Ш.М.. Последният хващал свидетелката за косата и я удрял в земята. М.Р. също участвал в мъченията. М.А. бил много зъл и жесток човек. Извеждал сестрите с вързани очи и ги карал да подскачат на един крак, докато не започнат да падат. Участвал и в изтезанията с ток. За ответниците М.Т., А.Х., А.Е. и М.И.А. свидетелката не може да си спомни нещо конкретно.

Св.Г., съпруг на свидетелката К. Д., установява че не е познавал Н., докато не разбрал че и тя е задържана със съпругата му. От ищцата знае, че ги били били с камшици, с тояги, били ги вързани по цялото тяло. Знае, че Н. си е прерязала вените от ужас, само като е чула гласа на Д. М., защото заела какво ще последва след това. Знае, че по телата на Н. и на К. са слагали бръмбари по, за да ги хапят по кожата. Насъсквали кучетата срещу тях, но най-страшен е бил тока, който им пускали. По отношение на ответниците свидетеля си спомня следното: Х.А.Д. е бил „луд генерал“, на когото е било възложено да ръководи следствието; Д.А.А. е бил „инквизитора“, на когото му доставяло удоволствие да удря, да бие, да разполага с власт, хвалел се че държавата е негова и че ще направи с тях това, което реши; А.А. намичали „химика“ и според свидетеля е стоял в основата на инквизициите и е имал интерес българските сестри да бъдат осъдени, М.Т. е бил „доброто ченге“ и се опитвал да манипулира свидетеля и да го настройва срещу сестрите; за О.Ш.М. си спомня, че го е виждал, но няма конкретни спомени. Останалите ответници не помни или не познава.