Определение № 384 от 27.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 384 гр. Пловдив, 27.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20245000500520 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. К. П. против Определение № 2398/ 13.09.2024 г. по в. гр. д. № 2053/ 2024 г. на ОС – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата й против Разпореждане изх. № 1270/ 05.04.2024 г. на ЧСИ С.Г. по изп. д. №**************, с което е оставена без уважение молбата й за прекратяване/приключване на изпълнителното дело поради липса на процесуално основание.

В жалбата се прави оплакване за допуснато процесуално нарушение от окръжния съд, който е прекратил производството по делото без да изиска становище от взискателите о.П. и Н.**. Предвид изложеното искат да се отмени обжалваното определение, като делото се върне на окръжния съд, който следва да изиска служебно становище от взискателите по основателността на искането за прекратяване на изпълнителното производство.

Съдът, като провери правилността на обжалваното определение въз основа на материалите по делото и изложените в жалбата доводи, констатира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес и против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.

1

Производството по изп. д. №************** на ЧСИ №*** – С.Г. е образувано по молба на о.П. за принудително събиране от М. К. П. на дължими публични задължения общо в размер на 1961. 85 лв., от които 1272.

29 лв. главница и 685. 56 лв. лихви.

В хода на производството на основание чл. 458 ГПК въз основа на Удостоверение изх. № 160372400168743/ 16.01.2024 г. на ТД на Н.** държавата е присъединени като взискател за сумата от 25 108. 85 лв.

С Молба вх. № 06085/ 11.03.2024 г. длъжницата М. К. П. е поискала от съдебния изпълнител да прекрати производството по изпълнителното дело поради погасяване на всички задължения, която с Разпореждане от 05.04.2024 г. е оставена без уважение.

След подаване на жалбата против така постановения отказ с Разпореждане от 08.05.2024 г. съдебният изпълнител е приключил изпълнителното дело поради настъпилото на 10.04.2024 г. пълно изплащане на всички задължения на длъжницата М. К. П..

С обжалваното определение окръжният съд е приел, че вследствие на прекратеното при условията на чл. 433, ал. 2 ГПК изпълнително дело правният интерес на длъжницата М. К. П. от въззивната жалба против разпореждането от 05.04.2024 г. е отпаднал, с оглед на което е оставил същата без разглеждане.

При тези данни настоящата инстанция намира частната жалба за неоснователна. С оглед факта на приключване на принудителното изпълнение поради изплащане на всички задължения правилно окръжният съд е оставил без разглеждане жалбата на длъжницата М. К. П. против постановения на 05.04.2024 г. отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство поради липса на правен интерес.

Всъщност жалбоподателката не излага конкретни доводи за допустимост на жалбата, а оспорва обжалваното определение с оплакване за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в произнасяне на съда без да съобрази липсата на становища от страна на взискателите о.П. и държавата чрез Н.**. В тази връзка следва да се отбележи, че подаването на възражение по чл. 436, ал.

3 ГПК е правна възможност за насрещната страна по изпълнението, упражняването на която зависи от нейната лична преценка, с което тя изразява становището си по допустимостта и основателността на жалбата. В случая 2 взискателите о.П. и Н.** са получили препис от въззивната жалба на длъжницата М. К. П., но в законния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 3 ГПК не са подали възражение против нея. Както се отбеляза, подаването на възражение е правна възможност, а не процесуално задължение, поради което не съществува правен механизъм, по който насрещните страни да бъдат задължени да изразят становище по жалбата, които да бъдат съобразени от решаващия съд, респективно неподаването на възражение не представлява процесуално нарушение. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното определение не страда от пороци, водещи до неговата незаконосъобразност, поради което следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2398/ 13.09.2024 г. по в. гр. д. № 2053/ 2024 г. на ОС – Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3