Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2643 от 14.10.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2604/2025
Вид
Определение № 2643
Подписан
14.10.2025
В сила
14.10.2025
Състав
Даниела Дончева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2643 гр. София, 14.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20251000502604 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 634б, ал. 3 от ТЗ.

Образувано е по частна жалба на „Инфра Експерт“ АД, подадена против Определение № 261404 от 15.09.2025 г., постановено по т. д. н. №4855/2016 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за отвод на съдията – докладчик.

Сторени са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Посочва се, че с молба от 06.08.2025 г. синдикът на „КИК-ДИЗАЙН“ ООД е поискал съдът да му разреши да възложи изготвянето на оценка от лицензиран оценител на имуществени права на длъжника, а именно вземания от „Корабостроителница Русе“ АД и свързаните с тях обезпечения. Посочено е от синдика, че с Решение от 27.02.2025 г. на Международния арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие, постановено по арбитражно дело № 08/2024г., е прогласена нищожността на договор за прехвърляне на посочените вземания, сключен на 31.08.2015 г. между „КИК-ДИЗАЙН“ ООД - цедент и „ФОКС КЪМПАНИ“ ЕООД – цесионер. Твърди се, че с Определение № 261261 от 07.08.2025г. съдия Б. е отказала да разреши поисканата оценка, като е изложила кратки мотиви, че „постановеното арбитражно решение не поражда правни последици“. В обжалваното в настоящото производство определение съдията е изложила допълнителни съображения, констатирайки, че „не би могла да разрешава оценка на субективни права на вземания, които не принадлежат на несъстоятелния длъжник“, като е посочила, че проведеното арбитражно производство е абсолютно недопустимо, тъй като ответник е несъстоятелното дружество и не е спазен установения процесуален ред.

Жалбоподателят счита, че изложените от съда мотиви демонстрират незачитане на интереса на кредиторите от осребряване на имущество, което, вследствие на арбитражното решение, се установява като собственост на несъстоятелния длъжник. Излага подробни съображения за неправилност на 1 приетото от съда в Определение № 261261 от 07.08.2025 г., както и в Определение № 261404 от 15.09.2025 г., като счита, че вземанията следва да бъдат включени в масата на несъстоятелността, подлежаща на осребряване по предвидения в Търговския закон ред. В заключение сочи, че отказът на съдия Б. да бъде извършена оценка на посочените вземания, както и изложените от нея напълно неверни аргументи в Определение № 261261 от 07.08.2025г., както и в обжалваното определение, пораждат основателни съмнения в обективната преценка на обстоятелства, които са от значение за удовлетворяването на кредиторите по несъстоятелността. Това от своя страна води до увреждане кредиторите на несъстоятелността, тъй като в резултат както вземанията, така и свързаните с тях обезпечения няма да бъдат включени в масата на несъстоятелността, подлежаща на осребряване. Моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което съдия В. Б. се отвежда от разглеждането на делото по производството по несъстоятелност на „КИК Дизайн“ ООД /н/.

Председателят на Апелативен съд-София, като съобрази данните по делото във връзка с доводите на жалбоподателя, намира следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от страна в процеса - кредитор в производство по несъстоятелност, имащ право на жалба и интерес от обжалване с оглед постановено от първоинстанционния съд определение, с които е отказан отвод на съдията-докладчик.

Жалбата е в срока по чл. 275 от ГПК и е срещу подлежащ на обжалване по силата на чл. 634б, ал. 3 от ТЗ валиден и допустим съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбата, председателят на Апелативен съд-София взе предвид следното:

В производството по т. д. н. № 4855/2016 г. по описа на Софийски градски съд, със съдебно решение от 19.12.2016 г. е открито обявена неплатежоспособността и свръхзадължеността на „КИК-ДИЗАЙН“ ООД и е определена начална дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността – 31.12.2015 г.

С молба от 06.08.2025 г. синдикът на „КИК-ДИЗАЙН“ ООД е поискал съдът да му разреши да възложи изготвянето на оценка от лицензиран оценител на имуществени права на длъжника, а именно вземания от „Корабостроителница Русе“ АД и свързаните с тях обезпечения, като е изложено, че с Решение от 27.02.2025 г. на Международния арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие, постановено по арбитражно дело № 08/2024г., е прогласена нищожността на договор за прехвърляне на посочените вземания, сключен на 31.08.2015 г. между „КИК-ДИЗАЙН“ ООД - цедент и „ФОКС КЪМПАНИ“ ЕООД – цесионер.

С Определение № 261251 от 07.08.2025г. съдия Б. е отказала да разреши поисканата оценка като е изложила мотиви, че „постановеното арбитражно решение не поражда правни последици“.

С молба от 11.09.2025 г., подадена от „Инфра Експерт“ АД, е отправено 2 искане до съда да се отведе от разглеждането на т.д. № 4855/2016 г. по описа на СГС, основано на отказа му да разреши действия по изготвяне пазарна оценка на вземане, което не е част от масата на несъстоятелност на „КИКДИЗАЙН“ ООД.

С обжалваното Определение, съдия Б. е изложила, че искането за нейния отвод е неоснователно, тъй като произнасянето на съда по искане на участник в производството със съдържание, което не го удовлетворява, не представлява проявна форма на заинтересованост на съдията-докладчик. Искането за отвод с цел промяна на извода на съда за неоснователност на процесуално искане, чрез промяна на персоналния му състав, представлява явна злоупотреба с процесуални права и в никой случай не обосновава извод за заинтересованост у съда, която да е основание за отвод. Допълнено е, че съдът не може да разрешава оценка на субективни права, които не принадлежат на несъстоятелния длъжник. Изложени са подробни съображения относно неоснователността на искането за оценка на посочените вземания, обоснована с недопустимост на арбитражното решение, с което е прогласена нищожността на договор за цесия, сключен между несъстоятелния длъжник и „Фокс Къмпани“ ЕООД. Допълнено е, че съдът няма как да разпореди оценка на тези вземания, тъй като това би довело до неоправдани разходи, което би увредило масата на несъстоятелността.

Председателят на Апелативен съд-София счита, че постановеното определение е законосъобразно и правилно, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Видно от изложеното в искането, с което е поискан отвод на съдията– докладчик Б. е, че липсват твърдения и доказателства за каквато и да било конкретна нейна заинтересованост от изхода на делото, нито пък такива са изброени - пак конкретно - като особени отношения, пораждащи основателни съмнения в безпристрастието на магистрата.

Председателят на Апелативен съд-София счита, че няма основания, обуславящи отстраняването на съдия Б. от разглеждане на делото на база изложеното в цитираното по-горе искане, както и на основание развитите в частната жалба оплаквания.

Оплакванията в искането за отвод и тези в жалбата касаят по-скоро правилността на актовете на съдията в качеството му на съд по несъстоятелност и извършените конкретни съдопроизводствени действия, които, преценени по-отделно в тяхната последователност, но също и в съвкупност, не дават основание за наличие на предпоставките на чл. 22 и чл.

23 от ГПК, а именно заинтересованост на докладчика от изхода на делото, или пък за наличието на особени отношения между него и страна в производството, които да пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.

Произнасянето на съдията по вътрешно убеждение и правилността на 3 постановените от него съдебни актове е предмет на инстанционен контрол.

Съгласието или несъгласието на страните в производството с постановените от съда актове не могат да доведат до извод за пристрастие и заинтересованост от страна на съдията. По начало несподелянето на изводите на състава от страна на жалбоподателя не се явява обстоятелство от вида по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, а конкретни съображения за приложение на разпоредбата не се сочат– както бе посочено по-горе. Твърденията, че в производството са постановени неправилни съдебни актове по начало не е основание за прилагане на цитираната норма. В производството по чл. 634б, ал. 3 от ТЗ не може да се преценява законосъобразността на необжалваемите актове, каквото е определението, с което съдия Б. е отказала да разреши на синдика да бъде извършена оценка на посочените в молбата му вземания.

Следва да се изложи още, че липсват доказателства в потвърждение на твърдението на жалбоподателя, че съдия Б. демонстрира незачитане интереса на кредиторите от осребряване на имущество, както и не се излагат обстоятелства и не се представят доказателства, които да пораждат съмнение в обективната преценка на съдията относно обстоятелства, които са от значение за удовлетворяването на кредиторите. Право на съда е да разреши или не оценка на вземания, като дали същите принадлежат на длъжника или не е извод, който не е следствие от субективната лична преценка на съдиятадокладчик, а е следствие на правен извод, почиващ на представените по делото писмени доказателства.

На следващо място действително Определение № 261261 от 07.08.2025 г. не подлежи на обжалване, но това не води до извода, че правилността на същото следва да бъде предмет на производството, развиващо се по реда на чл. 634б, ал. 3 от ТЗ или още по-малко несподелянето на мотивите, изразени в него, може да изгради убеждение за липса на безпристрастност у постановилия го съдия и наличие на основателно съмнение за заинтересованост на същия, независимо от тяхната правилност.

С оглед гореизложеното, на този етап от производството не се предполагат основания за отвод на състава на съда на основание чл. 23 от ГПК, което обуславя извод за неоснователност на подадената на основание чл. 634б, ал. 3 от ТЗ частна жалба.

Ето защо жалбата срещу атакувания съдебен акт ще следва да се остави без уважение с определение, което, на осн. чл. 613а, ал. 3 от ТЗ , е окончателно.

Водим от изложеното председателят на Апелативен съд-София 4

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „Инфра Експерт“ АД, против Определение № 261404 от 15.09.2025 г., постановено по т. д. н. №4855/2016 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за отвод на съдията – докладчик.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Апелативен съд - София: _______________________ 5