Определение № 191 от 20.01.2020, Софийски градски съд

В В В В В В В В РћВ РџВ

Р Е Д Е ЛВ

Е Н И Е

                                                           По ВНЧД № 163/20 г.

В В

         гр. София, 20.01.2020 г.

СофийскиВ

Градски съд,  Наказателно отделение,  7-ми въззивен състав , в закрито заседание на двадесети

януари две хиляди и двадесетата  година в състав:                                                                                            Председател : НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ                                                                Членове :       Веселина Ставрева                                                                                         Мл.с.Павел Панов като разгледа докладваното от съдия Младенов ВНЧД № 163 по описа на СГС за 2019 година ,като за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството по делото

е с правно основание чл.243,ал.6-7 от НПК.

           Постъпила

е Жалба от адв.Л.В./като пълномощник на Л.Й.К./ срещу Определение на СРС,НО,17-ти състав по НЧД № 14652/2019 г., касателно ДП№ ЗМ 11365/2018 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР,пр.пр.№ 39872/2018 г. по описа на СРП.С обжалвания съд.акт СРС е оставил без разглеждане като процесуално недопустима горната Жалба срещу Постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство от 20.06.2019 г.

           В своята Жалба пълномощникът прави искане да се отмени Определението на СРС,НО ,17-ти състав

като изразява несъгласие с посочените в

него доводи.Твърди че съд.акт на СРС е

неправилен.Преди всичко РЅРµ СЃРµ споделя РёР·РІРѕРґР° РЅР° първостепенния СЃСЉРґ,че Р›.Рљ. РЅРµ Рµ пострадала Рё оттам СЃР° изведени грешни РёР·РІРѕРґРё относно липсата РЅР° процесуална легитимация РѕС‚ страна РЅР° последната РґР° обжалва Постановлението Р·Р° прекратяване РЅР° наказателното производство.Релевира също кака ,че РІ Жалбата срещу Постановлението РЅР° РЎР Рџ , която Рµ подадена РґРѕ РЎР РЎ СЃР° посочени редица оплаквания срещу последното , РїРѕ които РЅРµ Рµ взето отношение.Разсъждавайки още РїРѕ съществото РЅР° Жалбата ,пълномощникът сочи че според доказателствата РїРѕ делото РЅРµ можело РґР° СЃРµ РѕР±РѕСЃРЅРѕРІРµ категоричен РёР·РІРѕРґ Р·Р° това ,че пострадал Рµ лицето Рњ., Р° РІРёРЅРѕРІРЅР° Р·Р° РџРўРџ Рµ неговата клиентка.Описаната РІ Постановлението РЅР° РЎР Рџ фактическа обстановка РЅРµ отговаряла РЅР° действителната такава, Р° СЃРµ давала РІСЏСЂР° само РЅР° свидетелите , които СЃР° приятели РЅР° лицето Рњ..РђРўР• РїРѕ делото СЃРµ базира РѕСЃРЅРѕРІРЅРѕ РЅР° показанията РЅР° свидетелите Рљ. Рё РЎ., които заедно СЃ Рњ.твърдят невъзможното положение РґР° СЃР° наблюдавали светофарната уредба.РЎР Рџ приема немотивирано ,че пострадалият Рµ направил искане РЅР° ДП РґР° СЃРµ прекрати производството Рё деецът РґР° РЅРµ СЃРµ наказва.Постановлението РЅР° РЎР Рџ било логически противоречиво,доколкото приема водачът РЅР° лек автомобил „Пежо“ РґР° Рµ СЃРїСЂСЏР» РІРґСЏСЃРЅРѕ РЅР° уширението РЅР° пътя преди кръстовището, РґРѕСЂРё РЅРµ СЃРµ твърди РџРўРџ РґР° Рµ станало РЅР° кръстовището,РЅСЏРјР° посочено Рё мястото РЅР° удара.РќР° фона РЅР° горното РЅРµ Рµ СЏСЃРЅРѕ защо СЃРµ вменява наК./като клиент РЅР° пълномощника/ навлизане РЅР° червен светофар РІ кръстовището.РџРѕ делото РЅРµ Рµ СЏСЃРЅРѕ каква Рµ била светофарната уредба , защото нямало данни Р·Р° това РІ Постановлението РЅР° РЎР Рџ Р·Р° прекратяване.РќРµ било СЏСЃРЅРѕ още  как лицето Рњ.РїСЂРё намиращи СЃРµ вляво РѕС‚ него автомобили Рµ предприел маневра „обратен завой“.Правният интерес РЅР° Р›.Рљ. СЃРµ извежда според пълномощника Р№ РѕС‚ необходимостта РґР° СЃРµ разкрие обективната истина Рё правилно РґР° СЃРµ приложи закона.РўСЏ също така РёСЃРєР° Рё РґР° избегне търсенето РѕС‚ нея РЅР° адм.наказ. отговорност РІ каквато РїРѕСЃРѕРєР° насочва Постановлението РЅР° РЎР Рџ , както Рё РґР° избегне „всички РґСЂСѓРіРё неблагоприятни последици Р·Р° РІРёРЅРѕРІРЅРёСЏ Р·Р° РџРўРџ водач“/цитат РѕС‚ Жалбата/.В

           Така подадената Жалба е подадена в законоустановения срок.

           Софийският

Градски съд намира ,че правилно и законосъобразно СРС е оставил БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалбата на пълномощника на л.Й.К. срещу  Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство по делото. Обективно до момента няма привлечено лице в качеството на обвиняем по това производство.Съдът не е оправомощен да даде указания на прокуратурата да привлече дадено лице като обвиняем по определена правна квалификация.Това важи както за това производство, така и за всички други форми на съдебен контрол над действията на органите на досъдебното производство.В това отношение държавното обвинение е единствено суверенно в преценките си.Съдебен контрол е предвиден при прекратяване на наказ.

производство на досъдебна фаза, каквото е и настоящото производство.За да се повдигне обвинение за извършено престъпление от общ характер спрямо едно лице,трябва да са налице предпоставките по чл.219,ал.1 от НПК, като наличието /респ. липсата/ им се преценява от органите на досъд.производство.След като това не е направено ,явно наличните доказателства по делото не са намерени за достатъчни от прокурора за привличане на дадено лице като обвиняем за извършено престъпление от общ характ. De lege lata прокурорът преценява дали, кога, кому и какво обвинение да повдигне или да не повдигне.

На този

фон е безпредметно да се разсъждава кой е потенциалния обвиняем /ако държавното обвинение някога прецени ,че за него са налице предпоставките по чл.219,ал.1 от НПК/.Това е така дори ,ако игнорираме обстоятелството ,че в самата Жалба има насочващи изрази в тази посока,доколкото в края й пълномощникът на л.К.

,за да обоснове правния й интерес да обжалва Постановлението за прекратяване навежда доводът ,че тя искала да „избегне адм.наказ. отговорност“ , както и „всички други неблагоприятни последици за „ВИНОВНИЯ ЗА ПТП ВОДАЧ“.Трябва да се добави и това ,че в Постановлението на СРП за прекратяване е посочено ,че преписката трябва да се изпрати на ОПП-СДВР„за суверенна преценка дали да се ангажира адм.отговорността на Л.К. за нарушение на ЗДвП“.

Следва

да се има предвид и обстоятелството ,че след ПТП на „пострадалия“/съгл. чл.74 от НПК/ М. М.е съставен АУАН , а по-късо е и издадено НП , с което са му наложени адм.наказания за общо 3 нарушения на правилата за движение/Вж.л.130 от ДП/, като адм.наказ. производство срещу него е инициирано веднага след самото произшествие.За сравнение е нужно да се каже , че срещу Л.К. – другият участник в ПТП не само не е повдигнато обвинение по реда на НПК , но и не е предприето адм.наказ. преследване.Последното е изведено като предложение на разследващия орган и прокурора в обжалваното Постановление.В Заключението на АТЕ вещото лице приема въз основа на експертен анализ и извод ,че тя е навлязла на червен сигнал на светофара след

анализ на поведението другите участници

в движението.

Р—Р° РґР° Рµ

налице правната фигура „независимо

извършителство“/респ- обективно съпричинителство/ би могло да се твърди наличието на две или повече престъпления , извършени от двама или повече участници в ПТП , в което всеки един от тях в резултат на допуснати от него нарушения на правилата за движение в пряка причинна връзка е причинил съставомерно по чл.343 от НК увреждане, т.е. средна или тежка телесна повреда/респ. смърт/ на другия или другите водач/и/.В конкретния случай , при това ПТП дори да допуснем ,че и двамата водачи имат допуснати нарушения на правилата за движение,то след като съставомерни увреждания има само М. М.,то ако има престъпление , то е само едно , при което пострадал е само той.След като Л.К. няма съставомерно увреждане /средна или тежка телесна повреда и за щастие не е настъпила смъртта й в резултат на катастрофата/, то същата не се явява пострадала по смисъла на чл.74 от НПК от това ПТП.За този извод е ирелевантно обстоятелството ,че пострадалият М. М.е наказан по адм.ред за допуснати в рамките на това ПТП адм.нарушения.В случай ,че имаше обвиняем или подсъдим/за причинената на М.средна телесна повреда и ако следваше да се преценява наказателната му отговорност по законоустановения ред , съответният съд следваше да преценява нарушенията на М.като водач на плоскостта на съпричиняването,в каквато посока е и тълкувателната практика на ВКС.